Определение № 534 от 15.04.2014 г. на ВКС по д. № 424/2014 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Смолянски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №392/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от З. Д. срещу банката - касатор иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е признато, че в полза на касатора не е учредена договорна ипотека с договор за ипотека, скл. с нот. акт №105, нот. д. №104/ 07 г., върху имотите с посочен идентификатор – жилище и склад, собственост на ищеца Д.. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на вероятна недопустимост на въззивното решение, като постановено по непредявен иск и евентуално – на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставя в контекста на последното въпросите от предмета на спора: допуска ли нашето право учредяване на ипотека от собственика на земята, с предмет правото на собственост върху земята, заедно с правото на собственика да построи сграда върху същата земя и да стане неин собственик, с последица разпростиране действието на ипотеката върху новопостроената сграда и има ли такава ипотека възможен предмет /съгл. чл.166, ал.2 ЗЗД/; когато предмет на ипотеката е правото на собственост върху терена, ипотеката разпростира ли действието си върху бъдещите приращения върху земята – във вид на новопостроената при действието на ипотеката жилищна сграда, при липса на уговорка между страните за изключване на действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, вкл. бъдещи приращения.. ВКС намира, че първото общо основание за допускане на обжалването, поради вероятна недопустимост на обжалваното решение – ТР №1/19.02.10 г., не е налице. В. съд се е произнесъл по предмета на спора, очертан пред първоинстанционния съд с исковата молба и уточнението й на л.38 от делото на районния съд. Обжалване на въззивното решение обаче следва да се допусне по поставените във връзка с основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въпроси. Постановени за сходни случаи въззивни решения на същия съд, цитирани в изложението на касатора, са допуснати до обжалване по гр.д. №5059/13 г. на първо г.о., по гр.д. №4514/13 г. и гр.д. №4005/13 г. на трето г.о. на ВКС по идентични с поставените и по настоящото дело въпроси от предмета на спора. С решение по първото от цитираните дела на ВКС – гр.д. №5059/13 г., на първо г.о. е даден отговор на поставения по-горе материалноправен въпрос за предмета и действието на ипотеката, различен от този на въззивния съд и обусловил друг изход на спора. При вече постановеното решение на ВКС по чл.290 от ГПК по гр.д. №5059/13 г. на първо г.о., обжалване на въззивното решение по настоящото дело следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК и ВКС на РБ, трето гр. отд.