Определение № 230 от 28.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3707/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Д. М., чрез адв.И. И., срещу въззивно решение № 260179/31.05.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 23/2021 г. на Окръжен съд – Хасково, в частите му, с които е потвърдено решение № 260063/10.09.2020 г. по гр. д. № 570/2020 г. на РС- Хасково, като: постановено е съпругата Х. Т. М. да запази брачното си фамилно име – М.; упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца Й. П. М. и Г. П. М. е предоставено на майката Х. М. и е определено местоживеенето им при нея; на бащата е определен режим на лични контакти с децата - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, също и на Коледните празници – от 17:00 часа на 24 декември – до 10:00 часа на 25 декември с преспиване, на Новогодишните празници –10:00 часа на 31 декември – до 18:00 часа на 1януари – всяка нечетна година; всяка година – през първата половина на Великденската ваканция на двете деца. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне въпросите: 1) допустимо ли е използването и позоваването на социален доклад, при условие, че не е изготвен и представен на съда съобразно нормите и правилата за това, не е проведена среща с единия родител, не е посетен домът му, не са проведени обстойни проверки за това къде децата ще се чувстват, възпитават и обучават по-добре; 2) допустимо ли е този доклад се предоставя в рамките на 24 часа преди съдебното заседание и да се разглежда и приема въпреки невъзможността на страните да се запознаят с него; 3) допустимо и законосъобразно ли е, съдът по собствено усмотрение, без наличие на доказателства и при противопоставяне от страна на бившия съпруг, да остави на съпругата брачното й фамилно име; нарушават ли се по този начин субективните права на съпруга, свързани с неговата фамилна и лична определеност и добро име в обществото. Ответната страна по жалбата – Х. М., чрез адв. М. Г., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е недопустима за разглеждане в частта, имаща за предмет въззивното решение по иска за запазване на брачното фамилно име на съпругата. Съгласно нормата на чл.280, ал.3, т.2, пр.3- то ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове по чл.322, ал.2 ГПК, освен в предвидените изключения, сред които не попада иска за фамилното име на съпруга (чл.322, ал.2, изр.2, предл. последно ГПК). Поради това, касационното производство следва да се прекрати в тази част. В останалата си част касационната жалба е допустима. По поддържаните предпоставки за допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира следното: Въззивният съд, обсъждайки поотделно и в съвкупност всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, включително и представения социален доклад, е счел, че е в най-добрия интерес на децата Й. М. (на 11 г.) и Г. М. (на 7 г.) упражняването на родителските права да се предостави на майката, а на бащата да се определи съответен режим на лични контакти. В тази връзка е посочено, че по всички критерии посочени в ППВС № 1/1974 г. и в чл. 59, ал. 4 СК, с оглед нуждите, потребностите и интереса на децата, майката е по - пригодният родител да полага преките грижи по отглеждането и възпитанието им. Именно тя, с помощта и на близките си, се е грижила непрекъснато за децата от тяхното раждане до фактическата раздяла между страните и към настоящия момент; задоволявала е нуждите им от спокойствие и близост, осигурявала е издръжката и развитието им. Съдът е анализирал подробно родителските и морални качества на страните, като е приел, че майката е родителят, който с поведението си през годините е положителен пример за децата. Тя е съобразила цялостния си начин на живот и трудова дейност, за да им осигури нормална семейна среда и добри битови условия за отглеждане и възпитание. Между нея и децата е изградена силна доверителна връзка на взаимна обич, привързаност и подкрепа. При бащата е констатирано непостоянно родителско поведение, изразяващо се в нееднократни напускания на семейството и дома през време на брака, неспазване на уговорките с майката по време на раздялата за вземане и връщане на децата, липса на редовно участие в издръжката им, които обстоятелства съдът е отчел като личностни дефицити. Приемайки, че майката е по-пригодният и по-отговорен родител, на който следва да се предостави упражняването на родителските права, съдът е определил съответен режим на лични контакти между момичетата и бащата, съобразявайки се както с възрастта и ангажиментите на децата в училище и детска градина, така и с необходимостта да се охрани и запази емоционалната връзка между тях и баща им. При тези решаващи изводи на въззивния съд, първите два въпроса в изложението, касаещи изготвянето на социалния доклад и значението му като доказателство по делото при спор за родителски права, нямат претендираното от касатора значение и не обуславят допускането на касационния контрол. Безпротиворечиво в правната теория и съдебната практика (вж. - решение № 537/17.12.2012 г. по гр. д. № 214/2012 г., IV г. о., решение № 257/01.07.2015 г. по гр. д. № 711/2015 г., IV г.о., решение № 161/24.06.2015 г. по гр.д. № 6509/2014 г., III г.о. на ВКС и др.) се приема, че в производствата по дела за родителски права и мерките за лични отношения с ненавършили пълнолетие деца, становището на социалните служби служи на съда за ориентир какво от гледна точка на обществото налагат интересите на децата, но не го обвързва. Становището или социалният доклад отразяват събраните при проведеното от социалния работник анкетиране конкретни данни, имащи значение за преценката относно интересите на децата. Участието на Дирекция „Социално подпомагане“ е задължително в производства, в които се засягат права или интереси на дете (чл. 15, ал. 6, вр. с ал. 1 ЗЗакрД), в т. ч. по дела с предмет спор за родителски права (чл. 59, чл. 70, чл. 127 СК). Изричното предвиждане в закона (чл. 15, ал. 6 ЗЗакрД) на начините за изразяване на становището на представителя на Дирекция „Социално подпомагане“ – лично в съдебно заседание или чрез представяне на доклад, придава на социалния доклад значение на доказателствено средство, удостоверяващо отразените в него обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид поотделно и в съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства, за да формира преценката си кое разрешение ще е в защита на най-добрия интерес на детето. Законът не поставя изискване за срок, в който социалният доклад следва да бъде представен, поради което няма пречка това да стане до деня на съдебното заседание и в деня на самото заседание. Това следва от изрично предвидената възможност социалният работник да изложи лично становището си в съдебно заседание, или да представи доклад, когато не може да се яви. Липсата или непълнотата на социалния доклад относно релевантни за спора обстоятелства (сред които са и битовите и финансови условия, с които разполага всеки родител за отглеждането на детето), не е процесуална пречка съдът да се произнесе по съществото на спора, ако същите са изяснени с останалите събрани доказателства. Същевременно, обстоятелството, че единият родител не е положил достатъчно усилия в процеса да съдейства на социалния работник, изготвящ доклада, е факт, който сочи, че този родител сам се е поставил в положение, от което не следва да черпи процесуални права, както и факт, който е от значение за преценката на родителския му капацитет ( в с.см. - решение № 29/02.02.2015 г. по гр. д. № 4984/2014 г., IV г. о., решение № 60195/01.11.2021 г. по гр.д.№ 3816/2020 г. III г.о. на ВКС). Въззивното решение не е постановено в отклонение с тези правни разрешения. В случая, макар социалният доклад да не съдържа данни за битовите условия при жалбоподателя, от останалите гласни и писмени доказателства по делото тези релевантни за спора обстоятелства са били установени, поради което въззивният съд е счел, че не се налага изготвяне на допълнителен доклад. Освен това, причина за непълнотата на доклада в тази част е, че бащата не е съдействал на социалния работник и не се е отзовал на поканата за среща. Последният въпрос в изложението касае иска за фамилното име на съпругата, в която част въззивното решение не подлежи на касационен контрол, поради което въпросът е ирелевантен за настоящото производство. Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата от 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение