Определение № 2976 от 11.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 843/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество “ЕВРОИНС” АД, [населено място], подадена чрез юрисконсулт С. К., срещу въззивно решение № 484/15.11.2022 г. по в.т.д. № 538/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 39/24.06.2022 г. по т.д. № 72/2021 г. на Окръжен съд- Смолян в частта му, с която касаторът е осъден на основание чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането, да заплати на С. Т. Н., обезщетение за неимуществените вреди, причинени й от смъртта на нейната сестра Н. Т. Ж. настъпила в пряка причинно- следствена връзка с телесните увреждания, причинени й при ПТП на 13.08.2017 г., в размер на 50000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 23.08.2018 г. – датата на предявяване на застрахователната претенция, до окончателното му изплащане, със законните последици по отношение на лихвите и разноските в производството. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В същата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, като се твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че ищцата С. Т. Н. има качеството на пострадал от конкретното ПТП, както и че съдът не се е съобразил със задължителните указания по тълкуването на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1/21. 06. 2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Твърди се, че в случая по делото не се установява, наличие на изискващата се от Тълкувателно решение № 1/21. 06. 2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. по на ОСНГТК на ВКС, особено близка връзка на ищцата с починалата й сестра, както и действително претърпени от смъртта й вреди, при които и по изключение би й се дължало обезщетение за неимуществени вреди. Присъденото обезщетение е оспорено и по размер. Оспорена е и началната датата от която е присъдена законна лихва върху присъденото обезщетение. Претендира се отмяната на въззивното решение в обжалваната му част и отхвърляне на предявения срещу касатора от Н. иск в неговата цялост, претендират се разноски, съобразно изхода на спора в касационната инстанция. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. Кой нормативен акт / Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС следва да се приложи при определяне основателността на иска - действащия към датата на настъпване на застрахователното събитие или действащия към датата на предявяване на иска пред съда? Налице ли е обратно /ретроактивно/ действие по отношение на Тълкувателно решение № 1/2016 г, от 21.06,2018 г. по тълк. дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС досежно застрахователни събития настъпили преди датата на влизането му в сила?; 2. Дали съвместното живеене в едно домакинство и липсата на създадено свое семейство от едната сестра, са достатъчно основание да се приеме наличие на изключителност във взаимоотношенията между двете сестри и създадена особено близка връзка, съгласно критериите въведени с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г на ОСНГТК на ВКС?; 3. Приложима ли е разпоредбата на § 96 от ПЗР на КЗ за искове предявени пред съда след датата на влизане в сила на тази разпоредба и следва ли при евентуално уважаване на иска от съда, да се съобрази лимитът от 5000 лв.?; 4. Въз основа на какви критерии следва да се определи размерът на обезщетението за лицата от разширения кръг, съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и има ли различия в тези критерии в сравнение с лицата от първи кръг - възходящи, низходящи, съпрузи? При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г.?; и 5. При определяне на начална дата на законна лихва върху определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди, намира ли приложение разпоредбата на чл. 497 от КЗ?. По отношение на първите два и четвъртия въпроси, се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че по тях въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС – ППВС № 4/61 г., ППВС № 5/69 г. и Тълкувателно решение № 1/21. 06. 2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. По отношение на останалите два въпроса също се твърди основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без да е посочена практика на ВКС, на която даденото по тях разрешение от въззивния съд противоречи. Бланкетно се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК. Ответницата по жалбата не е депозирала отговор в законоустановения срок. В допълнително представена молба- становище изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: От фактическа страна, въззивният съд е приел за установени, респ. безспорни, обстоятелствата относно родствената връзка между ищцата и пострадалата нейна сестра, относно деянието, причинната връзка с настъпилата смърт, противоправността и вината на причинилия увреждането /установени с влязла в сила присъда/, относно наличието на сключена при ответника валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Въз основа на показанията на разпитаните свидетели съдът е приел за установено, че С. Н. и по-голямата й сестра Н. Ж. били изключително близки още от деца и силно привързани една към друга. След като завършила висшето си образование в София, ищцата се завърнала в [населено място] и започнала работа като технолог на облекло до около 2003г., когато сестра й, която се установила да живее в [населено място] и създала семейство, я поканила да живее при нея, за да работи за по-високо възнаграждение. От тогава до смъртта на Н. Ж., в продължение на 15 години сестрите живели заедно в едно и също жилище, с изключение на две години, през които С. се върнала в [населено място], за да се грижи за майка им, като през това време двете поддържали непрекъснато връзка, чували се по телефона, споделяли всички грижи по болната им майка. Докато живеели заедно, ищцата която нямала свое семейство, помагала на сестра си в отглеждането на двете й деца, споделяли си всичко, заедно решавали житейските проблеми. След катастрофата, при която освен Н. Ж. загинали и дъщеря й