Определение № 1455 от 05.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 77/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез М. Д. – главен инспектор към ТД на КПКОНПИ – Варна против решение № 125/07.10.2022 г. по в.гр.д. № 251/2022 г. на Апелативен съд Варна, с което като е потвърдено решението от 30.03.2022 г. по гр.д. № 294/2019 г. на Окръжен съд Разград, са отхвърлени предявените от касатора против С. Р. С. и М. Г. М., искове за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност в размер на 151 948,09 лв., с правно основание чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 ЗПКОНПИ срещу двамата ответници, чл.142, ал.2, т.1 вр. чл.141 ЗПКОНПИ срещу първия ответник и чл.142, ал.2, т.4 вр. чл.141 ЗПОКОНПИ срещу втория ответник. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се неправилност на основния извод на въззивния съд, че паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваните лица, не попадат в предметния обхват на закона и че не подлежат на отнемане неналичните парични суми, представляващи вноски по кредити, вноски по банкови сметки и лизингови вноски, както и преводи по банкови сметки и изтеглени суми на каса, доколкото същите не са „имущество“ по смисъла на закона. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът – ищец е формулирал в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК правен въпрос „Представляват ли „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата“, като се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 29 от 12.04.2021 г. по гр.д. 1021/2019 г. на III г.о. Ответниците по жалбата – С. Р. С. и М. Г. М., чрез адв. Ф., са депозирали отговор на касационната жалба, в която поддържат становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и становище за неоснователност на доводите на касатора за неправилност и необоснованост на въззивното решение. За да потвърди решението на първата инстанция за отхвърляне на исковете, въззивният съд е приел, че съгласно чл.141 ЗПКОНПИ на отнемане подлежи имущество, а не доход, като за да е възможно отнемането на някакво имущество, то трябва на първо място да съществува реално /да е налично/ към момента на приключването на проверката, като част от патримониума на проверяваното лице; да е във владение на лицата по чл. 143, 144, 145 и 146 ЗПКОНПИ, защото разпорежданията, направени в тяхна полза, са непротивопоставими на държавата а само в случаите, когато с това имущество е сключена възмездна сделка с трето добросъвестно лице, доколкото тя е противопоставима на държавата, се присъжда паричната равностойност. Приел е, че в случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска, са придобити имущества, то на отнемане ще подлежат тези имущества. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл. 143, 144, 145 и 146 ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл. 142, ал.2 ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане. Въззивният съд е приел за установено единствено наличността на сума в размер на 8899,03 лв. по спестовна сметка с титуляр М. Г. М. в „ОББ“ АД, като останалите претендирани от ищеца суми, получени сключени от ответниците разпоредителни сделки или вложени в придобиването на други имущества /признато от ищеца/, които на свой ред също са били отчуждени, или са били изразходвани. При извършена съпоставка между установения по делото размер на нетния доход и стойността на придобитото имущество, въззивният съд е констатирал несъответствие в размер на 140 796,14 лв., който обаче е недостатъчен да покрие критерия по § 1, т.3 ЗПКОНПИ. Посочил е, че в тежест на ищеца е да докаже, какво имущество притежава проверяваното лице или свързаните с него лица в края на проверявания период, както и че не е в тежест на ответниците да доказват, че изтеглените суми или наредени плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено, унищожено или погинало. Приел е, че в случая разпоредбите на чл.142, ал.1, съответно чл.151 ЗПКОНПИ не могат да намерят приложение. Същевременно повдигнатият от касатора въпрос е включен в предмета на образуваното с разпореждане от 15.10.2020 г. на председателя на ВКС тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК, поради противоречивото му решаване в практиката на ВКС и съдилищата. Посоченото в изложението решение № 29 от 12.04.2021 г. по гр.д. 1021/2019 г. на III г.о. е сред тези, формирали противоречивата практика на ВКС относно това кое имущество се включва в съдържанието на понятието по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ. С Тълкувателно решение, обявено на 18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС прие, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В т.2 от тълкувателния акт ОСГК на ВКС се прие, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Изложените решаващи изводи на въззивния съд са в съответствие с приетите постановки в тълкувателния акт, поради което не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулирания в изложението правен въпрос. При този изход на спора на адв. Е. Ф. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, изразяваща се в изготвяне на отговор на касационната жалба, чиито размер възлиза на 3 426,75 лв. съгласно чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,