Определение № 245 от 30.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1126/2020 г.
ВКСI търговско отделение30.07.2020 г.докладчик Генковска
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 43/16.01.2020г. по ч.т.д. № 358/2019 г. на Бургаски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Подадена е частна касационна жалба от В. Г. Я. против определение № 43/16.01.2020г. по ч.т.д. № 358/2019 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1342/04.11.2019г. по т.д. № 94/2018г. на БОС за отхвърляне на молбата на В. Г. Я. за възстановяване на срока за обжалване на решение № 78/21.05.2019г. по т.д. № 94/2018г. на БОС. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Навеждат се доводи, че след като особените непредвидени обстоятелства, в случая болничен престой, са настъпили за страната по делото, без значение е дали са налице такива по отношение на нейния процесуален представител. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго за възстановяване на пропуснатия срок за подаване на въззивна жалба. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е съобразил, че постановеното по т.д. № 94/2018г. на БОС решение е било съобщено на процесуалния представител на частната касаторка, като срокът за подаване на въззивна жалба е изтекъл на 22.06.2019г. От 18.06.2019г. В. Я. е постъпила в болнично завадение поради влошено здравословно състояние и необходимост от лечение, което е продължило и след изтичане на срока за въззивно обжалване. БАС е приел, че не се доказват препятствия, които обективно да не са могли да бъдат преодолени от упълномощения от страната адвокат за подаване на въззивна жалба в срок. Касае се за процесуално представителство по чл.32, т.1 ГПК и извършването на процесуални действия от адвоката не е обусловено от изрично волеизявление на доверителя, след като той вече е дал пълномощно и представителната власт на пълномощника произтича от това упълномощаване. БАС е изложил и аргументи въз основа на чл.40, ал.2 и 3 ЗАдв относно задължението на адвоката да защитава правата и интересите на своя клиент по най-добрия начин и поради която професионална компетентност за адвоката е налице правомощие да извърши преценка относно най-добрия за правата и законните интереси на доверителя начин на процедиране и да предприеме следващите се от него действия. Допълнително са изложени съображения, че за адвоката е съществувала и възможност да поиска продължаване на срока по чл.63, ал.1 ГПК. По делото липсват твърдения и доказателства за непредвидими и непреодолими пречки за пълномощника да предприеме горните действия. След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. На основание чл.274, ал.3, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1. Изисква ли нормата на чл.64, ал.2 ГПК по отношение на страната и на процесуалния й представител едновременно да са налице особени непредвидени обстоятелства, които да не са могли да се преодолеят, за да е основателно искането за възстановяване на срока?; 2/ Длъжен ли е адвокатът – процесуален представител, без да е налице такова разпореждане от страната, служебно да подаде въззивна жалба срещу неблагоприятно за нея решение? Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като правните въпроси според частната касаторка са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 707/23.07.2012 г. по ч.т.д. № 501/2012 г. на ВКС, II т.о., определение № 340/16.07.2013г. по ч.гр.д. № 2507/2013 г. на ВКС, I г.о. и определение № 205/11.05.2009г. по ч.гр.д. № 92/2009 г. на ВКС, II г.о. При условията на евентуалност се сочи селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Първи въпрос попада в обхвата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, но не е изпълнено допълнителното такова по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Цитираното от частната касаторка определение № 707/23.07.2012 г. по ч.т.д. № 501/2012 г. на ВКС, II т.о. не покрива фактическата обстановка, идентична с настоящата, тъй като в него е бил разгледан случай за невъзможност адвокатът да осъществи процесуално представителство, а не страната, която го е упълномощила. Освен това е налице практика на ВКС– определение № 437/11.07.2011г. по ч.гр.д. № 235/2011г. на ВКС, IV г.о., определение № 94/10.06.2019г. по гр.д. № 2616/2018г. на ВКС, I г.о., с които е прието, че основателността на молбата за възстановяване на срока се предпоставя от условието да са възникнали внезапни, непредвидени обстоятелства, както за страната по делото, така и за процесуалния й представител. С определение № 410/01.08.2016г. по ч.т.д. № 1352/2016г. на ВКС, II т.о. е прието, че обстоятелството, че пълномощникът на страната не е могъл да установи връзка с нея не е нито непредвидимо, нито непреодолимо. Поемането на адвокатска защита по определено дело предполага пълномощникът – адвокат да предвиди риска от невъзможността да установи контакт с доверителя си в хода на разглеждане на делото, който риск не го освобождава от задължението да положи дължимата грижа за добро водене на процеса, за да предотврати неблагоприятните за доверителя му правни последици. В този смисъл е произнасянето и на БАС. След като по въпросът е налице формирана съдебна практика, не е налице евентуално соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Вторият правен въпрос не изпълнява изискването на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд е изложил и допълнителен аргумент за дължимо от адвоката процесуално поведение извън подаването от него на въззивна жалба като пълномощник на страната, а именно подаване на молба по чл.63, ал.1 ГПК. Следователно този въпрос не е обуславящ крайното правно разрешение по спора. Предвид горното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение