Определение № 50074 от 04.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 2225/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата А. С. Г. срещу Решение № 69 от 09.07.2021г. по в.т.д.№ 253/2021г. на Апелативен съд Пловдив, с което е отменено изцяло решението по т.д.№ 65/2020г. на ОС Пловдив и са отхвърлени предявените срещу „ЛК Лидер”ООД, [населено място] с правно основание чл.439,ал.1 във вр. с чл.124,ал.1 ГПК искове за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество поради погасяването им по давност: 5 001лв. - частична сума от 12 957.51лв., представляваща остатък от задължение по запис на заповед, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 4675/1999г. на РС Пловдив; и 25 001лв. - частична сума от 63 000лв. по договор за заем, за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1610/2005г. на РС Пловдив, за които вземания е образувано изпълнително дело № 50/2009г. на ЧСИ рег.№ 821 на КЧСИ. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната на решението и уважаване на отрицателните установителни искове. Въведени са доводи, че въззивният съд не е разгледал спорните между страните въпроси: дали въводът във владение прекъсва срока по чл.433,ал.1,т.8 ГПК, дали постъпващите от „Център за психично здраве Пловдив”ЕООД по перемираното изпълнително дело № 41/2009г. от ЧСИ С. суми, впоследствие превеждани по изп.дело № 50/2009г. на ЧСИ И., прекъсват давността, съответно срока по чл.433,ал.1,т.8 ГПК и дали е настъпила перемпция по двете изпълнителни дела. Твърди се, че не е изследван и въпросът кога тези суми са постъпили при ЧСИ И. и дали са налице периоди на бездействие по-дълги от две години. Оспорва се правилността на извода на АС Пловдив, че предявените отрицателни установителни искове прекъсват давността за вземанията по процесните изпълнителни листове. Касаторът възразява, че апелативният съд не е изследвал конкретните изпълнителни действия, предприети по изпълнителни дела и дали тези действия се вместват в рамките на двугодишния срок. Поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което при прекратяване на принудителното изпълнение всички предприети изпълнителни действия се обезсилват по право. Изложени са и доводи, че срокът по чл.433,ал.1,т.8 ГПК е преклузивен и не подлежи на спиране, както и съображения за неправилност на извода, че плащанията, извършени от третото задължено лице, са законосъобразни. В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ „ От кога започва на тече погасителна давност за вземането, когато взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433,ал.1т.8 ГПК” Въпросът е поставен с оглед решаващите според касатора изводи на въззивния съд, че давността за вземанията, предмет на исковете по чл.439 ГПК е продължила да тече на 26.06.2015г. като преди това е била спряла по силата на самия факт, че за събирането на тези суми е образувано изпълнително производство. Касаторът счита, че съдът не е изследвал дали е настъпила перемпция по двете изпълни дела, поради което изводите му противоречат на ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, на решението по гр.д.№ 3231/145 на ІІІ г.о. и по гр.д.№ 61273/16 на ІV г.о. 2/ „ Постъпването на суми по изпълнителното дело, събрани принудително по друго изпълнително дело в резултат на наложен запор върху трудово възнаграждение след като е настъпило прекратяването му по силата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК, прекъсва ли погасителната давност?”. Въпросът е поставен с оглед мотивите на въззивната инстанция, че независимо от перемирането на изпълнително дело № 41/2009г. и независимо дали след това е бил наложен запора върху трудовото възнаграждение на ищцата, то плащанията на третото задължено лице - работодателя „Център за психично здраве”ЕООД, адресат на запорното съобщение, е било осъществено законосъобразно в изпълнение на установеното в чл.508,ал.3 ГПК задължение, съответно на което, преводите на суми от плащанията на третото задължено лице по изпълнителното дело № 41/2009г., имат прекъсващ давността ефект по смисъла на чл.116,б.”в”ЗЗД, както и, че всяко от плащанията, извършвани регулярно в периода 10.02.12г.-15.10.18г. и междувременно извършеното от ЧСИ разпределение, има прекъсващ давността ефект. Касаторът се позовава на противоречие с ТР №2/2013г., с решението по гр.д.№ 920/2009г. на ІV г.о. и по гр.д.№ 1427/12 на ІV г.о. на ВКС, съгласно които, с прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1 ГПК е налице отпадане на условията за допустимост на извършеното плащане. 3/ „ В хипотеза на прекратено по право принудително изпълнение, предприетите изпълнителни действия по него, считат ли се обезсилени и могат ли да прекъснат давността?” с оглед мотивите към обжалваното решение, че независимо дали изпълнително дело 41/2009г. е перемирано, плащанията от третото лице имат прекъсващ давността ефект. Твърди се противоречие с практика на ВКС - ТР № 2/2013г., решенията по гр.д.№ 4751/17 на ІV г.о., по гр.д.№ 1812/15 на ІV г.о., по гр.д.№ 1385/12 на ІV г.о. и № 1953/15 на ІV г.