Определение № 2259 от 20.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2493/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Б. Г. против определение № 71/19.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 4914/2022 г. от състав на ІІІ гр.отд. на ВКС. Ответникът по частната жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, ВКС е приел, че частната жалба против определение на СГС, с което е оставена без уважение частна жалба против разпореждане на СРС е процесуално недопустима, предвид разпоредбата на чл.274, ал.4 вр. Чл.280, ал.2, т.1 ГПК. Видно от данните по делото, предявени са обективно съединени искове, всеки с цена под 5 000 лева, като и сбора от претендираните суми също е под 5 000 лева. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивни решения с цена на иска под 5 000 лева. Предвид цитираните разпоредби, правилно и законосъобразно състав на ВКС е приел, че касационното обжалване на определението на СГС е недопустимо, тъй като цената на предявените искове пред СРС е под 5 000 лева. Указанията на СГС, че неговото определение подлежи на касационно обжалване не води до допустимост на същото, както и е необоснован доводът в частната жалба, че разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК се отнася до съдебни решения, тъй като в същата разпоредба изрично е посочено, че са отнася до определения. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди, като в полза на ответникът по частната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.