Определение № 2159 от 29.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3983/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от името на Ц. В. Н. чрез адв. Цв. Д. касационна жалба срещу решение № 296/22.05.2024 г. по в. гр. д. № 905/2023 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 979/03.08.2023г. по гр. д. № 3685/2021 г. на Великотърновския районен съд за отхвърляне на предявения от Л. Н. А., починала и заместена в процеса от жалбоподателката Н., предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено по отношение на Етажната собственост с адрес: гр. Велико Търново, ул. •••, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с административен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Охрид“, № 1, вх. „Б“, ет. 4, ап. 11, на основание наследствено правоприемство от Л. Н. А., починала на 26.4.2022 г. Касаторката счита, че въззивният съд е нарушил процесуалния и материалния закон, в резултат на което е постановил неправилно и необосновано решение. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като с въззивното съдебно решение съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, решени в противоречие с изброена практика на Върховния касационен съд, както и поради необходимостта от изясняване на формулирани в 17 пункта въпроси. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Етажна собственост гр. Велико Търново, ул. „Охрид“, № 1 заявява чрез адв.Л. становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Производството е образувано по искова молба на Л. Н. А., починала и заместена в хода на производството от жалбоподателката Ц. В. Н. - правоприемник на основание универсалнозавещателно разпореждане, против етажната собственост с адрес: гр. Велико Търново, ул. •••, Вх. Б и против В. Й. А.. Искането е да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище, поради което за първия ответник не съществува право на принудително изпълнение върху спорната идеална част поради това, че вписаната възбрана върху имота не е породила присъщите й правни последици. В исковата молба от 31.12.2021 г. са наведени твърдения, че ответниците са страни в изпълнително производство като ответникът етажна собственост е взискател, а ответницата В. А. е длъжник. Твърди се, че при налагане на възбрана върху имота, предмет на изпълнението, част от който е спорният, са допуснати нарушения на закона и че процесната 1/2 ид. ч. принадлежи на ищцата по силата на решение на съда, с което е обявен за окончателен предварителният договор, сключен между ищцата и ответницата - длъжник по изпълнението. Твърди се още, че вписаната от ЧСИ възбрана е непротивопоставима на взискателя по изпълнението, защото е вписана в полза на несъществуващо юридическо лице - етажна собственост, и в писмото за налагане на възбрана имотът не е индивидуализиран. Предвид нарушенията, допуснати при вписване на възбраната, сделката, сключена между ищцата и ответницата А., поражда своето действие и е противопоставима на взискателя по изпълнението – ответника ЕС. С решение № 979/03.08.2023 г. по гр. д. № 3685/2021 г. на Великотърновския районен съд искът срещу етажната собственост е приет за неоснователен и е отхвърлен, а този срещу В. А. е оставен без разглеждане и производството по него е прекратено. В прекратителната част решението на районния съд (с характер на определение) е влязло в сила. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на районния съд за отхвърляне на иска срещу ЕС. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, който приел, че искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, тъй като е започнало принудително изпълнение за парично задължение на длъжника; предприети са изпълнителни действия върху процесния имот, които засягат права на ищцата като трето за изпълнението лице, отричащо правата на длъжника върху частта, предмет на изпълнението. Установил, че в хода на изпълнението е извършена публична продан на процесния имот, с протокол от 10.11.2020 г. е обявен купувач и е издадено постановление за възлагане на имота, което е влязло в сила. Съгласно дадените указания в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съдът служебно допуска касационен контрол на обжалваното въззивно решение при констатация за вероятна недопустимост на атакувания акт, дори без касаторът да се е позовал и формулирал въпрос по чл.280, ал.1 ГПК по отношение на нея. С оглед тези правомощия на ВКС, решението следва да бъде допуснато до касация, поради евентуалната му недопустимост във връзка с правния интерес от предявяването на иска. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да се допусне поради съмнения за недопустимост на въззивното решение по обуславящия изхода на делото въпрос за предмета на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, респ. за правния интерес от провеждането на този иск от лице, придобило права от длъжника в изпълнителното производство, когато изпълнението е било насочено върху спорния имот и е издадено постановление за възлагането му Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на второ гражданско отделение