о. 4/ „Тече ли погасителна давност по образувани преди приемането на ТР № 2 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС изпълнителни дела и има ли приложение чл.433,ал.1,т.8 ГПК или той не би могъл да тече до приемането на ТР №2/2013г. Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, чието приложно поле не е обосновано надлежно (твърдението се изчерпва с довода за липса на съдебна практика). 5/ Предявяването на отрицателен установителен иск прекъсва ли течението на срока на погасителната давност и тече ли срокът на погасителната давност докато трае процеса?”, поставен с оглед мотивите в обжалвания акт, че с подаването на процесната искова молба и предявяване на процесните искове, давността и за двете процесни суми е прекъсната на основание чл.116,б.”б”ЗЗД.. Твърдението е, че предявяването на ОУИ няма за последица предвиденото в чл.116,б.”б” и чл.115,б.”ж”ЗЗД действие на прекъсване/спиране на давността; че погасителната давност се счита за прекъсната /спряна с предявяване на иск, но от носителя на спорното вземане-кредитора или с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл.116,б.”в”ЗЗД; че съдът е следвало да установи на основание чл.235,ал.3 ГПК, дали след предявяване на иска са предприети някои от действията по чл.116,б.”в”ЗЗД, а не незаконосъобразно да счете, че с предявения от длъжника ОИУ погасителната давност се прекъсва. Допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1,предл последно ГПК е въведена с позоваването на противоречие с решението по гр.д. № 3221/18 на ІІІг.о. на ВКС. 6/ „ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими и релевантни за спора факти и доказателства, както и да се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните с позоваване на противоречие на обжалваното решение със задължителна и казуална практика на ВКС. 7/ „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/80г., извършена с т.10 та ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното по вземания по изпълнителни дела, които са образувани преди приемането му?” Касаторът се е позовал на тълкувателно производство по тълк.дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС. Поставени са и група процесуалноправни въпроси под номера №8, 9, 10, аналогични на въпрос №6, както и въпрос №11 за правомощията на въззивната инстанция при условията на ограничен въззив. По последния въпрос е въведено, че без да е направено оплакване от въззивника (който е твърдял във въззивната жалба, че не е налице перемпция, защото са постъпвали плащания при ЧСИ С. от работодателя на длъжника и действията по въвода във владение прекъсват срока по чл.433,ал.1,т.8 ГПК), въззивната инстанция приела, че относимото към спора тълкуване следва да се направи с оглед постановките в ППВС № 3/80г., а не съгласно ТР №2/26.05.2015г. на ОСГТК на ВКС, излизайки по този начин от допустимия обхват на въззивната проверка. Касаторът се позовава на допълнителна предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК - противоречие с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. В писмен отговор насрещната страна „ЛК”Лидер” оспорва наличието на предпоставките за допускане на ожалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С влязло в сила определение по настоящото дело е оставена без разглеждане касационната жалба на А. С. Г. срещу атакуваното въззивно решение в частта по иска по чл.439,ал.1 ГПК по отношение на сумата от 5 001лв. - частична претенция от 12 957.51лв., представляваща остатък от задължение по запис на заповед, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 4675/1999г. на РС Пловдив, предмет на изпълнение по изпълнително дело № 50/2009г. на ЧСИ рег.№ 821 на КЧСИ. С определение № 156 от 14.07.2022г. настоящото дело е било спряно до произнасяне на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2020г. По него ОСГТК на ВКС се произнесе с тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г., поради което тази процесуална пречка не е налице. Същевременно, релевантно за произнасянето във фазата по искане за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта по иска за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество поради погасяването по давност на сумата 25 001лв. - частична претенция от сума в общ размер 63 000лв. по договор за заем, за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1610/2005г. на РС Пловдив и е образувано изпълнително дело № 50/2009г. на ЧСИ рег.№ 821 на КЧСИ, и с оглед поставените в изложението въпроси №1, № 2 и № 3, се явява обстоятелството, че с разпореждане от 09.03.2023 г. на председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК за отговор на три въпроса, единият от които е: „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?" Както се посочи, отговорът на този правен въпрос е обуславящ за произнасянето по настоящото дело, ето защо на основание чл. 292 ГПК производството до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде спряно. По изложените съображения Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.