Определение № 659 от 18.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 2473/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С решение № 261615 от 12.05.2022г. по в.т.д. № 10757/2019г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 63576 от 12.03.2019г. по гр.д. № 29399/2016г. на Софийски районен съд, с което „Контрол-П“ ЕООД е осъдено да заплати на „Ателие Чупетловски“ ЕООД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 от ЗЗД, сума от 10 000 лева, представляваща възнаграждение по договор за проектантски услуги за изработване на хидромелиоративна-конструктивна част от инвестиционен проект в работна фаза за обект „Корекция на река М. в регулацията на [населено място] от моста на [улица]до заустването на река Очушница – етап 1“, ведно със законната лихва за забава от 23.12.2015г. до окончателното плащане, както и 1 444. 50 лева изтекла лихва за периода от 22.07.2014г. до 22.12.2015г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, и исковете за главницата над уважения размер от 10 000 лева до пълния предявен размер от 22 948. 75 лева и за изтеклата лихва за разликата над уважения размер от 1 444. 50 лева до пълния предявен размер от 5 097. 16 лева, съответно за период от 17.10.2013г. до 21.07.2014г., със законната лихва от 23.12.2015г. върху сумата над размера от 10 000 лева, са били отхвърлени.

С подадена касационна жалба „Ателие Чупетловски“ ЕООД обжалва решението на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд за отхвърляне на исковете на дружеството по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в пълните предявени размери.

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд формално е приложил разпоредбата на чл. 162 от ГПК, но тя не е следвало да намери приложение, тъй като по делото са били събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи извод, че претенцията е установена по размер – изслушаните експертизи и показанията на свидетеля М. В., дадени в открито съдебно заседание на 06.06.2018г. Не става ясно въззивното решение на кои точно събрани в хода на процеса доказателства се основава. Не са направени самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи, липсват направени изводи на база доказателствата. На основание показанията на свидетеля В. следва да бъде прието още, че изискуемостта на вземането на касатора е настъпила на 17.10.2013г., в който момент ответникът вече е разполагал със средствата, дължими от [община], и това е правилната дата, на която ответникът е изпаднал в забава и от която дължи обезщетение.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора „Ателие Чупетловски“ ЕООД въпроси са:

1. Следва ли експертизата да е първият способ, посредством който съдът да установи какъв е размерът, за който искът следва да бъде уважен, едва ако не се изискват специални знания за това или експертизата не успява да установи размера, съдът свободно да вземе преценка?

Касаторът се позовава на разрешението в решение № 175 от 06.06.2011г. по гр.д. № 1242/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., в противоречие с което е постановено въззивното решение.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира недоказани?

Касаторът счита, че въззивното решение противоречи на мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г., решение № 344 от 21.09.2012г. по гр.д. № 862/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 127 от 05.04.2011г. по гр.д. № 1321/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 554 от 08.02.2012г. по гр.д. № 1163/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 194 от 18.06.2013г. по гр.д. № 1100/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 324 от 22.04.2010г. по гр.д. № 1413/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

3. Каква е ролята на фигурата „ръководител проект“ в хода на процедура по инвестиционно проектиране? Съставлява ли посоченото лице част от проектантския състав по всяка една част от инвестиционния проект и притежава ли авторски права върху съответната част?

4. Как следва да бъде определено възнаграждението на „ръководителя проект“ при липсата на писмен договор между страните?

5. Следва ли дължимата сума към посоченото лице да бъде част от общия договорен размер на инвестиционното проектиране или последният има право да получи част от възнагражденията на подизпълнителите, натоварени с изработването на отделните части на проекта?

6. При служебно разпределяне от страна на съда на дължимо възнаграждение по договор за изработка и при липса на писмен договор между страните, допустимо ли е в полза на лице в ролята на „ръководител проект“ да бъде отнесено повече от 50% от минимално определеното възнаграждение за проектиране на съответната част от конкретен инвестиционен проект? Какво би било справедливото разпределение между посочените лица „ръководител проект“ – проектант, при евентуален положителен отговор на съда, че ръководителят проект има право да получи част от възнагражденията на подизпълнителите, натоварени с изработване на отделните части от проекта?

Относно отговорите на четирите въпроса касаторът счита, че ще дадат възможност за развитие на правото – създаване на константна съдебна практика и бъдещо еднообразно решаване на съдебните спорове със сходен предмет.

Касаторът намира въззивното решение за очевидно неправилно по основанията, подробно изложени в касационната жалба.

От „Контрол-П“ ЕООД, насрещна страна по жалбата на „Ателие Чупетловски“ ЕООД, е постъпил отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Софийския районен съд за присъждане на главница от 10 000 лева, със законната лихва за забава от 23.12.2015г. до окончателното плащане, както и 1 444. 50 лева изтекла лихва за периода от 22.07.2014г. до 22.12.2015г., е подадена насрещна касационна жалба от „Контрол-П“ ЕООД, също с оплаквания за неправилност. Неправилно въззивният съд е приел, че страните са обвързани от действителен неформален договор. При сключване на договора не е била спазена писмената форма за действителност по чл. 160, ал. 2 от ЗУТ и чл. 29, ал. 1 от ЗКАИИП. Доколкото нищожността произтича от неспазване на формата на сделката, дори без нарочно възражение от страните съдът е бил длъжен да се произнесе в мотивите относно валидността на сделката и да съобрази липсата на форма за действителност. Съставената фактура от 13.12.2010г. не може да преодолее липсата на форма на договора. Необосновани са изводите на съда относно това кой е страна по договора за проектиране. Съгласно съставените актове и протоколи по време на строителството и върху техническия проект като проектант е посочена инж. М. Ч.. Необосновани са изводите на въззивния съд относно размера на дължимото възнаграждение.

Според изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката, включително задължителна, на Върховния касационен съд и Върховния съд (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК).

Формулираните от касатора „Контрол-П“ ЕООД въпроси са:

1. Длъжен ли е съдът служебно да следи и да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правна сделка, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?

Според касатора въззивното решение е в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2020 от 27.04.2022г. по т.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС.

2. Налице ли е идентичност между физическото лице и юридическото лице, на което физическото лице е едноличен собственик на капитала; какъв е дължимият стандарт за доказване от кого е изпълнено в случаите, в които се твърди, че юридическото лице е предоставило услуги чрез физическото лице – едноличен собственик?

Касаторът се позовава на решение № 133 от 03.02.1998г. по гр.д. № 582/1997г. на ВКС, V г.о.

3. Дали неизлагането на конкретни мотиви относно доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства нарушава изискването за обоснованост и мотивираност на съдебния акт; в какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 от ГПК, чл. 236, ал. 2 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение?

Касаторът се позовава на постановление № 1/13.07.1953г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и каузална практика, намерила израз в решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 94 от 28.03.2014г. по гр.д. № 2623/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС,ТК, ІІ т.о., решение № 344 от 21.09.2012г. по гр.д. № 862/2011г. на ВКС, ГК, ІV го., решение № 127 от 05.04.2011г. по гр.д. № 1321/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 554 от 08.02.2012г. по гр.д. № 1163/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 194 от 18.06.2013г. по гр.д. № 1100/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

Поради нарушен, според касатора, основен правен принцип във връзка с несъобразяването на неспазената форма относно договора за проектиране, въззивният съд е постановил решение, което е очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

От насрещната страна по жалбата „Ателие Чупетловски“ ЕООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни, като съответстващи на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустими – подадени в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страни с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване относно жалбата на „Ателие Чупетловски“ ЕООД, съдът приема следното:

С исковата си молба по делото, подадена на 22.12.2015г., „Ателие Чупетловски“ ЕООД е поискало да бъде осъдено дружеството „Контрол-П“ ЕООД да плати сумата от 22 948. 75 лева останало дължимо възнаграждение за извършени проектантски услуги - изработване на хидромелиоративна-конструктивна част от инвестиционен проект в работна фаза за обект „Корекция на река М. в регулацията на [населено място] от моста на [улица]до заустването на река Очушница – етап 1“. Съгласно посоченото в исковата молба ответникът е бил изпълнител по договор за проектиране, сключен с [община], във връзка с кандидатстване пред Министерство на регионалното развитие и благоустройството за финансиране по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013, Приоритетна ос „Местно развитие и сътрудничество“, операция 4.1 „Дребномащабни местни инвестиции“ по Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за дребномащабни мерки за предотвратяване на наводнения в 178 малки общини“, с ръководител на инвестиционния работен проект инж. К. В. П., член на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и съпруг на управителя и едноличен собственик на капитала на „Контрол-П“ ЕООД С. Д. Д.. За изпълнение на задачата инж. К. В. П. отправил покана към инж. М. М. Ч., също член на КИИП, осъществявала дейност чрез „Ателие Чупетловски“ ЕООД, на което дружество е едноличен собственик и управител, да участва при изпълнение на проектантските услуги за проекта. Разработена е била водещата част – хидромелиоративна-конструктивна от работния проект и проектните части са били предадени, чрез ръководителя на проекта, на ответното дружество. По сключения неформален договор за проектантски услуги на 13.12.2010г. ответникът е платил по фактура № 18 от 13.12.2010г. сумата от 1 000 лева, авансова част от възнаграждението за извършени проектантски услуги. В рамките на изпълнението на строително-монтажните работи на обекта от месец февруари 2013г. до месец август 2013г. от ищеца е бил осъществен и авторски надзор по договор с [община] от 08.02.2013г. Проектът е бил реализиран успешно, но след направеното плащане от [община] на титуляра по договора за проектиране (ответника) на сума от 42 000 лева с ДДС, ответникът „Контрол-П“ ЕООД не заплатил на ищеца полагащото се възнаграждение за извършените проектантски услуги. Дължимото възнаграждение съгласно нормативите за проектиране възлиза на сумата от 22 948. 75 лева. Също съгласно изложеното в исковата молба ответникът е дължал лихва за забава от 17.10.2013г., датата на която [община] е изплатила сумата за проектиране на ответника, до окончателната плащане. Претендираната изтекла лихва до датата на исковата молба е била в размер на 5 097. 16 лева.

С подаден отговор ответникът е оспорил участието на ищцовото дружество при изпълнението на проектантските работи по част „Хидромелиоративна“. Възразил е, че отношенията, единствено във връзка с инженерно-геоложко проучване, са били уредени с плащането на сумата от фактура № 18/13.12.2010г. Направено е било и възражение за погасяване на вземанията по давност.

По делото са били представени писмени доказателства, от които договор от 19.10.2010г., сключен между [община] и „Контрол-П“ ЕООД с предмет „Разработване на проект в работна фаза за обект корекция на река М. в регулацията на [населено място] от моста на [улица]до заустването на река Очушница – І-ва фаза (от км 1+358.35 до км 1+450.00) на стойност 35 000 лева без ДДС, с три части на проекта и три приложения (част Хидромелиоративна-конструктивна, част План безопасност и здраве и част Количествени и стойностни сметки на обекта); фактура от 13.12.2010г. за заплащане от ответника на ищеца на сумата от 1 000 лева във връзка с проекта; заглавна част „Хидромелиоративна“ на работния проект с подпис и печат на инж. М. М. Ч. и ръководител проект инж. К. В. П.; както и констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа от 26.08.2013г., ведно с други актове и протоколи във връзка със строителството. Като проектант по всички тези документи е било посочено дружеството „Контрол-П“ ЕООД, с ръководител на проекта инж. К. В. П. и проектант по част хидротехническа – инж. М. М. Ч.. Също съгласно документите, авторски надзор е бил упражняван от „Ателие Чупетловски“ ЕООД съгласно сключен с [община] договор за упражняване на авторски надзор от 14.02.2013г. Последният договор, сключен на основание чл. 14, ал. 5, т. 2 от ЗОП, чл. 162, ал. 2 от ЗУТ и чл. 280 от ЗЗД, съдържащ задължение за извършване на надзор, свързан с авторското право за точното спазване на изработения от изпълнителя инвестиционен проект, също е бил представен по делото. Представена е била покана от ищеца от 09.07.2014г. за плащане до 11.07.2014г. на сума като възнаграждение за изпълнените проекти услуги; документи във връзка с преговори между страните за доброволно уреждане на спора, от които писмо от ищеца от 27.02.2015г. с искане за заплащане на сумата от 22 948. 75 лева за извършените проектантски услуги, след приспадане на платените 1 000 лева, като за част хидромелиоративна-конструктивна – за 85% от стойността, при 15%“ за инж. К. П.; както и писмо изх. № 29 от 10.03.2015г., с което ответникът се е противопоставил на сключения от [община] договор за авторски надзор, тъй като „Ателие Чупетловски“ ЕООД не е участвало в проектирането, а проектът е бил разработен от „Контрол-П“ ЕООД въз основа на сключения с общината договор от 19.10.2010г.

Също в първоинстанционното производство е била изслушана съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице е било, че стойността на проектантските услуги, извършени от ищеца, чрез инж. М. Ч., са в размер на 21 434. 92 лева, съгласно Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране. Съгласно приетата в това производство съдебно-счетоводна експертиза по договора от 19.10.2010г. [община] е заплатила на ответника сума от общо 42 000 лева с ДДС – 5 820 лева на 30.11.2010г. и 36 180 лева на 18.10.2013г.

В производството като свидетели са били разпитани М. Я. В., изготвила количествено стойностните сметки за обекта, и И. Т. Д., кмет на [община] до 2011г. Съгласно показанията на свидетеля В., М. Ч. е изготвила хидротехническата част от проекта, който свидетелката е остойностила; авторският надзор е бил на инж. Ч., тъй като тя е била основният проектант. Съгласно показанията на свидетеля Д., проектирането е било извършено от „Контрол-П“ ЕООД.

С първоинстанционното решение искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД относно главницата е бил уважен в размер от 10 000 лева. Съдът е приел, че проектът е бил изпълнен от инж. Ч., осъществявала дейността в отношенията си с ответника като „Ателие Чупетловски“ ЕООД, но събраните доказателства не са установявали размера на уговореното възнаграждение и то е било определено по реда на чл. 162 от ГПК в размер на 10 000 лева, на база заключението на вещото лице, но и уговореното възнаграждение по договора на ответника с [община], разходите и печалбата на ответника. С оглед изпратената от ищеца покана за плащане, е било прието, че е дължима лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от 22.07.2014г., като до датата на исковата молба – в размер от 1 444. 50 лева, за която искът за законна лихва е бил уважен.

Срещу първоинстанционното решение са били подадени жалби и от двете страни.

Основното оплакване на „Ателие Чупетловски“ ЕООД е било, че разпоредбата на чл. 162 от ГПК е неприложима, тъй като по делото са били събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи извод, че претенцията относно главницата е установена по размер, както и разпоредбата на чл. 162 от ГПК е била неправилно приложена без съобразяване значението на останалите проектни части.

Жалбата на „Контрол-П“ ЕООД (насрещна) е съдържала оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд за сключен договор между страните и условията по този договор.

Във въззивното производство по искане на страните е била допусната тройна съдебно-техническа експертиза относно относителното значение в проценти на отделните части по проекта, както и тяхната стойност съгласно договора и Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране. Съгласно заключението на експертизата, с оглед стойността на строителните работи, категорията на обекта и обема на работа (в рамките на 6-7 месеца), стойността на проектирането за част Хидромелиоративна и конструктивна, по Методиката, е 24 207. 61 лева. Съгласно договора от 19.10.2010г., сключен между [община] и ответника, уговореното възнаграждение е 35 000 лева без ДДС. При намаляване с 25% (10% печалба, 10 процента отчисление за ръководителя на обекта и 5% разходи за консумативи и материали) и приемане за процентна част на част Хидромелиоративна-конструктивна от 95.24% (съответно част План за безопасност и здраве от 2.12% и част Количествени и стойностни сметки 2.64%), стойността на проектирането по част Хидромелиоративна-конструктивна, съгласно договора от 19.10.2010г., е била определена от вещите лица в размер на 26 667. 20 лева.

За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е посочил, че кредитира приетата по реда на чл. 202 от ГПК във въззивното производство съдебно-техническа експертиза, но в това производство не е установен при пълно и главно доказване обемът на извършените проектантски услуги от ищеца по инвестиционния проект. Не е било установено по категоричен начин, че хидромелиоративна-конструктивната част е била изработена единствено и само от ищеца, без участие на ръководителя на проекта инж. К. П..

При тези установени обстоятелства не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по първия поставен от касатора „Ателие Чупетловски“ ЕООД процесуалноправен въпрос относно това дали експертизата е първият способ, чрез който съдът определя размера на иск, установен в своето основание, но без данни за неговия размер. Въпросът не може да бъде приет като такъв от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – въпрос, част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд. Това е, тъй като, за да определи размер на възнаграждението от 10 000 лева за приетите като извършени по договор между страните проектантски услуги, от въззивния съд изрично е било посочено, че кредитира поисканата от страните и приета по реда на чл. 202 от ГПК съдебно-техническа експертиза, чрез която е бил даден размер на възнаграждение за такива услуги, определен съгласно Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране, вр. чл. 6, т. 7 от ЗКАИИП, а като втори вариант е бил прецизиран размерът на възнаграждението за тези услуги с оглед на общо уговореното възнаграждение по договора от 19.10.2010г., сключен между „Контрол-П“ ЕООД и [община]. Въззивният съд е приел размер на възнаграждението от 10 000 лева поради констатацията за недоказаност на обема на извършените проектантски услуги от ищеца по инвестиционния проект, фактическо обстоятелство, за което самият касатор не твърди, че е било предмет на изследване от експертизата, нито че изобщо е въпрос, за изясняването на който са били необходими специални знания, предпоставящи назначаването на вещо лице (чл. 195, ал. 1 от ГПК).

Във връзка с въпроса не е удовлетворен и допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Посоченото от касатора решение по гр.д. № 1242/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. не сочи експертизата като първостепенен способ за определяне на размера на иска в хипотезата на чл. 162 от ГПК. В решението се приема, че в тази хипотеза съдът трябва сам да определи размера на иска, а ако това е невъзможно поради необходимост от специални знания, които той не притежава, да назначи експертиза.

Същото е по отношение на третия, четвъртия, петия и шестия от поставените от касатора материалноправни въпроси относно ръководителя проект и дължимото му възнаграждение в хода на инвестиционното проектиране. Определянето на сумата на възнаграждението по иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266 от ЗЗД от страна на въззивния съд не е поради приспадане на възнаграждение за инж. К. В. П. като ръководител проект, а поради възприемането, че не е доказан обемът на извършените проектантски услуги, съответно че услугите са били извършени единствено от инж. Ч., осъществявала дейност за едноличното дружество с ограничена отговорност, на което е била едноличен собственик и управител. Така въпросите не са такива от значение за изхода на делото, поради което касационно обжалване може да бъде допуснато.

Не е установено и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на което се позовава касаторът „Ателие Чупетловски“ ЕООД във връзка с въпросите. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането или за да бъде тя осъвременена. Такива конкретни обстоятелства касаторът не сочи и не установява.

Вторият поставен от касатора въпрос процесуалноправен въпрос длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира недоказани, е въпрос от значение за изхода на спора. За да определи размер на възнаграждението за извършените проектантски услуги от 10 000 лева, въззивният съд е приел, че е недоказано изпълнението на пълния обем от услугите – фактическа констатация, предпоставяща обсъждане на всички относими обстоятелства свързани с твърденията на ищеца относно изпълнението и оспорванията, възраженията и правните доводи на ответника.

Във връзка с този въпрос е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, при което касационно обжалване следва да бъде допуснато - за проверка на съответствието на въззивното решението с възприетото в посоченото от касатора Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви към т. 2), съгласно което уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно; обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор. Разрешението в тълкувателното решение се потвърждава в трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, за което самият касатор е посочил съдебни решения. Въззивният съд е длъжен, когато потвърждава първоинстанционното решение, независимо дали чрез препращане към неговите мотиви, да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК.

При изложеното касационно обжалване следва да бъде допуснато на решението на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийския районен съд за отхвърляне на предявените от „Ателие Чупетловски“ ЕООД срещу „Контрол-П“ ЕООД искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума на главницата над размера от 10 000 лева до пълния предявен размер от 22 948. 75 лева, ведно със законната лихва за забава от 23.12.2015г. до окончателното плащане, както и за изтекла лихва за разликата над уважения размер от 1 444. 50 лева до пълния предявен размер от 5 097. 16 лева за периода от 22.07.2014г. до 22.12.2015г.

В касационната жалба на касатора има оплакване срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на касатора по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтеклата лихва за периода от 17.10.2013г. до 21.07.2014г., но липсва поставен правен въпрос, при което касационно обжалване на решението в тази част не може да бъде допуснато. В тази част липсва вероятност за очевидна неправилност на решението, което е и за останалите обжалвани от касатора „Ателие Чупетловски“ ЕООД негови части.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване по жабата на „Контрол-П“ЕООД, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната от този касатор част от въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Първият от въпросите на този касатор е предпоставен от довода му, че за договора, за който „Ателие Чупетловски“ ЕООД твърди, че е сключен между страните, е предвидена писмена форма за действителност, като са приложими разпоредбите на чл. 160, ал. 2 от ЗУТ и чл. 29, ал. 1 от ЗКАИИП. Въззивният съд е отрекъл такива обстоятелства, приемайки, че се касае за неформален договор за превъзлагане извършването на проектиране по част Хидромелиоративна и конструктивна от инвестиционен проект в работна фаза за обект „Корекция на река М. в регулацията на [населено място] от моста на [улица]до заустването на река Очушница – етап 1“, при което така формулиран въпросът е предпоставен от преценка на правилността на обжалваното въззивно решение, съответно преценка на фактите и приложимия закон, и поради това не представляват правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В този смисъл не се касае и за вероятна очевидна неправилност на въззивното решение, както сочи касаторът.

Същото е по отношение на третия поставен от „Контрол-П“ ЕООД въпрос, изискващ произнасяне по правилността на въззивното решение. Въпросът е предпоставен от обстоятелството, че въззивният съд не е изложил конкретни мотиви относно доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, нарушаващо изискването за обоснованост и мотивираност на съдебния акт, съответно че е било постановено незаконосъобразно решение.

Вторият въпрос на касатора „Контрол-П“ ЕООД не е въпрос от значение за изхода на делото. Въззивният съд не е приемал идентичност между физическото лице М. М. Ч. и юридическото лице „Ателие Чупетловски“ ЕООД, на което тя е едноличен собственик на капитала. Напротив, изрично е била направена разлика между инж. Ч., в качеството й на проектант, и регистрираното от нея еднолично дружество с ограничена отговорност с предмет на дейност проектиране. В тази връзка, и при възраженията на касатора – ответник в отговора на исковата молба, съответно оплакванията във въззивната жалба, от въззивния съд е било обсъдено като относимо кои са страните по неформалния договор за проектантски услуги и дали такъв договор между страните по делото е бил сключен, а не как е бил изпълнен договорът, щом проектанските услуги, предмет на договора, са били осъществени (за приетия от въззивния съд обем на изпълнените работи).

От касатора „Контрол-П“ ЕООД е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски по подадената от това дружество касационна жалба, но предвид недопускането на жалбата до касационно обжалване, няма основание за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.

С подадения отговор на касационната жалба насрещната страна - „Ателие Чупетловски“ ЕООД е поискало присъждане на направените разноски, но разноски във връзка с подадения отговор не се установят и такива разноски по чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК на страната също не се присъждат.

Поради допуснатото касационно обжалване по жалбата на „Ателие Чупетловски“ ЕООД на дружеството следва да бъде дадена възможност да представи документ за внесена държавна такса в размер на 332. 03 лева по сметката на ВКС на РБ за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, при обжалваем интерес от общо 16 601. 41 лева.

По разноските по чл. 81 от ГПК, претендирани от страните във връзка с касационната жалба на „Ателие Чупетловски“ ЕООД, ВКС дължи произнасяне с крайния си съдебен акт.

Воден от горното съдът