Определение № 109 от 02.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 365/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „ М. И.”ООД, гр. Горна О. против въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 383 от 04.11.2011 год., постановено по в.гр.д.№ 864/ 2011год., с което е потвърдено решение № 221 от 29.04.2011год., по гр. д.№ 85/2011 год. на Горнооряховския районен съд и по предявения от [фирма] срещу касатора установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК е признато за установено, че последният дължи сумите: 6 735.28 лв.- обща стойност на непогасените, съгласно прилежащ към договор за финансов лизинг № 01677/22.07.2007 год. погасителен план, месечни лизингови вноски за периода м.юни 2009 год.- м.март 2010 год.; 363.57 лв.- наказателна лихва за забава за периода 17.08.2009 год. - 19.03.2010 год.; 387.02 лв ., неплатена застрахователна премия по застраховка „каско” от 28.11.2008 год. до 28.11.2009 год.; 161 лв., неплатена застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност” от 23.08.2009 год. до 22.08.2010 год .; 68.38 лв ., такса разсрочване за изплащане на застрахователната премия на 12 равни месечни вноски; 344.78 лв., неиздължена такса по обслужване на лизинга; 282.65 лв., такса неплатен пътен данък за 2010 год.; 579.62 лв., разходи извършени във вр. с лизинговия договор относно изготвяне и изпращане на уведомителни писма; 1320 лв. – разходи за локализиране на автомобила; 9 623.38 лв., причинени от неизпълнението вреди, изразяващи се в разликата между стойността на автомобила, отразена в счетоводните книги към момента на прекратяване на лизинговия договор и действителната пазарна стойност същия към този момент, за които е издадена заповед за изпълнение № 2896/15.10.2010 год., по гр. д. № 202/ 2010 год.. Настоящият състав на ВКС, като взе предвид изложените с касационната жалба доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба подадена на 30.12.2011 год. е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Претендираните по реда на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК вземания, всяко от които има самостоятелен характер и може да бъде предмет на самостоятелно заявена искова претенция, произтичат от търговска, по см. на чл.286, ал.1 ТЗ, сделка, което обуславя правен извод, че обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело. Следователно от въведеното с чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията на нормата, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год., ограничение за достъп до касационен контрол на въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. следва, че щом цената на всяка една от обективно съединените искови претенции в случая е под горепосочения законов минимум, то касационното обжалване е недопустимо и в полза на настоящия касатор, по арг. от § 25 ПЗР на ЗИДГПК, не е възникнало процесуално потестативно правомощие на касационна жалба. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.280, ал.2 ГПК