Определение № 89 от 05.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1183/2010 г.
ВКСI гражданско отделение05.04.2011 г.докладчик Лидия Рикевска
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на И. Г. Р. срещу решение № 250 от 02.06.2010 г. по гр. д. № 826/09 г. на С. окръжен съд. ОСЪЖДА И. Г. Р. да заплати на Р. С. В., Е. С. М. и Р. С. Д. 1250 лв. разноски. ОСЪЖДА И. Г. Р. да заплати на [фирма][населено място] 1250 лв. разноски по делото. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от И. Г. Р. срещу решение № 250 от 02.06.2010 г. по гр. д. № 826/09 г. на С. окръжен съд. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответниците по касация Р. С. В., Е. С. М., Р. С. Д. и [фирма][населено място] оспорват жалбата. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решение № 115 от 11.05.2009 г. по гр. д. № 436/08 г. на Районен съд[населено място]. В отменената част е постановил ново решение, с което е отхвърлил предявения от И. Р. срещу Р. В., Е. М. и Р. Д. иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС Д. Х. Р. е бил собственик на 3/16 ид. ч. от ливада с площ 2.5 дка, землището на[населено място], м. „Солище”. Оставил е в сила решението в останалата му част. Подадената срещу въззивното решение касационната жалба не подлежи на разглеждане. Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, в редакцията до изменението и с ДВ бр. 100/10 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. Вещните искове са оценяеми, съгласно чл. 69 ГПК, като цената им се определя според данъчната оценка, а ако няма такава, според пазарната цена на вещното право. В случая е предявен и разгледан иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ за имот при данъчна оценка, съгласно писмо на Община[населено място] от 05.03.2008 г., в размер на 28.10 лв., затова не подлежи на обжалване. С оглед нормата на чл. 296 ал. 1 т. 1 ГПК, въззивните решения които не подлежат на обжалване влизат в сила от момента на постановяването им и процесуалният ред за разглеждане на спора се изчерпва. Затова подадената касационна жалба срещу влязло в сила решение е недопустима и не подлежи на разглеждане от ВКС. Ответниците по касация претендират за разноски. С оглед представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, касаторът дължи заплащане на общо 2 500 лв. разноски за настоящото производство. Водим от горното, съдът