Определение № 60671 от 04.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1472/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 1111/26.02.2021 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или накратко „КПКОНПИ“ срещу въззивно решение № 13/05.02.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 206/2020 г. по описа на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 406/26.06.2020 г., постановено по гр. д. № 751/2018 г. по описа на Плевенския окръжен съд в обжалваните му от КПКОНПИ части. С първоинстанционния съдебен акт са уважени предявените от КПКОНПИ обективно и субективно съединени искове против Г. А. А., А. Н. А. и П. А. А. за отнемане в полза на държавата на следното имущество, подробно описано в решението: 1./ на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ /чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.)/ - мотопед и лек автомобил; 2./ на основание чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ /чл. 63, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.)/ - два броя недвижими имота, собственост на А. Н. А.; 3./ на основание чл. 146 вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ /чл. 67 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.)/ - недвижим имот, собственост на П. А. А.. Отхвърлен е искът, с който по реда на чл. 153 от ЗПКОНПИ /чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.)/ се иска отнемане в полза на държавата: 1./ от Г. А. А. на: сумата в размер на 1070 лв., постъпила по разплащателна сметка в лева в „Банка ДСК“ АД; сумата в размер общо на 15 950 евро или 31 195,49 лв., получена от трети лица чрез системите за парични плащания; сумата от 5200 лв., представляваща пазарната стойност на отчужден лек автомобил, подробно описан; сумата от 32 500 лв., представляваща пазарна стойност на отчужден лек автомобил, подробно описан; сумата в размер общо на 1200 евро или 2346,99 лв., представляваща наредени суми на трети лица чрез системите за парични плащания; сумата в размер общо на 6200 евро или 12 126,15 лв., представляваща преведени суми на А. Н. С. чрез системите за парични плащания; сумата в размер общо на 270 евро или 528,07 лв., представляваща преведени суми на Теменуга Б. Р. чрез системите за парични плащания; 2./ от П. А. А. – на построени жилищна сграда, лятна кухня и стопанска сграда, индивидуализирани в решението. Това решение в отхвърлителната му част е обжалвано от ищеца пред ВТАпС. С въззивното си решение апелативният съд след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважил иска на ищеца за отнемане в полза на държавата от Г. А. А. и А. Н. А. сумите 32500лв. и 5200лв.- равностойности на отчуждени два автомобила, както и от П. А. А. - сумата 6785лв. – равностойност на подробно описани в решението сгради. Със същото решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен искът за отнемане в полза на държавата от Г. А. А. на парични суми в общ размер 47266,70лв. Предмет на касационната жалба е тази част от въззивното решение, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени претенциите на КПКОНПИ за отнемане от Г. А. А. на имущество на обща стойност 47 266,70 лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилно приложение на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск изцяло. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следният въпрос: Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ (отм.) или ЗПКОНПИ внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваното лице, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период, както и получени и изпратени суми чрез системи за парични преводи (вътрешни и международни), за които не се установява законово основание и законен произход, но неналични в края на проверявания период? Твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Цитирано е и решение № 129/08.06.2015 г. по гр. д. № 5562/2013 г. на ВКС, ІV г.о. Ответниците по жалбата не изразяват становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Предявен е иск с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ срещу Г. А. А., А. Н. А. и П. А. А. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 106 657,21 лв. В назначените от първата инстанция експертизи са изчислени и подробно описани приходите и разходите на ответниците за проверявания период 15.12.2006 г. – 15.12.2016 г. – придобити лично и чрез други лица пари, движими и недвижими вещи и обичайните разходи за издръжка. Въз основа на експертните заключения въззивният състав е приел за установено, че през проверявания от КПКОНПИ период е налице несъответствие между имуществото и нетния доход на ответниците в размер на 337 581,14 лв., което се явява значително по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Съдът е стигнал до извода, че на отнемане в полза на държавата подлежи имущество в размер общо на сумата 59 391 лв., тъй като няма законни източници за придобиването му. Счел е, че за разликата от 47 266,21 лв. искът следва да бъде отхвърлен – посочената сума представлява парични потоци, които не следва да се отнемат, тъй като на отнемане подлежат налични пари по банкови сметки, а не теглени, респ. внесени суми, които към момента не са налични. При тези мотиви на въззивния съд не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: По поставения от касатора въпрос е налице трайна практика на ВКС, която настоящият състав изцяло споделя. Съгласно утвърденото разбиране в решения, постановени по чл. 290 ГПК – решение № 137 от 2.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 97 от 18.5.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, IV г.о. и цитираното от касатора решение № 129/08.06.2015 г. по гр. д. № 5562/2013 г. на ВКС, ІV г.о., разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) урежда случаите на отнемане в полза на държавата на налично в патримониума на ответника имущество, придобито от престъпна дейност, а ал. 2 на същата норма касае отнемане на заместващата облага – това, което е получено от лицето в резултат на разпоредителна възмездна сделка с имущество, придобито от престъпна дейност, сключена с трети добросъвестни лица. Нормите на ЗОПДИППД (отм.), касаещи предметния обхват на отнемането, са със санкционен характер и не могат да се тълкуват разширително. Предмет на отнемане е само наличното имущество и заместващите го облаги, когато то е прехвърлено. Отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), не може да се претендира. Незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично в края на този период. Предвид идентичността на разпоредбите на ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ, касаещи предмета на отнемане в полза на държавата, възприетото разбиране в практиката на ВКС запазва своята актуалност и при действието на ЗПКОНПИ, обн. ДВ, бр. 7/2018 г., като не се нуждае от осъвременяване. В този смисъл по формулирания въпрос не са налице релевираните специални основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК. Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват.Ответниците не са претендирали и доказали такива. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,