Определение № 7 от 10.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1266/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ срещу решение № 21 от 29. 01. 2021 г. по в. т. д. № 313/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 41 от 14. 03. 2019 г. по т. д. № 182/2016 г. на Русенски окръжен съд в частта, с която е отхвърлена молбата по чл. 625 вр. чл. 609 ТЗ на касатора за откриване на производство по несъстоятелност на „Русенска корабостроителница“ АД, [населено място]. С останалата необжалвана част на въззивното решение, след частични отмяна и потвърждаване на решение № 41 от 14. 03. 2019 г. по т. д. № 182/2016 г. на Русенски окръжен съд, по молба на кредитора „КТБ“ АД, е открито производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност с начална дата на неплатежоспособността 1. 11. 2014 г. на „Русенска корабостроителница Запад“ АД. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Излага оплаквания за неправилност на извода на въззивния съд, че не са налице предпоставките по чл. 609 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на „Русенска корабостроителница“ АД. Сочи, че този извод бил направен, без решаващият състав да обсъди събраните по делото доказателства, които установявали, че „Русенска корабостроителница“ АД е извършвало цялата си търговска дейност чрез неплатежоспособния длъжник – „Русенска корабостроителница Запад“ АД. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Допускането на касационното обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си съобразно изискванията на чл. 236, ал. 2 от ГПК, да се произнесе по всички направени възражения и изложени доводи на страните във въззивната жалба, да подложи на самостоятелна преценка доказателствата и да обсъди защитните тези на страните и в случаите, когато потвърждава първоинстанционното решение?; 2. Ограничен ли е съдът до рамките на сезирането си в молбата по чл. 625 ТЗ, респективно чл. 609 от ТЗ, или следва да се приложи засилено служебно начало, с оглед на разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ, в производството по откриване на производство по несъстоятелност?; 3. Намира ли приложение разпоредбата, съдържаща се в чл. 609 от ТЗ, и по отношение на други хипотези извън случаите на „скрит пълномощник“ и „подставено лице“, наложени в практиката по тълкувателен път? В този смисъл, нормата на чл. 609 от ТЗ поставя ли общи критерии, наличието на които следва да се изследва във всеки отделен случай или действието й се ограничава до „скрито съучастие“ и „подставено лице“?“. Касаторът твърди, че по първите два въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава: по първи въпрос – на противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС – решение № 388 от 17. 10. 2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г., ІV г. о., решение № 94 от 28. 03. 2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г., ІV г. о., решение № 55 от 3. 04. 2014 г. по т. д. № 1245/2013 г., І т. о., решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т. д. № 674/2014 г., ІІ т. о., решение № 111 от 3. 11. 2015 г. по т. д. № 1544/2014 г., ІІ т. о., решение № 101 от 3. 06. 2015 г. по т. д. № 1740/2014 г., І т. о., решение № 283 от 14. 11. 2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., ІV г. о. и решение № 166 от 15. 07. 2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г., ІІІ г. о.; по втори въпрос – на противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 3. 12. 2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, решение № 241 от 21. 06. 2021 г. по т. д. № 158/2012 г. на ВКС и решение № 199 от 8. 11. 2013 г. по т. д. № 1819/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. Въпросите по т. 3 от изложението касаторът поставя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Ответникът по касационната жалба „Русенска корабостроителница“ АД не е депозирал отговор на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока за обжалване и е процесуално допустима. В обжалваното въззивно решение е прието, че с молбата на „КТБ“ АД по чл. 625 вр. чл. 609 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Русенска корабостроителница“ АД се поддържа, че посоченото дружество извършва цялата си търговска дейност чрез неплатежоспособния длъжник „Русенска корабостроителница Запад“ АД. Възпроизведени са обстоятелствата, на които е основано искането за откриване на производство по несъстоятелност, както следва: „Русенска корабостроителница“ АД няма материална база за извършване на кораборемонтна дейност, няма лиценз за площадка за такава дейност и няма нает по трудови правоотношения персонал, но въпреки това сключва договори за ремонт на плавателни съдове и превъзлага тяхното изпълнение на „Русенска корабостроителница Запад“ АД; превъзлагането става на основание сключен между двете дружества рамков договор, като приходите остават в патримониума на „Русенска корабостроителница“ АД; между двете дружества е сключен икономически неизгоден договор за наем с елементи на договор за заем, по който договорената наемна цена е под пазарния наем, и „Русенска корабостроителница“ АД не е изпълнявала поетите с договора задължения; двете дружества са имали едно и също седалище и адрес на управление до 17. 06. 2016 г. и предвид неплатежоспособността на „Русенска корабостроителница Запад“ АД средствата, предоставени от банката на посоченото дружество и усвоени от него по кредитни линии, са обслужвали и дейността на „Русенска корабостроителница“ АД. Въззивният съд е констатирал, че „Русенска корабостроителница“ АД е учредено на 26. 10. 2012 г., като с договор от 28. 02. 2014 г. то е прехвърлило търговското си предприятие на „Русенска корабостроителница Запад“ АД и цената по сделката е платена от приобретателя със заемни средства, предоставени от „КТБ“ АД по договор за банков кредит от 24. 03. 2014 г. Въз основа на ГФО за 2015 г. на дружеството е направена констатация, че „Русенска корабостроителница“ АД има активи, няма персонал, работещ по трудови договори, и не извършва дейност. В обжалваното решение е прието, че на 10. 05. 2016 г. между двете дружества е сключен рамков договор за изработка, по силата на който „Русенска корабостроителница“ АД възлага на „Русенска корабостроителница Запад“ АД и последното дружество приема да извърши дейности по кораборемонт и корабостроене със свой персонал, като остойностяването на извършената работа е уговорено да става по пазарни цени с двустранни протоколи, а плащането – по фактури. Установено е, че за периода м. ноември 2016 г. – м. февруари 2017 г. в изпълнение на договора са съставени възлагателни писма. Решаващият състав е посочил, че на 18. 05. 2016 г. между „Русенска корабостроителница“ АД, като наемател и заемодател и „Русенска корабостроителница Запад“ АД, като наемодател и заемател е сключен и договор за наем и заем за срок от 2 години. Съдът е констатирал, че съгласно договора „Русенска корабостроителница“ АД се е задължило да предостави на „Русенска корабостроителница Запад“ АД заем в размер на 3 000 000 лв. за осигуряване на средства за заплащане на задълженията на заемателя – за заплати, разноски, осигурителни вноски, данъци и такси. Въз основа на заключението на съдебно-икономическата експертиза съдът е приел, че е налице съответствие на фактурите, отразени в дневника за продажбите, и фактурите, отразени в дневника за покупки, съответно обратно на двете дружества за периода януари 2013 г. – януари 2017 г. Като се е позовал на решение № 102 от 11. 07. 2021 г. по т. д. № 1294/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., въззивният съд е посочил, че „скритото съучастие“ по смисъла на чл. 609 ТЗ като основание за откриване на производство по несъстоятелност предполага един правен субект да осъществява цялата или съществена част от търговската си дейност чрез сделки, сключени от неплатежоспособен длъжник, който действа като негово подставено лице или скрит пълномощник, като целта на разпоредбата е да се открие производство по несъстоятелност на действителната страна по сделките, за да бъде използвано нейното имущество за удовлетворяване вземанията на кредиторите. Поради това, според съда, в случая откриването на производство по несъстоятелност спрямо „Русенска корабостроителница“ АД е обусловено от установяването, че „Русенска корабостроителница Запад“ АД – неплатежоспособен длъжник е сключило от свое име, но за сметка на „Русенска корабостроителница“ АД сделки с трети лица, които по икономическия си мащаб съставляват съществена част от търговската дейност на последното дружество. Въззивният съд е посочил, че за основателността на искането са без значение отношенията между двете дружества, поради което не се налага анализирането на договорите между тях – рамковия договор и договора за наем и заем. Посочените договори, тяхната валидност и еквивалентността на насрещните престации по тях са преценени от съда като неотносими към релевираната предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност спрямо „Русенска корабостроителница Запад“ АД – „скрито съучастие“ по чл. 609 ТЗ. Решаващият състав е подчертал, че по делото не е доказано сключването на сделки от името на „Русенска корабостроителница Запад“ АД за сметка на „Русенска корабостроителница“ АД, а напротив съгласно рамковия договор от 10. 05. 2016 г. последното дружество е сключвало договори с трети лица, изпълнението на които е превъзлагало на „Русенска корабостроителница Запад“ АД срещу възнаграждение. Изтъкнал е, че по тези договори с трети лица правата и задълженията са възниквали за „Русенска корабостроителница“ АД, съответно неизпълнението на задълженията е могло да породи отговорността на дружеството по отношение на съконтрахентите му. В решението е отразено, че събраните по делото доказателства не подкрепят твърденията на „КТБ“ АД, че предоставените на неплатежоспособния длъжник „Русенска корабостроителница Запад“ АД средства по договора за банков кредит от 29. 04. 2014 г. са обслужвали дейността на „Русенска корабостроителница“ АД. По тези съображения, въззивният съд е счел, че не са налице предпоставките по чл. 609 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Русенска корабостроителница“ АД. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият процесуалноправен въпрос, въведен с изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като решаващият състав не се е отклонил от практиката на ВКС при постановяване на обжалваното решение. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на спора са подробно разяснени в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В постоянната практика на ВКС, намерила израз и в цитираните от касатора решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. Процесуалноправният въпрос е поставен от касатора във връзка с доводите му, че въззивният съд е формирал извод за отсъствието на основанието по чл. 609 ТЗ „скрито съучастие“, без да обсъди доказателствата и доводите му за сключените между „Русенска корабостроителница“ АД и „Русенска корабостроителница Запад“ АД договори, които според касатора сочат на осъществяване на дейността на „Русенска корабостроителница АД чрез неплатежоспособния длъжник „Русенска корабостроителница Запад“ АД. Тези доводи са неоснователни, доколкото въззивното решение обективира преценка на събраните по делото доказателства относно сключените между посочените дружества сделки и произнасяне по доводите на страните. В обжалваното решение действително е посочено, че не следва да бъдат анализирани подробно сключените от дружествата договори, тяхната действителност и еквивалентността на престациите на страните по сделките. Горното не представлява отказ за обсъждане на фактическия и доказателствен материал по делото във връзка с доводите на страните, а е израз на разбирането, че основанието по чл. 609 ТЗ включва извършването на търговска дейност, съответно сключване на търговски сделки с трети лица и прикриването й чрез неплатежоспособен длъжник, като отношенията между лицето, чиято търговска дейност се прикрива, и прикриващия тази дейност са ирелевантни. Съгласно мотивите на обжалвания съдебен акт, в случая не се установява именно осъществяването на търговска дейност и прикриването й чрез неплатежоспособния длъжник, тъй като данните по делото са за сключени търговски сделки с трети лица от „Русенска корабостроителница“ АД и възлагането на задълженията на последното дружество по тези сделки на неплатежоспособния длъжник по силата на рамковия договор за изработка. Изтъкнато е, че по делото не се доказва и усвоените средства по сключения от „Русенска корабостроителница Запад“ АД и молителя договор за банков кредит да са ползвали ответника по молбата по чл. 625 вр. чл. 609 ТЗ. Правилността на изводите на съда и на формираното крайно заключение, че в случая не е налице основанието по чл. 609 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Русенска корабостроителница“ АД, не би могла да бъде контролирана в производството по чл. 288 ГПК. Вторият въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора „Ограничен ли е съдът до рамките на сезирането си в молбата по чл. 625 ТЗ, респективно чл. 609 от ТЗ, или следва да се приложи засилено служебно начало, с оглед на разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ, в производството по откриване на производство по несъстоятелност?“ не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото не съответства на процесуалните действия на молителя и на съда по конкретното дело. Така както е формулиран, въпросът е предпоставен от отказ на съда по несъстоятелността да се произнесе по въведени в хода на производството, но не и с молбата по чл. 625 вр. чл. 609 ТЗ, факти, относими към твърдяното „скрито съучастие“. В случая съдът по несъстоятелността не е процедирал по този начин, поради което поставеният въпрос не е значим за изхода на делото. Освен това, не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото въззивното решение не е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС относно засиленото служебно начало, установено с разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ. Съгласно задължителните разяснения в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 3. 12. 2018 по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС с оглед установеното с разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ служебно начало съдът по несъстоятелността може по всяко време служебно да събира доказателства относно състоянието на неплатежоспособност/ свръхзадълженост и началната му дата, но не и относно останалите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност. В този смисъл са неоснователни доводите на касатора, че заключението на въззивния съд за неустановеност усвоените от неплатежоспособния длъжник „Русенска корабостроителница Запад“ АД средства по договора за банков кредит от 29. 04. 2014 г., сключен с банката-молител, да са обслужвали дейността на „Русенска корабостроителница“ АД е направено при отклонение от служебното начало, доколкото на молителя не са дадени указания, че не сочи доказателства за тези факти, и съдът не е събрал такива по свой почин. Последният въпрос, въведен с изложението на основанията за достъп до касация, също не отговаря на основното изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е поставен твърде общо, изисква изложение на всички възможни хипотези на „скрито съучастие“ по смисъла на чл. 609 ТЗ и не се явява отражение на решаващите аргументи на въззивния съд за отхвърляне на молбата по чл. 625 вр. чл. 609 ТЗ. Мотивите на съда за отхвърлянето на молбата по чл. 609 ТЗ не са основани на становище за ограничаване на хипотезите по чл. 609 ТЗ до сделки, сключвани от „скрит пълномощник“ или „подставено лице“, а на извод, че в случая не са налице предпоставките по цитираната разпоредба - осъществявана от ответника по молбата „Русенска корабостроителница“ АД търговска дейност и прикриването й чрез неплатежоспособния длъжник „Русенска корабостроителница Запад“ АД. Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, тъй като касаторът се позовава на аргументите си за неправилност на атакувания акт, като повтаря изложеното в касационната жалба, без да излага доводи за наличието на особено съществени пороци, водещи до очевидна неправилност. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд в обжалваната част. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение