Определение № 3234 от 02.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 483/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Т. от [населено място] срещу решение № 225/07.12.2023 г. по в.гр.д. № 330/2023 г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 322/23.06.2023 г. по гр.д. № 1598/2022 г. на Габровски районен съд, с което е признато за установено по иска по чл.422 ГПК, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, предявен от „М. Плюс Мениджмънт“ АД срещу Д. Н. Т., че ответницата дължи на ищеца следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 860/2022 г. на Габровски районен съд, а именно: сумата от 643,51 лв. – представляваща 9 бр. незаплатени вноски по главницата за периода от 10.05.2021 г. до 10.01.2022 г. по сключен договор за потребителски кредит № М0000003598/06.01.2021 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 05.05.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 1812,79 лв. – представляваща 9 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва за периода от 10.05.2021 г. до 10.01.2022 г.; сумата от 43,80 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.05.2021 г. до 27.01.2022 г., както и ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК сумата от 5680,38 лв. – оставаща част от дължима главница по договора за кредит, включваща сумата от 755,29 лв. – представляваща 8 броя незаплатени вноски по главницата за периода от 10.02.2022 г. до 10.09.2022 г. и сумата от 4925,09 лв. – предсрочно изискуема главница, заедно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 16.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1431,11 лв. – представляваща 8 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва за периода от 10.02.2022 г. до 10.09.2022 г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Постъпил е отговор от „М. Плюс Мениджмънт“ АД /с предишно наименование „С. Проджект“ АД /, [населено място], с който оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че страните са сключили договор за потребителски кредит № М0000003598/06.01.2021 г., по силата на който „М. Плюс Мениджмънт“ АД е предоставило на Д. Н. Т. потребителски кредит в размер на 6500 лв., който кредитополучателката се е задължила да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва на 48 месечни погасителни вноски, първата в размер от 309.90 лв., а останалите в размер на 273,30 лв., с падеж 10-то число на съответния месец, като последната погасителна вноска е с падеж 10.01.2025 г. Общият размер на паричната сума, която ответницата е трябвало да върне, е в размер на 13 155 лв., при възнаградителна лихва от 40 % и ГПР от 48,38 %, като в чл.19.2 от договора е уговорено, че при просрочие на дължимата погасителна вноска, потребителят ще дължи на кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието, а съгласно чл.19.3, т.1 от договора – при забава с повече от 30 дни в заплащането на която и да е вноска /главница или лихва/ кредиторът има право да обяви вземането си за изцяло предсрочно изискуемо. Въззивният съд е констатирал, че към исковата молба е приложено уведомление от финансовата институция, с което кредитополучателката е уведомена, че към 15.09.2022 г. е изпаднала в забава по отношение на погасяването на задълженията по сключения договор, като на основание чл.19.3, т.1 от договора кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на оставащата главница в размер на 4925,09 лв., включваща 28 главници от погасителните вноски по погасителния план. Констатирал е още, че уведомлението е връчено на особения представител на ответницата, заедно с препис от исковата молба. С оглед на това решаващият състав е формирал извод, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на длъжника. Отчел е представените по делото писмени доказателства, подписани от ответницата, и е приел, че кредиторът е изпълнил задълженията си по ЗПК, като е предоставил нужната преддоговорна информация /Стандартен европейски формуляр/. Счел е за неоснователно възражението, че на длъжника не са предоставени общи условия, като е подчертал, че договорът съдържа подробни уговорки относно всички аспекти на неговото изпълнение, респ. неизпълнение, като не препраща към друг акт. Приел е, че клаузите отговарят на императивните разпоредби на закона, както и че не са налице неравноправни клаузи. С оглед на тези съображения въззивният съд е заключил, че предявените искове са основателни и доказани по размер. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК следният въпрос: „След като в договора за потребителски кредит липсват разпоредби, препращащи към общите условия на банката за потребителски кредити, и подписан от двете страни екземпляр от тези общи условия не е приложен към договора, нарушена ли е императивната разпоредба на чл.11, ал.2 ЗПК и това нарушение води ли до недействителност на договора?“. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е от значение за формираната воля на съда, обективирана в решението. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касатора правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, според въведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, ако е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Предпоставки за допускане на касационно обжалване са и обстоятелствата като: създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или наличието на непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. Поставеният от касатора въпрос изисква тълкуване на уредбата на потребителския кредит в смисъл, че сключването на договора задължително следва да е при общи условия, извод, който не може да се изведе от ясната разпоредба на чл.11, ал.2 ЗПК. Нарушение на вложеното в нея изискване за прилагане към договора за потребителски кредит на общи условия, подписани от страните на всяка страница, ще е налице, само в случай че договорът препраща към такива действащи общи условия. Решаващите мотиви на въззивния съд са, че процесният договор не е сключен при общи условия, поради което не са налице както общата, така и допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд