Определение № 461 от 27.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1663/2020 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат И. К., в качеството й на особен представител на И. И. Т., срещу въззивно решение № 192 от 13.02.2020 г., постановено по гр. д. № 2256/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът в касационното производство И. И. Т., чрез назначения си особен представител, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения от И. И. Т. срещу И. И. Т. ревандикационен иск в установителната му част, както и в частта, с която е уважен иска по чл.59 ЗЗД, като в описаните части е постановено ново по същество, с което по предявения от касатора срещу ответника иск по чл.108 ЗС е признато за установено, че ищецът е собственик по силата на съдебна делба, за която е съставен разделителен протокол от 17.11.2010 г. по гр. д. № 558/2005 г. на Варненския районен съд, на избено помещение № 2, представляващо прилежаща част към самостоятелен обект с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място] и е отхвърлен предявения иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на сумата 5 159 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на избеното помещение, за периода 17.11.2010 г. – 19.04.2017 г. Решението е потвърдено в частта му, с която е отхвърлено искането за предаване владението на процесния имот. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е отхвърлен иска по чл.59 ЗЗД за разликата над 5 159 лв. до пълния предявен размер от 21 560 лв. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси, по отношение на които се твърди наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се сочи, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. „допустимо ли е да се формират крайни фактически изводи по предмета на спора, въз основа на документирани действия от длъжностното лице по призоваванията“; 2. „може ли данните по призоваването да се считат за доказателствени средства, ако не са събрани от надлежно длъжностно лице, без да е извършен от съда цялостен анализ на събраните по делото доказателства“. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Първоинстанционното производство е образувано по предявени от ищеца срещу ответника искове за ревандикация на процесното избено помещение и за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване. Ищецът се е легитимирал като собственик на основание извършена съдебна делба между него и съпругата му, срещу която първоначално са били насочени исковете. На основание чл.228, ал.3 ГПК е извършена замяна на страна, като исковете срещу ответника са предявени с искова молба от 19.04.2018 г. С влязло в сила на 25.11.2010 г. определение по гр. д. № 558/2005 г. на Варненския районен съд въз основа на изтеглен жребий в дял на И. И. Т. е поставен апартамент А2, ведно с избено помещение № 2 с площ от 13,59 кв. м. В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства /свидетелите М. и С./, от които се установява, че ответникът е живял в процесното избено помещение от 2004 г. до началото на 2018 г. Същият е бил допуснат да живее в него от родителите си преди те да се разведат. В обжалваното въззивно решение съдът е приел, че ищецът се легитимира като собственик на процесното помещение на основание влезлия в сила съдебен акт за извършване на делба, с който същото е поставено в негов дял. Произнесъл се е с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост в полза на ищеца. Счел е обаче, че не е доказано упражняването на фактическа власт от ответника. Такава не е била осъществявана и към момента на предявяване на исковата молба срещу него. Горният извод е направен въз основа на анализ на гласните доказателства. По отношение на иска по чл.59 ЗЗД е прието, че не е налице елемент от фактическия състав: липса на правно основание. В процесния период ответникът е живял в имота на основание заем за послужване, който договор е бил сключен с родителите му. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросите са изведени от изложени мотиви в първоинстанционното решение, които не са споделени от въззивната инстанция. Изводът, че ответникът не упражнява фактическа власт е направен след обсъждане на събраните свидетелски показания, а не с оглед удостовереното от връчителя, че лицето не може да бъде намерено на посочения адрес. Така поставените въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на поддържаното основание предвид наличието на трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,