И. и единият й внук Николай, ищцата продължила да живее в [населено място] със зет си Р. и племенника си Т., който не бил женен, и да се грижи за тях, тъй като това били най-близките й хора и нямала друго семейство. Прието е, че след смъртта на сестра си, С. Н. се затворила се в себе си и през първата година отказвала всякакви контакти. Била тъжна, самотна и не й се говорело за нищо, често плачела, оплаквала се от безсъние, тревожност и безпокойство. Социалният й живот също се променил. Според заключението на съдебно-психологична експертиза, при Н. силно и здраво било формирано чувство за принадлежност към семейството на сестра й, което възприемала като свое, и интензивната й скръб била в пряка зависимост от интензивността на нейната привързаност към сестра й, като преживяванията след катастрофата и смъртта на сестра й са имали за нея характер на тежка психотравма с изразено въздействие в два етапа – първоначална остра психотравмена реакция с клинична картина на силно безпокойство, напрегнатост, интензивен страх, безсъние и други, обхващала периода 13-21.08.2017 г., и последваща невъзможност тя да бъде преработена за кратко време, като и към момента се установявала повишена тревожност и безпокойство, центриране на изживяванията около смъртта на сестра й. Независимо, че от психотравменото събитие били изминали повече от четири години, при Н. се установявали нарушения в протичането на психичните й функции и преживявания, които имали патологични характеристики, обуславящи необходимост от професионална психиатрична помощ. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел относно легитимацията на ищцата и размера на претендираните обезщетения, че правото да се претендира пряко от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък е обусловено от доказването на предпоставките, посочени в т. 1 на ТР № 1/2016 на ВКС, ОСНГТК, което било приложимо в процесния случай. Посочено е, че според това решение, извън лицата, посочени в ППВС № 4/61 и ППВС № 5/69 г., материалната легитимация на други лица – близки на пострадалия, следва само по изключение - когато е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, заради която лицето търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Приел е, че такава трайна, дълбока и емоционална връзка се установява по делото, че е съществувала между ищцата и нейната сестра приживе, като противно на поддържаната от ответника теза тя надхвърля обичайната за тази степен на родство привързаност. Този извод е обоснован със съображенията, че било доказано не само формално съжителство на един и същи адрес, но и подпомагащи функции на личността на всеки от тях в живота на разширеното семейство, и че съжителството е било възможно именно поради създадената привързаност и емоционална близост. Отчел е и тежкото преживяване на скръб и емоционално страдание с подчертано засягане на психичните процеси, както и загубата на житейска опора в лицето на пострадалата. Намерил е за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението - 50 000 лв. Като неоснователен съдът е отхвърлил довода на ответника по § 96 от ПЗР на КЗ, като е изложил съображения, че установявайки лимит на обезщетенията, по-нисък от лимитите по чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5, разпоредбата на § 96 ПЗР на КЗ като противоречаща на правото на Европейския съюз не следва да се прилага. Прието е, че претендираната от ищеца и дължима от ответника законна лихва е тази по чл. 493, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КЗ, която се включва в застрахователното обезщетение и е дължима за забавата на застрахования- делинквент, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но ограничена спрямо застрахователя за периода от най- ранната дата измежду датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Поради това е счел, че лихва върху главницата следва да се присъди от считано от 23.08.2018 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция от ищцата. По заявеното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК- очевидна неправилност на въззивния съдебен акт, като предпоставка за допускане на касационен контрол. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая касаторът не мотивира наличието на това основание, а основанието е посочено бланкетно. След служебната проверка на обжалваното решение касационният съд намира, че не са налице основания да се приеме, че то е очевидно неправилно. След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, по четвъртия формулиран от касатора правен въпрос относно това кои са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд. Същият отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване, доколкото е включен в предмета на спора и разрешаването му от въззивния съд е обусловило уважаването на предявения от ищцата срещу касатора, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на прекия причинител на вредите, осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие с цитираното в изложението Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г на ОСНГТК на ВКС. Вторият от формулираните в изложението на касатора въпроси не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, както същият смисъл е разяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото същият е формулиран общо, и тъй като по начинът по който е формулиран, отговорът на въпроса зависи повече от конкретно приетите от съда за установени по делото обстоятелства по делото, отколкото от принципното приложение на правна норма като общо правило за поведение на правните субекти, поради което този въпрос е по-скоро фактически, а не правен. Въпроси първи, трети и пети, както и четвърти въпрос в първата му част, поставени от касатора, са обусловени от отговора на въпроса по който касационното обжалване се допуска, и по същите съдът ще се произнесе с решението си, като ги разгледа ведно с касационните основания, с които са пряко свързани. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 1000 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение