Определение № 922 от 02.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 845/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. О.-С. против решение № 2051/6.11.2013 г. по т.д. № 3802/13 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 830/7.05.13 г. по т.д. № 2828/12 г. на СГС, с което касаторът е осъден, на основание чл.53 от Конвенцията на О. за международна продажба на стоки, да заплати на С. М. С.п.А.-В., И., сумата 24 000 евро непогасени задължения по ф-ра от 28.10.08 г. за доставка на фаянсови плочки, ведно със законната лихва и разноски. Ответникът по касация С.п.А. е подал отговор, че не са налице основания за допускане и по чл.281,т.3 ГПК. С обжалваното решение е прието следното: 1. Съгласно чл.1 от Виенската конвенция една продажба е международна, ако мястото на дейност на страните по договора е в различни държави. От доказателствата по делото е видно, че продавачът има място на дейност в И., тъй като от там стоката е подготвена и експедирана за България. Няма доказателства за наличие на дейност в друга държава. Седалището на продавача не е критерий, а е само допълнителна индиция къде е мястото на стопанската дейност., 2.Отправената оферта-предложение с проформа фактура от 21.10.2009 г. е приета с получаването на стоката и оформяне на товарителници с дата 28.10.2008 г. от получателя. Последното е поведение указващо съгласие с предложението по смисъла на чл.18 от конвенцията. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Каква е док.тежест при доказване мястото на стопанската дейност на дружеството по смисъла на КМЧП, как следва да се доказва този факт?, Какво е значението на седалището на дружеството?, 2. Какво е док.значение на фактурата при международна продажба на стоки в контекста на чл.18 от Виенската конвенция?, 3. Коя е характерната престация по договор с международен елемент?, 4. Допустимо ли е съдът да се позовава на отговори на в.л. по правни въпроси? По първата група въпроси се твърди, че съдът се е позовал на индиции за да приеме доказаност на релевантният факт по делото, което е повлияло на останалите изводи-за приложение на Виенската конвенция и за приемане на сключване на договор. Това било в противоречие със задължителна практика на ВКС за пълното и главно доказване. По вторият подвъпрос нямало практика. Тези въпроси са неотносими, защото САС изрично е приел, че седалището на продавача не е критерий за определяне приложното поле на конвенцията. Отделно от това, за мястото на дейност следва да се има предвид и разпоредбата на чл.10 от конвенцията. Доказателствената тежест е разпределена в проектодоклада на СГС с определение от 13.11.14 г., в което изрично се постановява, на основание чл.28 вр. с чл.94,ал.2 КМЧП и чл.1 Виенската конвенция, че българският съд е международно компетентен да разгледа иска по чл.53 вр. чл.59 ВКМПС. В с.з. на 20.02.13 г. страните са заявили, че нямат възражения по доклада /проекта/ и съдът го е приел, като окончателен по делото. По вторият въпрос няма противоречие с Р 249/4.02.11 по т.д. 55/10 на ІІ т.о. Точно обратното, тъй като съдът се е позовал на същото решение и е констатирал наличието на двете предпоставки за сключване на договор за международна продажба на стоки. Съгласно заключението на ССЕ фактурата е осчетоводена и стоката заприходена при ответника, което обуславя приемане по чл.18 от конвенцията. По третият въпрос се твърди противоречиво решаване с дела на САС, с които било прието, че характерната по договора престация е непаричната престация. Този въпрос не покрива общият селективен критерий по чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е ясно с кой решаващ извод на въззивния съд е свързан. Представените решения на САС по гр.д. 1524/09 и гр.д. 1058/06 няма данни да са влезли в сила. По четвъртият въпрос се твърди противоречие със задължителна практика на ВКС, но в заключителната част на ССЕ по първоинстанционното дело няма отговори по правни въпроси. Изводът на съда за получаване на стоката е направен въз основа на международна товарителница и установени факти при проверка в счетоводството на ответника, че фактурата е осчетоводена и стоката заприходена при ответника. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.