Определение № 19 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3918/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Виес Пропърти“ЕООД [населено място] чрез адв.И. Д. против определение № 378 от 30.09.20г.по в.ч.гр.дело № 433/20г.на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 871 от 16.06.20г.по гр.дело № 2285/19г.на Окръжен съд - Пловдив.С него е оставено без уважение искането на същата страна за осъждане на ответниците да заплатят разноските по гр.дело № 2285/19г.,прекратено поради оттегляне на иска, и дружеството е осъдено да заплати на Т. Н. Т. сумата 30 лв разноски, на П. Н. Т. сумата 31 лв разноски и на Д. П. Т. сумата 5 100 лв разноски,като е оставено без уважение възражението на дружеството за намаляване на разноските на последния ответник поради прекомерност. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по следните въпроси: 1.Следва ли при прекратяване на производството поради оттегляне на иска,съдът да разгледа посочените от ищеца обстоятелства,настъпили след завеждане на исковата молба и да обсъди доказателствата във връзка с насрещните твърдения на страните, относно релевантните за разпределението на разноските в тази хипотеза факти,в т.ч. и дали ответниците са дали повод за предявяване на иска; 2.Какви са предпоставките на чл.87 ал.2 ЗЗД,пораждащи право на разваляне без даване на срок за изпълнение; 3.Следва ли страната,която твърди,че е упражнила правото си да развали без предупреждение договора, да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е една от хипотезите на чл.87 ал.2 ЗЗД – невъзможност за изпълнение,безполезност или фикс сделка; 4. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички оплаквания и доводи на въззивника,развити във въззивната жалба, както и всички събрани доказателства по делото относно релевантните факти, в тяхната взаимна връзка. Ответниците по жалбата Т. Н. Т., П. Н. Т. и Д. П. Т. чрез адв.Я. Я. считат,че не са налице основания за касационно обжалване, а по същество я считат за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, намира следното: С обжалваното определение въззивният съд е приел,че производството по делото, по предявен иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, е прекратено поради оттегляне на исковата молба, поради което на ответниците следва да бъдат присъдени разноски, като е счел,че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.Посочил е, че ответниците с поведението си не са станали причина за завеждане на делото, тъй като са развалили процесния предварителен договор по реда на чл.82 ал.2 ЗЗД преди завеждане на исковата молба, затова на ищеца не се дължат разноски.Посочено е още,че съгласно чл.8 от процесния предварителен договор,учредяването на право на строеж с нот.акт следва да бъде осъществено в срок от десет дни от подписването на протокол за избор на конкретизираните обекти и одобряване на проекта и получаване на разрешение за строеж, като в случая няма твърдения и доказателства такъв протокол да е предлаган на ответниците и същите да са отказали да го подпишат. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпроса:Следва ли при прекратяване на производството поради оттегляне на иска, съдът да разгледа посочените от ищеца обстоятелства, настъпили след завеждане на исковата молба и да обсъди доказателствата във връзка с насрещните твърдения на страните,относно релевантните за разпределението на разноските факти,в. т.ч. дали ответниците са дали повод за предявяването на иска, тъй като не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч.и цитираната от жалбоподателя.В определение № 388 от 11.07.17г.по ч.т.д.№ 831/17г.на ВКС,ТК,Второ т.о. е посочено,че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните.В разглеждания случай твърдяното от ищеца новонастъпило обстоятелство е, че ответниците не са единствени собственици на процесните недвижими имоти.От една страна,не е установено, че това обстоятелство е новонастъпило, а от друга страна не може да рефлектира върху отговорността за разноски в настоящото производство, тъй като няма пречка при успешно провеждане на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД предварителният договор да бъде обявен за окончателен за идеални части от процесния имот съобразно правата на ответниците. Обжалваното определение не са разминава с практиката на ВКС,защото въззивният съд е изследвал поведението на ответниците, за да достигне до извода,че те не станали причина за завеждане на делото. Останалите формулирани от жалбоподателя въпроси са по съществото на правния спор и не са релевантни за производството по отговорността за разноски.Произнасянето на съда по процесуалното поведение на ответниците в това производство не обхваща в пълнота анализ на доказателствения материал по делото за установяване на действителните правоотношения между страните. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.