Определение № 50 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 28/2026 г.

Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд - София -град и Софийски градски съд, кой е компетентният да разгледа искова молба, подадена от К. В. Г. в качеството му на изпълнителен член на Съвета на директорите и представляващ "СОФИЯ БАЙКС" АД, ЕИК 206389172, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1784, район Младост, ул. " Михайл Тенев" № 12, бл. Бизнес център "Евротур", ет. 9, чрез адвокат Д. Стефанов от САК, преупълномощен от адвокатско дружество "Георгиев, Тодоров и Ко", с адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. София 1000, [улица]срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ 000696327 гр. София, п. к. 1000, район "Оборище", ул. "Московска" № 33, представлявана от кмета В. А. Терзиев, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 и сл. от АПК. С исковата молба се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 3838119.83 лева, претърпени от ищеца под формата на пропуснати ползи вследствие на продължаващо от 08.03.2021г. до настоящия момент незаконосъобразно бездействие на Кмета на Столична община да сключи концесионен договор по процедура за предоставяне на концесия за услуга върху обособени части от недвижими имоти- публична общинска собственост, представляващи части от улици, булеварди и площади в гр. София, Столична община, открита с решение № 93/14.01.2016г. на Столичен общински съвет и Решение №518/12.11.2020г. на Столичния общински съвет за определяне на изпълнител, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане, както и обезщетение в размер на 103989.27 лева за претърпени имуществени вреди под формата на претърпени загуби, вследствие продължаващо незаконосъобразно бездействие да се сключи концесионен договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане. Искът първоначално е заведен пред Административен съд - София- град, който с определение № 1273 от 12.01.2026г. по адм. дело № 11929/2025г. е прекратил производството пред него и изпратил делото по подсъдност на Софийски градски съд. Мотивите са, че съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Приел също така, че процедурата за определяне на концесионер, представлява сложен фактически състав, крайният акт от осъществяването на който е решението на концедента за определяне на концесионер. Това решение притежава белезите на индивидуален административен акт. Сключеният въз основа на него договор е съглашение между равнопоставени страни, което определя неговият гражданскоправен характер. В този смисъл, съгласно разпоредбите на чл. 154, ал. 1 и ал. 2 от Закона за концесиите /ЗК/, за неуредените въпроси по сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на концесионния договор се прилагат разпоредбите на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, като споровете се решават по реда на Гражданския процесуален кодекс/ГПК/. Предвид горното спорът за обезщетение за вреди, настъпили от отказ да се сключи договор за концесия, какъвто е разглеждания случай е граждански/търговски и следва да се разгледа по общия исков ред на ГПК, подсъден на СГС като първа инстанция. От своя страна, с Определение от 25.03.2026г. Софийски градски съд по търговско дело № 80/2026г. е прекратил производството пред него и повдигнал спор за подсъдност пред петчленен състав на ВКС и ВАС. Мотивите към определението са, че с исковата молба са предявени искове за обезщетение на вреди от бездействие на административен арган да изпълни задължения, предвидени в чл. 62 от ЗК/отм./, по отношение на които с чл. 63, ал. 1, от същия закон е изрично предвидено, че административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което несъмнено квалифицира задълженията като административни по смисъла на разпоредбите на чл. 95б, ал. 1 от ЗК/отм./ вр. с чл. 203-205 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, заявени с исковата молба, като правни основания за възникване на предявените с исковата молба парични вземания за обезщетения от неизпълнение на задължения на административен орган. Цитираните разпоредби на чл. 154, ал. и ал. 2 от ЗК/аналогични по съдържание на разпоредбите на чл. 64, ал. 3 и 4 от отменения Закон за концесиите, конкретно приложим в случая с оглед § 4, ал. 1 от ПЗРЗК/, не са относими към спора, тъй като в случая няма сключен концесионен договор, когато е приложима подсъдност по общия исков ред относно валидност на волеизявления и др. По така повдигнатия спор за подсъдност смесеният петчленен състав на ВКС и ВАС констатира следното: Твърденията в исковата молба са, че е проведена процедура по предоставяне на концесия с посочения предмет, има решение за определяне на концесионер и това е ищеца, има срок за сключване на концесионен договор и такъв договор не е сключен. Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ЗК за неуредените въпроси по сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на концесионния договор се прилагат разпоредбите на ТЗ и ЗЗД, Според чл. 154, ал. 2, споровете относно сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на концесионния договор се решават от съда по реда на ГПК. С разпоредбата на чл. 183 от ЗК е предвидено, че всяко лице, което е обжалвало решение, действие или бездействие по реда на този закон, може да предяви иск за обезщетение за вреди, причинени му в резултат на незаконосъобразно решение, действие или бездействие, при условията и по реда на чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1, 3 и 4 и чл. 205 от Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 181, ал. 2 от ЗК, всяко заинтересовано лице, което е претърпяло вреди от решение, действие или бездействие на концедент или оправомощен възлагащ орган, възложител или длъжностно лице при провеждане на процедура за определяне на концесионер, може да предявен иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Това е хипотезата в настоящият случай по чл. 1, ал. 1 от ЗОДВ, като според чл. 1, ал. 3 от ЗОДОВ исковете се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1. По отменения закон за концесиите, приложим на основание § 4, ал. 1 от ПЗРЗК в разпоредбата на чл. 64, ал. 3 и ал. 4 е посочено, че за неуредените въпроси по сключването, изпълнението и прекратяването на концесионния договор се прилагат съответно разпоредбите на ТЗ и ЗЗД, като споровете относно сключването, изпълнението и прекратяването на концесионния договор се решават от компетентния граждански съд. Съгласно разпоредбата на чл. 95б, ал. 1 и ал. 2 от ЗК/отм./ всяко заинтересовано лице може да подаде иска за обезщетение за вреди, претърпени в резултата на нарушение на този закон при провеждане на процедура за предоставяне на концесия, като искът се предявява при условията и по реда на чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1, 3 и 4 и чл. 205 от АПК. Изводите, които се налагат при анализа на цитираните разпоредби по действащия ЗК и по ЗК/отм./ е, че спорът е подсъден на административен съд за разглеждане, тъй като е безспорно, че не е сключен концесионен договор и от това бездействие се твърди, че са настъпили вреди, обезщетение за които се търси с предявения иск. Предвид изложеното и на основание чл. 135 АПК смесеният петчленен състав на ВКС и ВАС