Определение № 3014 от 14.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 14/2024 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от М. С. Г., чрез процесуалния представител адвокат П. касационна жалба против въззивно решение № 325 от 21.09.2023г. по в.гр.д.№ 250/2022г. на Окръжен съд Кюстендил, с което е потвърдено решение № 129 от 29.03.2022г. по гр.д. № 2333/2021г. на Районен съд Дупница като е отхвърлен предявения от нея иск срещу Н. А. Д. за установяване несъществуването на брака, сключен на 20.05.2018г. между Г. Е. И. и Н. А. Д. и са присъдени разноски. Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: За да постанови акта си, въззивният съд е приел за недоказани всички изложени възражения. Крайният му извод е, че гражданският брак е сключен в предвидената от закона форма и при спазване на установения ред за сключването му – длъжностното лице по гражданско състояние е попитало встъпващите в брак дали са съгласни и след техния утвърдителен отговор, е съставило акт за сключване на граждански брак, който е подписан от двамата съпрузи, свидетелите и длъжностното лице. Фактът на изразяване на съгласие от страна Г. И. е потвърден с показанията на свидетеля Б. /кум на сватбата/, който е заявил, че тя е изразила ясно съгласието си, отговаряйки на поставения й въпрос за съгласие с „да“. Съгласието е потвърдено и с полагането на подпис, за който с прието по делото заключение е потвърдено, че е поставен от Г. И.. Въззивният съд е приел за установено, че Г. Е. И. и Н. А. Д. са сключили брак по взаимно, свободно и изрично съгласие, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданско състояние. Бракът е сключен в определеното за това място – ритуалната зала на [община]. Касаторката твърди очевидна неправилност на постановения въззивен акт. Позова се и на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира акта си чрез посочване на фактически и правни доводи, както и да изложи мотиви във връзка с доказателствата, които са събрани за първи път във въззивното производство, като ги сравни със събраните пред първата инстанция? Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетелите и длъжен ли е въззивният съд да посочи на кои от тях дава вяра?, 2. Има ли валидно възникнало брачно правоотношение, ако брака е сключен от жена, която е поставена под хипноза от встъпващия в брак мъж и налице ли е пълна липса на съгласие в такава хипотеза?, 3. Има ли изразено съгласие при сключване на брак, ако жената не е дала лично съгласието си, тъй като е мълчала в момента на церемонията и вместо нея волеизявление е направил мъжът?, 4. Има ли валидно възникнало брачно правоотношение, ако съгласието за сключване на брак не е изразено лично и едновременно, тъй като жената – поради тежко здравословно състояние и въздействие върху психиката й, не е разбирала свойството и значението на действията и постъпките си? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Н. А. Д., чрез процесуалния представител адвокат З., с който се оспорват и допустимостта, и основателността й. Счита, че поставените въпроси не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, а по същество - постановеният въззивен акт е правилен. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие № 11045 от 20.12.2023г., в т.ІІІ от който сумата е посочена като заплатена в брой. Прилага и списък. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато, защото нито един от поставените от касатора въпроси /без първия/ не отговаря на изискванията, посочени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС за надлежно общо основание за допустимост, доколкото не е от значение за изхода на спора и не е свързан с решаващите доводи на въззивния съд, а за въпрос с № 1 – не е налице посоченото специално основание. Съображенията: Първият поставен въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. Съгласно същата /включително цитираните от касатора решения/ въззивният съд дължи да обсъди исканията и възраженията на страните, да извърши преценка на ангажираните по делото доказателства и въз основа на тях да изведе правните си изводи и в случая това е направено. Съдът следва да положи усилия да разкрие кой от свидетелите казва истината, преценявайки достоверността и правдоподобността на твърденията им, само когато по делото са налице противоречиви свидетелски показания. В случая, противоречие в свидетелските показания не е констатирано, а и решаващите си изводи съдът е извел не само въз основа на ангажирани гласни доказателства, а главно въз основа на писмени /акт за сключване на брак, медицински документи, заключение на графологическа експертиза/. За относими съдът е преценил само показанията на присъствалият на сватбата свидетел Б., който е установил конкретни факти във връзка със спазването на процедурата по сключване на брак, без по делото не са ангажирани други гласни доказателства, които да са в противоречие с установеното от посочения свидетел. Нито един от останалите поставени от касатора въпроси не е свързан с решаващите доводи на въззивния съд. Поставените въпроси с № 2, 3 и 4 презумират факти, които не са били установени по делото. Въззивният съд не е приемал за установено - нито, че бракът е сключен от жена, която е поставена под хипноза от встъпващия с нея в брак мъж, нито че жената не е дала лично съгласието си, тъй като е мълчала в момента на церемонията, нито че поради тежко здравословно състояние и въздействие върху психиката й, не е разбирала свойството и значението на действията и постъпките си. Съгласно т.1 от ТР І№ 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС – за да съставлява надлежно общо основание за допустимост, поставеният от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените въпроси с № 2, 3 и 4 не отговарят на тези условия – съдържащите се в тях условия - не са приети за установени от въззивния съд, не са обсъждани от него и не са формирали изразената от него воля, поради което и не могат да бъдат предмет на обсъждане от касационната инстанция в производството по допустимост. Не е налице основанието по чл.280, ал.2 ГПК. Очевидната неправилност не е идентична с основанието по чл.281, т.3 ГПК, а изисква видимо тежко нарушение на закона, материален или процесуален, или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно, без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, каквито в случая – не се установяват. По изложените съображения, като счита че не са налице изискуемите се основания за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение