Определение № 377 от 14.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 335/2012 г.

Производство по чл. 274, ал.3,т.2 във вр. с ал.1 ГПК. Подадена е частна жалба от А. Н. Ц. от [населено място] чрез пълномощника й адв. Г. против определение № 1016 от 08.05.2012г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. № 1110/2012г., с което е оставено в сила определение от 17.02.2012г. по гр.д. № 875/2008г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка по чл. 194, ал.4 ГПК/отм./ за изменение на постановеното на 22.06.2011г. решение по делото в частта за разноските. Жалбоподателката намира определението за неправилно. Счита, че съдът не е изложил съображения за фактическата и правна сложност на делото и защо счита адвокатското възнаграждение за прекомерно. Освен това намира, че липсва заявено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение.По тези и други подробно изложени съображения се иска отмяна на определението и присъждане на сторените разноски. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правни въпроси, които според нея са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: 1./ как се определя адвокатското възнаграждение - от материалния интерес или от цената на иска; 2./ може ли съдът да прилага частично Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения; 3./ при обективно съединени искове как се определя материалния интерес по делото; 4./ при прекратяване на производството по един от обективно съединените искове кога се присъждат разноските по този иск и как съдът разграничава адвокатското възнаграждение по всеки отделен иск, след като е договорено общо; 5/. следва ли съдът да изложи мотиви по фактическата и правна сложност на делото когато намалява адвокатското възнаграждение като прекомерно и може ли да го намалява без направено искане за това; 6./ при намаляване на адвокатското възнаграждение по чл. 64, ал.4 ГПК/отм./ задължително ли то се намалява до размера по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения или този размер е само минимум, под който съдът не може да слезе при намалението? Ответникът по частната жалба В. Г. К., конституиран като наследник на починалата ищца Л. Б., не е взел становище. С определение от 12.10.2012г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2012г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС. Тълкувателното решение е прието на 06.11.2013г., поради което настоящето производство следва да бъде възобновено. С даденото в т.3 от тълкувателния акт разрешение се приема, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. За да се произнесе по предпоставките за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение съобрази следното: Производството по гр.д. № 875/2008г. на Софийски градски съд, І-11 състав е първоинстанционно и е приключило с постановяване на решение от 22.06.2011г. за отхвърляне на иска на Л. Б. против А. Ц. по чл. 29 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот. Първоначално с исковата молба е предявен и иск за собственост, но преди първото съдебно заседание производството по него е разделено от настоящето и изпратено по подсъдност на районен съд. С решението съдът е осъдил ищцата да заплати на ответницата по иска /сега частен жалбоподател/ сумата 1868,06лв. разноски по делото. При определяне на дължимите разноски съдът е посочил, че прилага спрямо адвокатското възнаграждение разпоредбата на чл. 64,ал.4 ГПК/отм./ С молба от 13.02.2012г. ответницата по иска А. Ц. е поискала изменение на решението в частта за разноските. В молбата е изразено становище, че присъждането на минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е неправилно, защото според §2 от ДР на цитираната Наредба в случаите по чл. 64, ал.4 ГПК/отм./ съдът не може да присъжда адвокатско възнаграждение под трикратния минимален размер по Наредбата, който в случая е 5604,18лв. С определение от 17.02.2012г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането, като е изтъкнал, че присъденото такова е над минимума и е съобразено с вида на спора, извършените процесуални действия и продължителността на производството. С обжалваното определение Софийски апелативен съд е оставил в сила определението на първата инстанция. Приел е, че заплатеното от ответницата по иска адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид действителната правна и фактическа сложност на случая и затова същото правилно е намалено до размер на 1868лв. С определението от 12.10.2012г. настоящият състав е приел, че поставените в изложението правни въпроси от първи до пети включително не са разрешени в обжалвания съдебен акт и поради това не са обусловили изводите на съда, решаващи за изхода на производството по присъждане на разноски. Затова по отношение на тях не е налице общото основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал.1 ГПК. Обуславящ изхода на производството е шестият въпрос, свързан с границите на извършваното от съда намаление на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 64, ал.4 ГПК/отм./, сега чл. 78, ал.5 ГПК - дали намалението е ограничено от трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение съгласно §2 ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или може да слезе до посочения в същата Наредба минимален размер. При съобразяване на даденото в горепосоченото Тълкувателно решение разрешение на въпроса е видно, че обжалваният акт е съобразен с тълкувателния акт, което обосновава липса на основание за достъп до касационен контрол. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.