Определение № 587 от 06.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4581/2014 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Х. А. и В. И. Н. против решение № 2066 от 25.03.2014г. по гр.д.№ 13071/2012г. на СГС, с което е потвърдено решение от 21.08.2009г. по гр.д.№ 212/2007г. на Софийски РС. С последното е признато за установено по отрицателен установителен иск, предявен от Д. С. К., починал на 04.06.2009г. заместен от наследника си К. Д. С. и Й. Д. П. че ответниците /сега касаторки/ не са собственици на основание пар.4а ЗСПЗЗ и по давност на част от УПИ Х-78 от кв. 3 по плана на [населено място], кв.Д., [улица], която част е заключена между т. ЖЗИБ по скица 2 към заключението на в.л. Грънчарски на л. 132 от делото на РС. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с процесуалните правила пар.4а ЗСПЗЗ и пар.1в ППЗСПЗЗ, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в не обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите им и необоснованост на изводите, че не е надлежно установено, че е предоставено правото на ползване и на извода, че в имота не е построена сграда. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса за задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, по който се твърди противоречие със задължителната съдебна практика – ТР № 1/ 2001г. т. 19 ОСГК, Р № 10/01.02.2012г. по гр.д.№ 130/2011г. на І г.о. и мн. др. и по въпроса кога е налице „сграда” по смисъла на пар.4а ЗСПЗЗ, по който се твърди противоречие с Р № 577/08.09.2010г.по гр.д.№ 1183/2009г. І гр.о. и Р № 17/05.07.2012г. по гр.д.№ 215/2011г. І гр.о. Р № 479/30.11.2011г. по гр.д.№ 113/2011г. І гр.о. и др. Ответникът по касация К. Д. С. оспорват жалбата. Вземат становище да не се допуска касационно обжалване, защото изложението не отговаря на изискванията, а по същество считат жалбата неоснователна, тъй като земята не е била пустееща и защото наследодателя му не е губил правото на собственост върху земята, внесена в ТКЗС. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Ищецът доказва правният си интерес от предявяване на отрицателният установителен иск за собственост с Р № 1430/15.03.1993г., с което на наследници на С. К. И. е възстановено правото на собственост върху нива от 1,4 дка в м.”Азната”, който не е индивидуализиран н в последствие с решение от 27.03.1998г. е признато правото на възстановяване върху този имот, като е посочено, че възстановяването ще е след идентификация на имота. Правото на възстановяване на наследодателя е доказано с н.а. № 114/1930г., с който братя С. и Я. К. И. са признати за собственици на различни имоти, между които по т. 12 – нива от 2 дка в тази местност, а с договор за делба от 10.05.1936г., надлежно вписан със записка по партида 194, стр. 81, т. 16 този имот е получен в дял от С. К. И..През 1958г. той е внесъл имотите си включително и в тази местност в ТКЗС. Идентичноста на признатия за възстановяване имот № 128 от стар кадастрален план на [населено място] от 19946т. с имот 78 се установява освен от СТЕ и от Удостоверение № 94-00-2238/12.11.2010г. Имотите съвпадат с 240 кв.м. Ответниците твърдят, че са собственици на процесния имот на основание пар. 4а ЗСПЗЗ, или евентуално давност от 1995г. Представили са удостоверение № 968/25.02.1967г., издадено от ИК на СГНС, от което е видно, че с решение № 2 от 22.11.1966г. на основание т. 9 и 11 от ПМС № 23/1963г. на И. Н. В. е предоставено правото на ползване върху 700 кв.м. Гаверо-Азмата” при описани съседи. В имота през 1970г. е изградена дървена барака със стени от дървени изрезки от борови дървета и фазерни плоскости. През 1983г. обаче е пристроено второ помещение с единични тухли на бетовона основа. По сега действащия план, предоставеният за ползване имот е заснет като УПИ Х-78 от кв. 3 СТЕ установява, че по плана от 1946г., имота на наследодателя на ищеца е заснет с пл. № 128 и съвпада сега с парцел Х-78 от кв. 3 с площ 240 кв.м. След извършена оценка на терена и заплащане на определената цена, И. Н. В. е признат за собственик на парцел Х-78 от кв. 3 по плана на Д. с н.а. № 182,т.ХХ/05.10.1995г. РС е уважил така предявения иск, като е приел, че бараката не съставлява сграда по смисъла на пар.4а ЗСПЗЗ, поради което не е имало основание за придобиване право на собственост от бившите ползватели. Въззивната инстанция, при първото разглеждане с решение по гр.д. 6066/2010г. е приела, че предявеният иск е недопустим, защото ищецът следва да предяви положителен установителен иск. ВКС с отменил това решение, като е изложил съображения за допустимостта на предявения иск с решение по тр.д.№ 325/11 г. І гр.о. При второто въззивно разглеждане на делото е прието, че ответниците не доказват, че правото на ползване им е надлежно предоставено, тъй като не установяват, че земята е била пустееща, защото от свидетелските показания се установява, че към 1966г. семейството на общия наследодател е обработвало земите си. Последното е установено от показанията на разпитаните свидетели. Затова е прието, че не са спазени изискванията на ПМС № 21/1963г. Формиран е и извод, че постройките в имота, не съставляват сграда, съгласно пар.1в ППЗСПЗЗ и ТР № 2/13.09.2011г. ОСГК. Затова е прието, че ответниците не са придобили правото на собственост на основание пар.4а ЗСПЗЗ. Разгледано е и алтернативно наведеното основание за правото им на собственост – придобивна давност, което е преценено като неоснователно, тъй като ответниците са придобили правото на ползване с административен акт и предвид нормата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ и ТР № 6/2006г. не могат да придобият имота по давност. Превид изложените мотиви на въззивната инстанция, съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване по първия поставен въпрос за задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение със съдебната практика по чл. 188 ГПК /отм/, респективно чл. 235 ГПК, която задължава съда да обсъди всички относими към спора доказателства и да направи самостоятелни изводи от тях. Касационно обжалване следва да се допусне и по въпроса съставлява ли постройката и пристроената част към нея сграда по смисъла на пар. 4а ЗСПЗЗ предвид приетото в ТР № 2:2/13.09.2011 г. на ОСГК на ВКС и на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение