Определение № 436 от 19.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2204/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ (ПРО) ЕАД срещу въззивно решение № III-2 / 28.01.2020 г. по гр.д. № 1234 /2019 г. на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по иск по чл.108 ЗС на основание чл.126 ГПК; e потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която с него е прекратено производството по инцидентни установителни искове поради това, че такива искове за установяване на факти не са разрешени от закона (чл.124,ал.4,пр.2 ГПК), е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК производството по иск по чл.59 ЗЗД – до произнасянето от съда по друго дело. Насрещната страна „Делфин прим“ ЕООД оспорва наличието на основание за допускане до касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено по иск за собственост на недвижим имот и по обусловени от иска за собственост искове за парично обезщетение, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното: Налице е идентитет между страните и между част от спорния предмет по въззивното дело и по друго гражданско дело (спорът за реалната част от 465 кв.м. от УПИ, индивидуализиран от съда) и съгласно правилото на чл.126 ГПК производството по по-късно заведеното дело следва да бъде прекратено, като решението на районния съд в съответната част бъде обезсилено. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта за прекратяване на производството по предявените на основание чл.212 ГПК искове: че две отделни сделки, сключени с посочени нотариални актове от 2008 г. и 2002 г. нямат вещно-прехвърлително действие поради това, че И. М. и Р. М. не са били титуляри на правото на собственост и А. Г. А. не е бил титуляр на правото на собственост и за прогласяване с диспозитива на решението, че същите нотариални актове са относително недействителни – нищожни за всички трети лица по тях. Въззивният съд е приел, че това са искове за установяване на факти (че двата нотариални акта нямат вещно-транслативен ефект). Подобни искове не са разрешени от закона – чл.124,ал.4,пр.2 ГПК. Въззивният съд е приел също, че наличието или липса на вещно-транслативният ефект на сделките по двата нотариални акт ще бъде обсъдено по иска с правно основание чл.108 ЗС, поради което отделното му установяване е лишено от правен интерес. Що се отнася до предявения иск за обезщетение за лишаване от ползване (по чл.59 ЗЗД), неговото разрешаване е предпоставено от решаването на спора за собственост по по-рано образуваното дело, в което съдът ще се произнесе дали ищецът е собственик. Едва след това ще се извърши въззивна проверка на тази част от първоинстанционното решение. Производството по този иск следва да се спре на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до произнасянето на съда по по-рано образуваното дело. В изложението за допускане на касационно обжалване са изведени множество правни въпроси, както следва: • Дали решението не е нищожно или частично недопустимо, нищожно или недопустимо ли е решение, което противоречи на правовия ред, постановено е в нарушение на процесуални правила? Настоящият състав намира, че няма съмнение за нищожност или недопустимост, изводите на въззивния съд може да са правилни или неправилни, но не се отразяват на валидността и на допустимостта на въззивното решение. Твърдение, че съгласно приетото с ТР № 1 /09.07.2019 г. по т.д. № 1 /2017 г. на ОСГТК се спира само цялото съдопроизводство, а не част от него. Освен, че в посоченото тълкувателно решение (в което е прието, че 1. въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229,ал.1,т.4 ГПК, е недопустимо и че 2. Процесуалната дееспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск…) не е прието това, което жалбоподателят твърди, в случая въззивният съд е спрял производството по единствения иск, по отношение на който производството не е прекратено, така че въпросът не е обуславящ. Твърдение, че спиране вече е било допуснато, но отменено. Наличието на определение, с което спирането е било отменено по частна жалба, не е процесуална пречка за преразглеждане на въпроса от въззивния съд. Твърдение, че спиране и обезсилване на решение след проведено производство противоречи на правовия ред. Настоящият състав приема, че не противоречи, а извършеното е на основание на процесуалния закон – въззивният съд е посочил приложимите разпоредби. Други въпроси, свързани с доводи за неправилност: • При проверка на законосъобразността и правилността на въззивното решение следва ли въззивният съд да обсъди всички съществени доводи на страните и всички събрани по делото доказателства? В случая обуславящ е въпросът за проверка на допустимостта на първоинстанционното решение, въззивният съд не е разглеждал спора по същество, поради което не е бил длъжен да разглежда никакви доводи, свързани с основателността или неоснователността на исковете, нито да изяснява релевантни за основателността на иска факти въз основа на преценка на доказателствата по делото, а за допустимостта е извършил пълна проверка, тъй като за нея следи и служебно, при което е изложил мотиви за наличието на всички предпоставки на нормите на чл.126 и чл.124,ал.4,пр.2 ГПК. Поради което всички разновидности на въпроси за това дали въззивният съд е съд по същество и какви са задълженията му при решаване на спора по същество не са обуславящи в случая. • Следва ли решаващият съд да спре производството при наличието на основания за спиране по чл.229,ал.1,т.4 ГПК? Свързан с довод, че въпреки наличието за предпоставки за спиране, въззивният съд е решил по същество част от спора. Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, както беше посочено въззивният съд не е разгледал нито един иск по същество. Както беше посочено, въззивният съд е спрял производството по единствения иск по чл.59 ЗЗД, по който е приел производството за допустимо. • Следва ли решаващият съд да прилага процесуалноправните норми, които уреждат правораздавателната власт на съда? Въпросът е свързан с твърдение, че съдът недопустимо, в нарушение на правилото на чл.210,ал.2 ГПК, е разделил производството по исковете с правно основание чл.108 ЗС, чл.59 ЗЗД и инцидентни установителни искове. Въпросът е обуславящ, но не е решен както се твърди, както беше посочено въззивният съд е извършил проверка на законосъобразността на обжалваното първоинстанционното решение, която е започнал с проверка на допустимостта на всеки един иск поотделно (чл.269 ГПК). • Следва ли решаващият съд да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан? Въпросът е свързан с нормата на чл.126 ГПК. Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, въззивният съд е изследвал и установил осъществяването на всички предпоставки на разпоредбата. • Следва ли въззивният съд да определя правната квалификация на иска? Следва и я е определил по всеки един от исковете, по чиято допустимост и основателност се е произнесъл първоинстанционният съд и по които е подадена въззивна жалба. • Наличието на висящ процес без окончателно определени страни, основание на претенцията и искане може ли да се приеме за основание за недопустимост на другото производство и неговото прекратяване (за прилагане на последиците на чл.126 ГПК)? И този въпрос не е обуславящ, въззивният съд не е приел и по делото не е установено такова нещо (страните, основанието на претенциите и исканията до съда (петитумите) да не са определени. • Следва ли да е налице субективен и обективен идентитет между две съдопроизводства, за да се прекрати по-късно заведеното? Този въпрос е разновидност на вече поставените въпроси. Следва и точно това е приел въззивният съд. • Има ли правен интерес за водене на иск за относителна недействителност лице с недоказани претенции за парично и /или непарично вземане? Въпросът е без връзка с делото. • Има ли правен интерес за водене на иск за относителна недействителност лице със собственически претенции върху имот, предмет и на иска за относителна недействителност? • Има ли правен интерес за водене на иск за относителна недействителност лице с облигационни претенции срещу страна по договора, чиято относителна недействителност е предявена? Въпросите не са обуславящи, въззивният съд е приел, че са предявени искове за установяване на факти, които не са разрешени от закона – чл.124,ал.4,пр.2 ГПК. • Какви са пределите на правораздавателната власт на решаващия съд? По този въпрос настоящият състав прие по-горе, че няма съмнение за произнасяне на въззивния съд извън пределите на правораздавателната власт. Въззивният съд е извършил проверка на допустимостта и правилността на обжалваното пред него първоинстанционно решение, като се е произнесъл в рамките на правомощията си, предвидени в разпоредбите на чл.269 – чл.273 ГПК. • Как следва да се определи по-късно заведеното дело, подлежащо на служебно прекратяване от съда? Въпросът е обуславящ и е разрешен от въззивния съд в съответствие с правилото на чл.126 ГПК и установената практика – критерият е времеви. • Може ли въззивната инстанция да раздели съдопроизводство по искове по реда на чл.210,ал.2 ГПК, които са разгледани в едно съдопроизводство от първоинстанционния съд? Този въпрос е разновидност на разгледан вече въпрос. В случая не е извършено разделяне на производствата по отделни искове в отделни производства, а проверка на допустимостта на отделните искове. Жалбоподателят твърди наличие и на основанието за допускане на касационен контрол по чл.280,ал.2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Жалбоподателят не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281,т.3 ГПК. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на насрещната страна за присъждане на направените по делото разноски е основателно и доказано за сумата 1 286.86 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие и платежни документи. Воден от изложеното настоящият състав