Определение № 2985 от 10.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2103/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Г. К., чрез К. Г. и Й. Г. К., чрез адв. А. П., срещу определение № 5679/21.03.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 1625/25г. от състав на Софийски градски съд, с което, след частична отмяна на определение № 52004/22.12.2024г. по гр.д.№ 56787/2023г., СРС, 30 ти състав, е изменено протоколно определение от 10.09.2024г. по същото дело са присъдени на ответника Т. Б. Д., на основание чл. 78, ал.4 ГПК, още 480 лева – разноски за адвокатско възнаграждение над присъдените 1200 лева. Жалбоподателите искат отмяна на атакуваното определение, което определят като неправилно е необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят три въпроса, които след обобщението им от настоящия състав се свеждат до такъв за задължението на въззивния съд при произнасяне по възражение по чл. 78, ал.5 ГПК да мотивира извода си за фактическа и правна сложност на спора и за критериите, които следва да се отчетат при тази преценка. Твърди се, че изводите на въззивния съд по въпроса са в отклонение от практиката на СЕС, задължителната съдебна практика и казуалната на ВКС по чл. 290 ГПК. Заявява се и основанието на чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК – очевидна неправилност на атакуваното определение. Насрещната страна по жалбата – ответникът Т. Б. Д., чрез адв. Н. М., я оспорва и възразява срещу наличието на основания за допускане на касационен контрол. Претендира разноски за настоящото производство. Частната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното: За да присъди на ответника по делото още 480 лева за адвокатско възнаграждение, въззивният съд е съобразил, че същият има право на разноски при прекратяване на делото, а възражението на ищците по чл. 78, ал.5 ГПК е частично основателно. Последният извод е направен предвид установеното, че искът е неоценяем, спорът не се отличава с усложнена фактическа или изключителна правна сложност и при съобразяване вида, обема и значението на извършената от адвокатския пълномощник на ответника работа по делото. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд с обжалваното определение/ решение по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от жалбоподателите въпроси не са такива, тъй като с тях се изразява несъгласието им с приетото от въззивния съд по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение досежно относителната тежест на критерия „фактическа и правна сложност на делото“. Това несъгласие е довод за необоснованост, който не е проверим в производството по селектиране на касационната жалба. За да определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение на общо 1680 лева с ДДС, въззивният съд е изложил подробни мотиви за хода на прекратеното от СРС дело и извършената от процесуалния представител на ответника работа по него; съобразил е, че съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, посочените в НАРЕДБА № 1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не са обвързващи за съда и съгласно формираната в приложение на това решение практика на ВКС / цитирана /, е направил извод за дължимия размер след съвкупна преценка на: вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и фактическата и правна сложност на делото, като на нито едно от изброените обстоятелства не е придадено изключително значение. Предвид отсъствието на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК и липсата на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал.2, предл.3 то ГПК (тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно от съдържанието на съдебния акт), касационно обжалване не следва да се допуска. Разноски за настоящото производство не се следват, поради което претенцията на ответната страна за присъждането им е неоснователна. Мотивиран от горното, съдът