Определение № 674 от 22.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4087/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 3070/17.07.2004г. по гр.д.№ 12003/ 2013 г. на Пловдивски районен съд, потвърдено с решение № 2207/22.12.2014 г. по гр.д.№ 3081/ 2014 г. на окръжен съд П. ищцата Д. И. М. е призната за собственик и й е присъдено владението на недвижим имот- дворно място с винарска изба в [населено място], [община]. Ответникът Н. Б. обжалва решението на въззивния съд с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Моли обжалването да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като спорът обхващал широк кръг от обществени взаимоотношения със съществен интерес и значение за развитие на правото. Ищцата Д. М. оспорва касационната жалба, като счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане поради непосочване от касатора на правен въпрос и липса на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът Д. Г. Р. е починал на 27.09.2014 г. и в производството участват наследниците му Г. Д. К. и Х. Д. Р., които не вземат становище по касационната жалба. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Спорът по делото е за недвижим имот в [населено място], на който ищцата се легитимира като собственик с нотариален акт за дарение № 42/ 2006г., извършено от нейния баща. Според представените по делото доказателства имотът е принадлежал първоначално на лицето Г. Й. Р., видно от представения протокол за съдебна спогодба. Впоследствие за дълг на Р. имотът е изнесен на публична продан и с постановление на съдебния изпълнител възложен на [фирма], което от своя страна го продало на бащата на ищцата с нотариален акт № 7/ 2006г., а той го дарил на дъщеря си- ищцата по делото. Ответниците Й. Р. и Д. Р. са наследници на първоначалния собственик Г. Р.. Те оспорват и не признават извършената публична продан и легитимирайки се с протокола за съдебна спогодба и удостоверение за смъртта и наследниците на собственика са продали имота на третия ответник Н. Й. Б. с нотариален акт от 2013 г. По силата на направеното в нейна полза дарение ищцата е призната за собственик на имота, а правата на ответника Б. са отречени, тъй като той е придобил имота от несобственици- братята Р., тъй като при смъртта на техния наследодател имотът вече е бил отчужден и не е влизал в наследството. С оглед на тези данни следва да се приеме, че няма основание за допускане на касационната жалба до разглеждане. К. Н. Б. не формулира правен въпрос, по който да се е произнесъл възивния съд, а това е първата предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Развитите в изложението въпроси представляват оплаквания за необоснованост на решението и не могат да бъдат разглеждане на този етап от производството, при който не се проверява правилността на решението, а наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, които са различни от основанията за неправилност на решението, визирани в чл.281 ГПК. Позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е направено формално, без да се обоснове наличието на посочените в тази норма основания, които са свързани с излагането на аргументи за необходимостта от произнасяне от страна на ВКС с оглед точното прилагане на закона и развитие на правото, така както са разяснени в ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС. Доводите, че липсвала безспорност относно правата на ищцата, както и че обратно- касаторът имал безспорни доказателства за собствеността на имота, не са правни въпроси по смисъла на закона, а становище по съществото на спора. С оглед на изложеното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение