Определение № 397 от 21.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 817/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 19.11.2019 по гр.д.№415/2019г. на ОС Кюстендил, с което е уважен иск с правно основание чл.49 ЗЗД. Жалбоподателката – МБАЛ „ Д-р Никола Василев”, чрез поцесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа, че решението е очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът А. Д. С., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Третото лице помагач ЗД „Уника „АД в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Третото лице помагач „Дженерали застраховане”АД не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2, ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил МБАЛ „ Д-р Никола Василев” по иск с правно основание чл.49 ЗЗД да заплати на ищеца А. Д., сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат на допусната лекарска грешка и нарушаване на правилата и нормите за добрите медицински стандарти от лекарите в Хирургично отделение при проведено лечение в периода 07.08.2016г.-12.08.2016г., ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането-07.09.2016г. до окончателното изплащане,както и да му заплати за сторените деловодни разноски. Прието е за установено от доказателствата, че на 07.08.2016 г. ищецът при битова злополука получил травма с проникваща в дясна аксиларна област с размери 5-6 см. и дълбочина 4-5 см. със съмнения за хемопневмоторакс в дясно с оплаквания за силна болка в дясната гръдна половина и леко чувство за задух без кашлица. На същата дата бил хоспитализиран по клинична пътека № 197 в Хирургично отделение на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД [населено място], в която безспорно няма хирургично отделение за белодробни операции. На 08.08.2016г. е извършена контролна ренгенография на бели дробове и сърце, от която са установени описаните фрактури на ребра, дискретен подкожен емфизем при разгънат двустранно бял дроб, свободни КД синуси, хомогенно засенчена дясна белодробна основа включително и по латералния контур на белия дроб-хемоторакс. Установено е, че е проведено консервативно лечение с антибиотици, вливания и обезболяващи и е изписан е на 12.08.2016 г. с окончателна диагноза: травма на черния дроб и жлъчния мехур, без открита рана в корема, като са описани придружаващи заболявания: захарен диабет, болест на Бехтерев, АХ, фрактури на I, II, III, IV-то ребра в дясно.Снета е подробна анамнеза и обективно състояние. Установено е, че на следващия ден след изписването, ищецът усетил затруднено дишане и започнал да отхрачва кръв, като при преглед, извършен на 15.08.2016г. е установен излив на кръв в белодробната кухина и е насочен към специализирано лечебно заведение и със собствен транспорт ищецът е транспортиран до СБАЛББ по гръдна хирургия, където е приет по спешност, извършена му е торакоцентеза и плеврален дренаж в дясно и е евакуирана около 700 мл. тъмна кръв дебридман на раната и затваряне с прекъснат шев. Констатирано е, че е проведено лечение с антибиотици, вливания на водно-солеви и глюкозни разтвори, като е изписан е на 26.08.2016г, насочен към личен лекар и дадени препоръки за ХДР. При тези данни и като е взето предвид заключение на вещо лице съдът е приел, че вследствие недооценената рентгенова находка от конкролната рентгенография на 08.08.2016 г., от която е открита хомогенно засенчена дясна белодробна основа и по латералния контур-хемоторакт /големина, разпространение, количество, предпоставка за последващи усложнения/ и неточна диагноза, ищецът несвоевременно на 12.08.2016 година е бил изписан от МБАЛ Кюстендил, като в следващите два дни-събота и неделя, търпял болка в гръдната област, дишането му било затрудено, изхрачвал кръв и след преглед на 15.08.2016 година от лекар-хирург и ренгенография, от които се установило влошаване на състоянието му, бил транспортиран от близките си в СБАЛ-Клиника по гръдна хирургия в [населено място], където бил приет по спешност. Съдът е приел, че отговорността на болницата следва да се ангажира на основание чл.49 ЗЗД гаранционно –обезпечителната отговорност на работодателя ответната МБАЛ”Д-р Н.Василев”АД за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от усложненията в лечението на гръдната му травма, която е фунционално обусловена от допуснатата лекарска грешка и нарушение на правилата и нормите за добрите медицински стандарти на лекуващия го екип на ХО в тази болница. Прието е, че обезщетение в размер на 5000 лева е справедливо по размер, тъй като последвалите усложнения в лечението на гръдната травма са довели до влошаване на състоянието му с временна опасност за живота на ищеца и изходът би бил летален без спешната оперативна интервенция и лечение в специализираната болница в [населено място]. В изложение към касационната жалба, за да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение е разрешен правен въпрос от значение за изхода по спора, а именно :каква е отговорността на лечебното заведетие когато лечението е частично правилно, но е забавено прилагането на необходимото лечение-за всички болки и странаия причинени от битова травма или само за болките и страданията от забавеното лечение. Поддържа, че са налице основание по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно, тъй като съдът не е разгланичил болките и страданията от трявмата и тези от забавеното лечение. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения за разглеждане въпрос и на соченото основание. В практиката на ВКС, застъпена и в ППВС№9/1996г. В същата се приема, че вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа, когато те са резултат на действия, които съставляват извършване на тази работа, независимо от това дали извършването й става в течение на определеното работно време или извън него. Прима се, че отговорността по чл.49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата, като вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. Посочва се, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. Прима се също така, че вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение. Съдът не е приложил несъществуващ закон, нито е приложил превратно, противно на вложения смисъл правна норма. В решението са изложени логични мотиви, които съдържат обсъждане на спорните фактически въпроси и решаващите за изхода на делото правни въпроси, вкл. доводите на страните. Съдът не е нарушил основополагащите процесуални правила и принципи, включително не е накърнил правото на защита на страната с отричане възможността за ответника по чл. 49 ЗЗД да доказва обстоятелства изклюващи вината, както се твърди в обосновка на поставените правни въпроси и на основанието по чл. 280, ал.2 ГПК включително. Предвид изложените съображения, съдът