Определение № 118 от 23.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6332/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адв. Я. С. срещу решение от 08.06.2012 год. по в. гр.д. №289/2012 год. на САС, ГО, VІІІ състав, в частта в която е потвърдено решението по гр.д. № 6933/2009 год. на Софийски градски съд, с което [фирма] е осъдена на осн. чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на Й. Г. К. от [населено място] брег, общ. Д. сумата 15 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 25.06.2009 год. до окончателното изплащане на сумата. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Ответницата по касационната жалба Й. Г. К. от [населено място] брег, чрез адв. М. Такова не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване. В писмен отговор по делото оспорва касационната жалба по същество. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При въведената с ГПК / нов / факултативност на касационното обжалване /,свързана с предварителната селекция на касационните жалби, за да се разгледа жалбата „ по същество” следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. / В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. Касаторът формално е изпълнил задължението си да представи изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. В него обаче липсва формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Не е обосновано и допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Общо е посочено, че при разрешаването на правния спор, въззивният съд е изложил мотиви и констатации по въпроси решавани противоречиво от съдилищата /в тази връзка се позовава на Р № 118 от 24.06.2009 год. на АС [населено място] по т. №193/2009 год. и Р от 11.10.2007 год. на Кюстендилския РС /, както и че решението е в противоречие с ТР №1/2000 на ОСГК на ВКС. По кои въпроси обаче са налице твърдяните противоречия касаторът не е посочил. Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване като неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Последното е така доколкото допълнителните основания по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК могат да бъдат изпълнени единствено във връзка с определен въпрос. По изложените съображения, касационното обжалване на решението не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.