Определение № 364 от 09.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1895/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Спортно училище „Г. Б.”,[населено място] срещу въззивно решение от 19.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 507 /2010 г. на Плевенския окръжен съд, г.о., ІV въз. с-в., с което е отменено решение от 04.03.2010 г. по гр.д. № 6129 /2010 г. на Плевенския районен съд – VІІІ с-в. и вместо него е постановено друго, с което е уважен искът на Г. С. К. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ за отмяна на дсициплинарно наказание уволнение. Ж. твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като твърди, че разглеждането на жалбата ще бъде от значение за точното прилагане на закона (основание по чл.280,ал.1, т.3 ГПК), т.к. в хода на производството е доказано извършването на дисциплинарни нарушения от ищеца и работодателят законосъобразно е наложил дисциплинарното наказание, а и съдът е изпаднал в противоречие, като от една страна е приел, че ищецът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, а от друга страна е приел, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, е незаконосъобразна. жалбоподателят не сочи и не прилага съдебна практика, за която да твърди, че има връзка с изложението му. Ответникът в това производство Г. С. К. не изразява становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и искът е неоценяем. Ищецът е уволнен дисциплинарно от длъжността помощник-директор по учебната дейност на спортното училище. Съдът е намерил за доказано извършването само на първото от посочените в заповедта четири нарушения на трудовата дисциплина – че 1) на 23.10.2009 г. е употребил алкохол, съдът е намерил за недоказани останалите три нарушения: че 2) същия ден ищецът е проявил арогантно отношение към ученик и майка му, за което няма доказателства в подкрепа на твърденията на майката; че 3) на 23.10.2009 г. ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя – че е посочена само квалификация и че не е посочено в какво е проявено (не са посочени факти); че ищецът 4) системно нарушавал трудовата дисциплина и е злоупотребявал с доверието на работодателя – че това е само квалификация, не е посочено в какво е проявено (няма факти), а и няма други наложени дисциплинарни наказания, които да не са заличени - за установено нарушение употреба на алкохол и отстраняване от работа на 01.07.2009 г. не е наложено дисциплинарно наказание, не са искани обяснения и е изтекъл двумесечен срок от откриването по чл.194,ал.1 КТ, а наложено през 2006 г. наказание е заличено. Съдът е приел, че наказанието, което е наложено за четири нарушения, от които три не са установени, не съответства на единственото установено нарушение. Настоящият състав намира, че в изложението си на основанията за допускане на решението до касационно обжалване жалбоподателят не е извел правен въпрос, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил изводите на съда по него и като такъв да е предпоставка за допускане на обжалването съгласно предвиденото в чл.280,ал.1 ГПК и ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 т. ОСГТК на ВКС. На самото твърдението, че решението е неправилно, законодателят не придава значение на предпоставка за допускане на касационно обжалване, а предвижда изрично други такива. Като не е извел такъв въпрос жалбоподателят не е обосновал наличието на предпоставки за допускане на обжалването. Твърденията за наличие на основания за неправилност на решението, квалифицирани като необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, са твърдения за пороци, предвидени в чл.281,т.3 ГПК, които обаче могат да бъдат разгледани, ако бъде обосновано наличието на предпоставки за допускане на обжалването. Освен, че не извежда правен въпрос, жалбоподателят не обосновава и нито една от трите специални предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК и изяснени в ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 т. ОСГТК на ВКС – 1) противоречие с конкретна практика на ВС и ВКС, имаща задължителен характер за съдилищата, 2) противоречие с влязло в сила решение по конкретен правен спор и 3) обосноваване на значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, които предпоставки се отнасят до конкретно разрешение на конкретен правен въпрос. При такова изложение настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира и не доказва разноски и такива не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът