Определение № 1655 от 14.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3888/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. М., чрез процесуален представител адв.Х., срещу въззивно решение от 04.07.2022г. по в.гр.д.№12835/2021г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 20.10.2020г. по гр.д.№50640/2019г. на Софийски районен съд, признава за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София" ЕАД, срещу А. М. М. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че дължи сумата от 4692,59 лв., представляваща главница за стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за периода от м. 10.2015 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018 г. до окончателното плащане, сумата от 72,10 лв., представляваща главница за възнаграждение за дялово разпределение за периода от м. 10.2015 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018 г. до окончателното плащане, и сумата от 163,60 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 18.10.2018 г. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „Топлофикация София" ЕАД, чрез процесуален представител аюрисконсулт П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивно решение в обжалваната част след частична отмяна на първоинстанционното решение, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София" ЕАД, срещу А. М. М. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че дължи сумата от 4692,59 лв., представляваща главница за стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за периода от м. 10.2015 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018 г. до окончателното плащане, сумата от 72,10 лв., представляваща главница за възнаграждение за дялово разпределение за периода от м. 10.2015 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018 г. до окончателното плащане, и сумата от 163,60 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 18.10.2018 г., като като собственик на % ид. ч. от процесния топлоснабден имот, представляващ апартамент № 4 в [населено място] /на основание прекратена СИО - 2/4 ид. ч. и наследяване по закон на съпруга й З. Р. М. -% ид. ч./. Въззивният съд е приел, че от представения като доказателство по делото нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавно място от ЖСК „Плиска - П. - юг",[жк], [населено място], № 110, том X., дело № 3242/93 г. по описа на I - ви нотариус при СНС към Втори районен съд, се установява, че З. Р. М. и А. М. М. са придобили правото на собственост върху следния недвижим имот: ап. 4, находящ се на ет. 2 в сградата на ЖСК „Плиска - П. - юг" на [улица], в[жк], [населено място], състоящ се от дневна, две стаи, кухня, антре, баня, тоалетна, три балкона, с обща площ от 131,47 кв. м., заедно с мазе № 5, с обща площ от 13,57 кв. м., и с 7,873 % ид. ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавното място, находящо се в [населено място],[жк], ул. Ф. К.; че от писмо с изх. № 92 - 00 - 13/26.02.2020 г., издадено от ГИС - София ЕООД, се установява, че ул. Ф. К., район С., Столична община, е преименувана на [улица]с Решение № 53, протокол № 73/04.10.1995 г. на Столичен общински съвет, т. е. налице е идентичност между ул. „Ф. К." и [улица]и че в идно от представеното във въззивното производство удостоверение за наследници с изх. № УН - 873/02.02.2022 г., издадено от СО, район М., З. Р. М. е починал на 16.10.2005 г., като след смъртта си е оставил за свои наследници по закон - посочените като ответници в исковата молба А. М. М. - съпруга и Р адко З. М. - син. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Касаторът поставя следните въпроси: 1"Длъжен ли е съдът съгласно чл.145, ал.1 ГПК да постави на заинтересованата страна въпрос по спорен по делото факт, като укаже значението му за претендираното право или направеното възражение?"; 2"Има ли правомощие въззивният съд да уважи направено с жалбата доказателствено искане за факт, който не е наведен от ищеца с исковата молба като твърдение?"; 3"Следва ли въззивният съд да даде указания на ищеца за изясняване на спорен по делото факт, който последният не е навел като твърдение в исковата си молба, а се извежда като предположение от формулирано доказателствено искане с въззивната му жалба?". Според касатора по първия въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по останалите - чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставените въпроси касаторът отнася към оплакванията в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е уважил доказателственото искане във въззивната жалба /за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с удостоверение за наследници на посочения като съсобственик в представения с първата инстанция нотариален акт З. М./ без преди това „да укаже на ищеца-въззивник да заяви изрично и да конкретизира исковата си молба в смисъл дали твърди, че лицето З. М. е починал, съответно ответницата наследник ли твърди да се явява". Според касатора „едва след конкретизиране и уточнение от страна на ищеца-въззивник на този факт, въззивният съд е следвало да извърши преценка и евентуално да укаже на последния, че за този факт не се сочат доказателства". Действително в исковата молба не се съдържа твърдение, че правата на ответника и част от правата на ответницата в собствеността на процесния топлоснабден имот произтичат от наследяване на посочения като съсобственик наред с ответницата М. - З. Р. М., в представения нотариален акт за собственост, но във въззивната жалба такива твърдения са изложени. Посочено е, че се иска на основание чл.266, ал.3 ГПК да се допусне събиране като доказателство по делото на удостоверение за наследници на З. Р. М., „фигуриращ като съсобственик в представения нотариален акт и който по данни на дружеството ни /на базата на постановление за възлагане на възбрана/ е баща на Р. З. М.". Още повече, че както е отбелязано и в определение по ч.гр.д.№2670/2022г. на ВКС, 1г.о. /на което касаторът се позовава обосновавайки основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, изясняването на имащите значение за спора факти по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК следва да предхожда изготвянето на доклада по делото, за да могат и тези въпроси да бъдат включени в него. В случая събирането на това доказатество е поискано в първоинстанционното производство, но не е събрано, като, както е приел въззивния съд, искането за допускането и събирането му във въззивното производство следва да се уважи на основание чл.266, ал.3 ГПК поради допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение на чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 ГПК. Предвид изложеното настоящият касационен състав не намира да е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. По отношение на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК следва да се посочи, че касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди сумата 50лв. - юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение