Определение № 50483 от 15.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1900/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 75 от 25.02.2022г. по гр.д. № 507/2021г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отменено решение № 91 от 17.03.2021г. по гр. дело № 1462/2020г. на Горнооряховски районен съд и е постановено ново решение за отхвърляне на иска на М. Д. С. против Г. С. Н. за делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда със самостоятелен вход от двора, с площ от 110кв.м, състоящ се от две стаи, дневна, столова, черна кухня и други сервизни помещения, заедно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, разположено под входа за апартамента и със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, а именно: общински УПИ , в кв.136 по плана на града, който имот по одобрената кадастрална карта представлява: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор *, както и на ГАРАЖ, разположен на северната граница на дворното място, представляващ, сграда с идентификатор **, разположена в ПИ с идентификатор *, със застроена площ от 25кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж.

Касационната жалба е подадена от ищцата М. Д. С., чрез пълномощник адв. Р. И.. Твърди се, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, свързани с доказването - допуснати са свидетелски показания за абсолютна симулация на договор за дарение и решението е основано на тези свидетелски показания, които изхождат от страна по договора за дарение, без да е налице писмено доказателство. За обосноваване достъпа до касационно обжалване на първо място се твърди, че решението страда от очевидна неправилност. След това се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси: 1/ как се преценяват свидетелските показания при заинтересованост на свидетелите; има ли значение дали те пряко са възприели фактите, които доказват; 2/ длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им. Навежда се противоречие с посочена практика на ВКС. На трето място се сочи основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по процесуалноправните въпроси: 1/ може ли страна по симулативен договор за дарение да доказва симулация, когато освен нея като надарен участва и друго лице - насрещна страна в производството; 2/ как се преценяват показанията на свидетел, който е страна по сделката, за която се твърди, че е симулативна; 3/ може ли да се доказва абсолютна симулация на договор за дарение предвид каузата на договора; 4/ допустимо ли е със свидетелски показания на страна по симулативен договор да се доказва фидуциарна сделка; 5/ как се прилага разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ГПК, когато съсобственикът на имота и наследник на праводателя се домогва да докаже със свидетелски показания симулативност на договора за дарение; 6/ необходим ли е непълен обратен документ /т.нар. „начало на писменото доказателство“/ когато страната, която иска свидетелите, е съсобствeник на недвижимия имот и наследник на праводателя по симулативната сделка, а свидетелят е негов роднина и страна по симулативната сделка; 7/ как следва да се ценят свидетелските показания на свидетели, които са заинтересовани от изхода на производството и са в роднински отношения със страната по делото.

Ответникът по касационната жалба Г. С. Н. в писмения си отговор оспорва наличието на основанието за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по иск за делба във фазата по допускането. Предявен е от М. Д. С. против Г. С. Н. и касае етаж от жилищна сграда и гараж в дворно място в [населено място]. Имотът е бил собственост на С. Г. Н., който с нотариален акт от 1995г. го е прехвърлил на сина си Г. Н. /ответника/ срещу задължение за издръжка и гледане. Този договор е развален поради неизпълнение с решение, влязло в сила през март 2010г. През септември 2010г. С. Н. дарява имота на другия си син М. С. Н. и на племенницата си М. С. /ищцата/ при равни дялове за двамата. С нотариален акт от 2019г. М. Н. дарява своята 1/2 ид.ч. на брат си Г. Н. - ответник по иска.

Поддържа се от ответника възражение за липса на съсобственост поради привидност на договора за дарение от 2010г., от който ищцата черпи правата си. Твърди, че страните по договора не са имали намерение да настъпи вещнопрехвърлителен ефект, а са целели създаване пред трети лица на привидни правни последици, като по този начин формално да лишат от собственост върху имота дарителя и сина му Г. поради техни неуредени финансови задължения към кредитори. Сочи, че „надарените” по тази сделка са знаели, че тя е симулативна и са се съгласили, че тя няма да прехвърли правото на собственост върху имота на тях, като никога не са го владели. Това е било известно на всички в семейството, част от което е и ищцата, като негова братовчедка. Всички считали Г. за единствен собственик на имота и това му качеството не е оспорвано през годините. След смъртта на С. Н. ищцата първоначално сама изявила желание да прехвърли своята част на ответника, но по-късно отказала и завела делото.

Великотърновският окръжен съд с постановеното въззивно решение е отхвърлил иска за делба като е уважил възражението на ответника за привидност на договора за дарение от 2010г. Счел е за установено от показанията на разпитаните свидетели, че единствената причина за предприемане на действия по предявяване на иск по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане, сключен през 1995г. с ответника, е била „спасяването“ на имота от евентуално принудително изпълнение, като този факт има значение за поредността на предприетите от бащата на ответника действия в тази насока. Съществуването на опасност от принудително изпълнение се установява както от ангажираните от ответника гласни доказателства, така и от представените от ищцовата страна писмени такива. Те, в своята съвкупност и фактическа последователност, установяват по категоричен начин наличието на задължение на бащата на ответника - С. Н. към лице, от което е получил паричен заем през 2000-2001г. и обезпечаването на задължението по този договор с учредяване на ипотека върху процесния имот в [населено място]; невъзможността заетата сума да бъде погасявана във времето, образуването по-късно на исково и изпълнително производство за събирането й, насочване на изпълнението върху ипотекирания имот. След връщане на имота в патримониума на С. Н. се установява постигнатото съгласие между него, сина му М. и племенницата М. имотът да бъде „формално“ прехвърлен на двамата; С. Н. имал опасения, че синът му М. е още малък и може да се разпореди с имота, затова разчитал на племенницата си М., която според него била по-разсъдлива. Разпитан като свидетел М. Н. твърди, че всички тези обстоятелства са били известни на ищцата и тя е съзнавала привидния характер на сделката, като е била съгласна с това. По тази причина след смъртта на С. Н. тя потърсила свидетеля, за да подготви документите за връщане на притежаваната от нея 1/2 ид.част от имота на него, а той „да се оправя“ с брат си, каквато била волята на техния баща. Въззивният съд е приел, че показанията на този свидетел се подкрепят от показанията на останалите двама свидетели на ответника. Отчел е, че разпитаните свидетели са близки на ответника /брат му, съпругата на брат му и тъщата му/, но е приел, че такива обстоятелства могат да бъдат установени само от лица от най-близкия роднински кръг, доколкото житейски е логично те да бъдат известни предимно на тях. Изтъкнал е, че показанията и на тримата са конкретни, логически последователни и идентични по своето съдържание. Поради това ги е приел за достоверни. Според показанията всички в семейството винаги са смятали ответника за единствен собственик на имота, там той се е прибирал при кратките си завръщания от Испания, там се е настанил и след окончателното си завръщане през 2015г. Ответникът е бил този, който е заплащал данъците за имота, разходите за неговата поддръжка, за извършване на текущи ремонти, за основното му ремонтиране след трайното му установяване в страната. Липсват доказателства ищцата да е заплащала данъци за имота, да го е посещавала, да го е ползвала, да има ключ за него, които факти тя не е оспорила и които установяват в своята съвкупност наличието на съзнание у нея, че не е собственик на този имот. Намерил е за ирелевантно за основателността на възражението за абсолютна симулация дали развалянето на договора за издръжка и гледане и последвалото прехвърляне на имота от страна на длъжника по изпълнителното производство, са действия, с които действително се осуетява принудителното изпълнение върху имота. От значение е съзнаваното от страните по сделката - желанието им да създадат привидни правни последици на сключената сделка, чието действително настъпване те не са желали и намерението им е било по-късно във времето нещата да се върнат в изходната им позиция. По тези съображения въззивният съд е приел договорът за дарение на процесния имот, обективиран в приложения по делото Нотариален акт № 577, том III, рег. № 3894, дело № 512/2010г. по описа на нотариус И. М., е нищожен поради доказана абсолютна симулация. Ищцата не могла да придобие вещни права по този нищожен договор и предявеният от нея иск за делба е неоснователен.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о, приема следното:

Решението не е очевидно неправилно. Позоваването на това основание от страна на касатора е немотивирано и необосновано. От прочита на решението не са видими “с просто око“, както счита касатора, груби пороци, водещи до неправилност. Не е извършено прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е приложена отменена или несъществуваща правна норма. Няма данни за нарушаване на основни принципи на гражданския процес, на правото на участие на страните, на равнопоставеност и безпристрастен съд. Липсват груби нарушения на правилата на логиката и опитните правила, нито явни несъответствия на фактическите изводи със събраните доказателства.

Не е допуснато противоречие с практиката на ВКС по поставените два правни въпроса. Първият въпрос касае преценката на свидетелските показания при заинтересованост на свидетелите, както и значението на обстоятелството дали те пряко са възприели фактите, които доказват. Въззивният съд не е допуснал отклонение от сочената от касатора практика. Напротив, съобразил е установеното в практиката изискване мотивите да съдържат обсъждане на събраните доказателства и по-конкретно при преценка на свидетелски показания да съдържат обосновка защо се дава вяра на свидетели, които са заинтересовани. Съдът ясно е посочил, че приема показанията и на тримата свидетели на ответника за достоверни, като основани на лични, преки и непосредствени впечатления, както и поради тяхната конкретност, логичност, последователност и пълното съответствие помежду им. Изложил е и мотиви, че уговорките за привидност на договор обикновено са достояние на ограничен кръг хора, близки на страните по договора и именно затова такива лица са в състояние да свидетелстват при разкриване на привидността. Тук следва да се обърне внимание, че от страна на ищцата не са ангажирани гласни или други доказателства, оборващи тезата на ответника за привидност на договора за дарение, респективно такива, които да навеждат съмнение в достоверността на изнесеното от разпитаните свидетели на ответника. Вторият въпрос е за задължението на съда да обсъди доказателствата, доводите и възраженията на страните. Това е сторено от Великотърновски окръжен съд. Касационната жалба и изложението не сочат конкретни доказателства или възражения, които да не са обсъдени. При тези констатации липсва основание за допускане на касационно обжалване по поставените два правни въпроса в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по формулираните в изложението седем въпроса. Обобщени, въпросите касаят доказването на симулативност на договор, допустимостта на свидетелски показания за това когато няма начало на писмено доказателство и конкретно допустимостта като свидетел да бъде изслушана страна по договора. Тези въпроси не са изрично разрешени от въззивния съд, но той е счел че свидетелските показания за установяане на пълната симулация са допустими. Възражения срещу гласните доказателства не са навеждани от жалбоподателката по време на разглеждане на спора, а за първи път се правят в касационната жалба и в изложението. В първото съдебно заседание пълномощникът на ищцата е възразил срещу разпита на свидетели, доколкото е твърдял, че делото в първата фаза на делбата се решава въз основа на писмени доказателства, но не е оспорил допустимостта им. При допускане на исканите от ответника свидетелски показания първоинстанционният съд изрично се е мотивирал с разпоредбата на чл. 165, ал.2 ГПК и с това, че не е налице забраната на чл. 164, т.6 ГПК, тъй като страната, която твърди симулацията не е страна по договора. По тази мотивировка възражение от ищцата също не е заявено, нито в устните състезания са излагани някакви съображения в тази насока. От ищцата не е подаден отговор на въззивната жалба на ответника. Ето защо, повдигнатият за първи път проблем с допускането на гласни доказателства и с цененето на показанията на М. Н., който е надарен по договора, заедно с ищцата, не може да предизвика допускане на касационен контрол. Наред с това, по приложението на чл. 165, ал.2 ГПК съществува съдебна практика, която не се налага да бъде осъвременявана или променяна като неточна или по други причини, каквито са изискванията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. За настоящата хипотеза на разкриване на привидност са характерни две обстоятелства. Първо, привидността се твърди от трето лице, което не е страна по договора, а е наследник на прехвърлителя; в тази хипотеза не важи изискването за представяне на начало на писмено доказателство - Решение № 12 от 31.01.2019г. по гр.д. № 2000/2018 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 75 ат 24.06.2015 г. по гр.д. № 6608/2014 г. на ВКС, I г.о. Второ, като свидетел е разпитан участник в договора, който е на същата страна на правоотношението, заедно с оспорващия привидността и този участник в договора признава симулацията. Липсва забрана за допускане на такъв свидетел, а показанията му съдът е ценил наред с останалите доказателства, с отчитане на вероятната му заинтересованост като роднина на претендиращия привидността.

Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.

При този изход ответникът Г. С. Н. има право на направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение, които са 600 лева.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.