Определение № 2425 от 20.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3357/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. И. Г. против решение № 180 от 12.05.2023 г. по гр.д.№ 233/2023 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е обезсилено решение 52 от 13.02.2023 г. по гр.д.№ 258/2022 г. на РС-Велинград, с което е отхвърлен предявения от касаторката отрицателен установителен иск за собственост срещу Х. И. П. с ЕГН [ЕГН] и С. Х. П. с ЕГН [ЕГН] за признаване за установено, че те не са собственици на едноетажна селскостопанска сграда – северен обор с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес: м. „Б.“, със застроена площ 35 кв. м., построена в поземлен имот с идентификатор ***и е прекратено производството по делото. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, тъй като съдът неправилно е преценил твърденията й за наличие на правен интерес от предявяване на иска като наследник по закон на общия наследодател. Счита, че представянето на универсално завещание от наследодателката в полза на трето лице не отменя правният й интерес от предявяване на отрицателният установителен иск за собственост, тъй като завещанието е представено от ответниците по делото и не е установено дали е прието наследството по завещание от посоченото в него лице, че не са обсъдени доводите й за недействителност на завещанието, че ако се уважи иска, тя ще може да не удовлетвори бенефициента по завещание на осн. чл. 55 ЗН и така да не бъде накърнена запазената й част, че при уважаване на иска ще прекъсне евентуално придобивна давност В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 или т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Твърди се противоречие с приетото по т.1 от ТР № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС по въпроса: Задължителна предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК ли е успешното предварително провеждане на искап о чл. 42 ЗН от наследника по закон срещу наследника по завещание, за да обоснове интереса си с това, че след уважаване на отрицателният установителен иск, имотът ще се върне при него като наследник по закон, а не при наследник по завещание? Ако не се приеме това основание се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по същия въпрос. Основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е наведено по въпроса: Длъжен ли е съдът да се увери, че лицето, в чиято полза има универсално завещание, е приело наследството преди да признае или отрече негови права, свързани с това наследство? Твърди се противоречие с решение № 101/08.10.2019 г. по гр.д.№ 2260/2018 г. на ВКС, ІV гр.о. Основанията по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се твърди по въпроса: Отчуждаването на завещана вещ отменя ли завета относно това, което е отчуждено дори когато вещта бъде придобита отново от завещателя или когато отчуждаването бъде унищожено по други причини? Правилото на чл. 41 ЗН само за завет ли се отнася или и за универсално завещание? Основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност е наведено с довод за противоречие между твърденията на страните и изводите на съда, между приетото на установено и извода за липса на правен интерес и поради логическа непоследователност между обсъдените доказателства и формираните фактически изводи. Ответниците по касация Х. И. П. и С. Х. П. оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като по първия въпрос, решението е съобразено с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че по втория въпрос цитираното решение се отнася до приложението на чл. 55 ЗН, а по третия е налице съдебна практика на ВКС, че нормата на чл. 16, ал.2 ЗН е неприложима при универсалните завещания. Оспорва се и твърдението за очевидна неправилност на решението, следваща от мотивите към него. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Предявеният от касаторката отрицателен установителен иск за собственост е отделен от предявен иск за делба от нея против ответника Х. П. Тя е твърдяла наличие на правен интерес от предявяване на отрицателният установителен иск за собственост с това, че е наследник по закон на баща си И. Х. П. и на майка си М. С. П. и като такава притежава 1/2 от оставеното от нея наследство, част от което е процесната сграда. Отвтникът е неин брат и наследник по закон на другата 1/2 част. Процесната сграда представлява едноетажна селскостопанска сграда – северен обор с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес: м. „Б.“, със застроена площ 35 кв. м. Придобита е от М. С. П. в самостоятелен дял по спогодба и тя я продава на сина си Х. И. П. по време на брака му със С. Х. П.. Касаторката – ищца е оспорила тази сделка с твърдения за нищожност поради противоречие с добрите нрави /липса на еквивалентност/ и поради това, че прехвърлителката не е разбирала значението на акта, който извършва поради заболяване, а и защото е била представлявана от преобретателя, който е действал в нейна вреда. Ищцата изрично е заявила, че не предявява искове за прогласяване на сделката за нищожна или унищожаема, а това следва да се установи в мотивите на решението по предявения отрицателен установителен иск, по който доказателствена тежест да установи действителността на сделката е за ответниците. С уточняваща молба от 05.04.2022 г., ищцата е представила нотариално завещание от М. С. П., с което тя завещава цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава в момента на смъртта си в полза на внучка й М. Х. П.. /л.42-44 от делото на РС/ Ищцата е твърдяла нищожност на това завещание, защото е извършено извън кантората на нотариуса. РС е отхвърлил иска, като е приел, че сделката, с която ответниците са придобили процесната сграда не е нищожна нито представеното нотариално завещание. Въззивната инстанция е приела, че твърденията на ищцата за нищожност на нотариалното завещание не са доказани от нея, защото в настоящото производство не може да се разглежда това възражение, тъй като в производството не участва посоченото в завещанието, ползващо се от него лице. Оспорването на нотариалното завещание следва да стане в отделно производство с участие на наследника по завещание. Поради това, че не е проведено такова производство, дори да се уважи отрицателният установителен иск, това няма да се отрази върху правната сфера на ищцата – тя няма да наследи по закон част от процесната сграда, защото наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон. Съдът се е позовал и на ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, по т.3 от което се приема, че на недействителността поради договаряне във вреда на представлявания може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници. Наследникът по универсално завещание е универсален правоприемник, който измества наследникът по закон. Въззивното решение е постановено от компетентен орган, в рамките на правораздавателната му власт в изискуемата от закона форма и е подписано, поради което съдът приема, че е валидно. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба и е разгледал допустимостта на предявения иск, поради което решението е допустимо. Следователно не са налице основанията за допускане до касация по чл.280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Относно предпоставките да допустимост на предявен отрицателен установителен иск, въззивният съд се е позовал на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С т.1 от същото е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е допустим в три хипотези: когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В тежест на ищеца по такъв иск е да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му, като при липса на правен интерес производството се прекратява. Въззивният съд е посочил, че не е налице нито една от трите хипотези: ищцата не твърди и не доказва самостоятелни права върху имота, а твърди, че той е прехвърлен приживе от наследодателката на ответниците със сделка, чиято действителност оспорва. Посочва, че наследодателката е назначила за свой универсален наследник чрез универсално завещание трето лице, което изключва право на наследяване по закон за ищцата, но третото лице не участва в настоящото производство. Поради тези доказани твърдения, съдът е посочил, че дори да отрече правата на ответниците, ищцата няма да придобие права върху процесната постройка, защото тя не се явява универсален правопрпиемник на вещни права от майка си до колкото последната е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на внучка си. Поради това, че в настоящото производство ползващата се от универсалното завещание М. Х. П. не участва, ищцата не може да отрече правата й - и по отношение на нея настоящото решение няма сила на пресъдено нещо. Не е налице и третата хипотеза – ищцата не е във фактическа власт или владение на процесната сграда, които да защити чрез предявения отрицателен установителен иск. Затова е прието, че предявеният иск е недопустим. Съдът е приел, че не е налице основание за произнасяне по същество по предявения отрицателен установителен иск, тъй като не е налице и хипотезата, която не е разгледана в цитираното тълкувателно решение - ищцата не твърди да е собственик на същите права, които иска да отрече като притежавани от ответника. Тя се позовава на наследяване по закон, като наследник по закон е и ответника и посочва, че имота е прехвърлен приживе на наследодателя, като не е предявила иск за прогласяване за нищожна на тази сделка или за унищожаването й. В тази част решението съответства на приетото в Определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, както и Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о. и Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/15 г. на II г. о. Въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебна практика, поради което по първия въпрос не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поставеният от касаторката първи въпрос относно това задължително ли следва да предяви иск по чл. 42 ЗН, за да е допустим отрицателният установителен иск за собственост касае спецификата на конкретните факти по настоящия спор, но не определя изхода от спора. Дори съдът да приеме, че не е задължително предявяването на иск по чл. 42 ЗН, с това не се отричат правата на ползващата се от универсалното завещание и постановеното решение не я обвързва, то не би било задължително за нея. Поради което не се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съдът не е посочил, че е задължително предявяването на иск по чл. 42 ЗН, а е формирал извод, в съответствие със задължителната съдебна практика, че отрицателният установителен иск за собственост е допустим, ако с него отричайки правата на ответниците, ищецът ще придобие права. Настоящия случай не е такъв, защото в него не могат да се отрекат правата на ползващата се от завещание, която не участва в производството. Нормата на чл. 55 ЗН, на която се позовава касаторката, се отнася само за завет, а не за универсално завещание според съдържанието й. По втория въпрос - длъжен ли е съдът да се увери, че лицето, в чиято полза има универсално завещание, е приело наследството преди да признае или отрече негови права, свързани с това наследство, съдът не констатира противоречие с решение № 101/08.10.2019 г. по гр.д.№ 2260/2018 г. на ВКС, ІV гр.о. По това дело е разгледано приложението на чл. 51 ЗН „в хипотеза на заведено дело по предявен иск срещу наследник на починал в хода на делото ответник-длъжник, при липса на данни дали наследникът е приел или се е отказал от наследството съдът следва да даде срок на наследника да заяви приема ли наследството или се отказва от него само по искане на заинтересована страна по делото“. В настоящия случай наследницата по завещание не е страна и не е поставен въпроса за конституирането й в процеса. Ищцата, като заинтересовано лице, не е поискала прилагането на чл. 51 ЗН по отношение на посочената като универсален наследник в завещанието М. Х. П. в отделно производство. Ответниците се легитимират като преобретатели по сделка, оспорена от ищцата, и не са заинтересовани от подобно искане. Затова по втория въпрос не се констатира противоречие с цитираното решение и не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. По следващият въпрос, трайно установената съдебната практика приема, че, материалноправната норма на чл. 41, ал. 1 от ЗН, намира приложение единствено по отношение на заветите, но не и по отношение на универсалните завещания, което е видно и от съдържанието й. Не се счита за отменено изцяло общо завещание ако след съставянето му завещателят продаде отделен имот. В случая не намира приложение разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ЗН, касаеща завети. В този смисъл са: Решение № 337 от 5.V.1994 г. по гр. д. № 965/92 г., I г. о., Решение № 223 от 27.03.1998 г. на ВКС по гр. д. № 68/1995 г., I г. о., Решение № 1025 от 1.11.1998 г. на ВКС по гр. д. № 519/98 г., I г. о., Решение № 1490 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 458/2008 г., V г. о., Решение № 24 от 30.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5217/2014 г., I г. о., Решение № 105 от 6.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2633/2019 г., IV г. о. Наличието на трайно установена последователна съдебна практика, на която въззивното решение не противоречи изключва приложение на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторката се позовава и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради противоречие между твърденията на страните и изводите на съда, между приетото на установено и извода за липса на правен интерес и поради логическа непоследователност между обсъдените доказателства и формираните фактически изводи. В мотивите на въззивното решение са разгледани алтернативно и евентуално всички възможни хипотези за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателният установителен иск. Съдът е изходил от хаотичните твърдения на ищцата след няколкократното оставяне на исковата молба без движение, като са разгледани при условията на евентуалност всички, дори противоречивите твърдения на ищцата. Твърденията за противоречие на фактическите и правни изводи на съда и за логическа непоследователност не кореспондират на мотивите и на твърденията и доказани факти по делото. Съдът не констатира очевидна неправилност на решението поради неприлагане или прилагане в обратен смисъл на императивни правни норми. Като такива, касаторката посочва чл. 55, ч. 41 ЗН, но те се отнасят за завети и са неприложими към настоящия казус, хкоето съдът вече обсъди по-голе. Не е налице нарушение на процесуални правила, довело до противоречие с правни принципи в ГПК – съдът не е нарушил нито диспозитивното начало, нито състезателното, както и равнопоставеността между страните. Не е нелогичен извода, че наличието на универсално завещание в полза на трето лице изключва възможността от придобиване на същите права на основание наследяване по закон от наследник по закон дори да не е ясно дали е прието наследството по завещание, защото не е изключена възможността за изразяване воля за приемане от бенефициента по универсалното завещание, което произвежда действие от откриване на наследството – чл. 48, ал.2 ЗН. А касаторката не се е възползвала от възможността, като заинтересовано лице, да поиска изрично приложение на чл. 51 ЗН в отделно производство. По изложените съображения, не е налице и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с представените пълномощни размер 1600 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение