Определение № 384 от 02.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1920/2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Пирдоп - А” АД срещу решение № 969/24.04.2019 г. по в. т. д. № 14/2019 г. по описа на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 136/23.10.2018 г. по т. д. № 139/2017 г. на Софийски окръжен съд за отмяна на всички решения, взети на 30.06.2017 г. от общото събрание на акционерите в „Пирдоп – А” АД.

В подадената от „Пирдоп - А” АД жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на материалния закон – 224, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и чл. 232, ал. 4 ТЗ, нарушение на процесуалните правила и необоснованост. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и са формулирани въпроси, които според касатора са обусловили изхода на спора пред въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да отговори на всички заявени във въззивната жалба оплаквания?“

2. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви в решението си, когато препраща към първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК?“

3. „Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните?“

4. „Съществено ли е допуснатото нарушение на правото на сведение по чл. 224 ТЗ, изразяващо се в неизготвяне на писмени материали, ако акционерът е присъствал на общото събрание, взел е участие в разискванията и обсъждането на въпросите по дневния ред и мотивирано и надлежно е упражнил правото си на глас?“

5. „Съществено ли е допуснатото нарушение на правото на сведения по чл. 224 ТЗ, изразяващо се в неизготвяне на писмени материали, ако наличието на писмени материали не е било необходимо за формиране волята на акционера и за мотивирано упражняване на правото му на глас?“

6. „Необходимо ли е общото събрание на акционерите да вземе решение, за да може на събранието да присъства нотариус и да състави констативен акт по реда на чл. 232, ал. 4 ТЗ?“

Твърди се, че първите три въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV ГО, решение № 373/23.07.2014 г. по гр. д. № 3003/2013 г. на IV ГО, решение № 68/24.04.2013 г. по т. д. № 78/2012 г. на II ТО, решение № 157/11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г. I ТО, решение № 108/15.02.2018 г. по гр. д. № 5201/2016 г. на II ГО, решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г. на III ГО, определение № 423/11.05.2018 г. по гр. д. № 535/2018 г. на IV ГО, определение № 236/08.03.2016 г. по гр. д. № 507/2016 г. на IV ГО, решение № 74/13.07.2016 г. по т. д. № 3786/2014 г. на I ТО, както и в противоречие със задължителна практика на върховната инстанция – ППВС № 1/1953 г. и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС. За останалите въпроси е посочено, че са от значение за развитие на правото и точно прилагане на закона, тъй като липсва практика по приложението на чл. 224 и чл. 232, ал. 4 ТЗ.

При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като предявените искове от ПК „Напред“ бъдат изцяло отхвърлени. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация ПК „Напред” е подаден отговор. В него се оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Излагат се доводи, че не са налице твърдените от касатора основания за селектиране на жалбата до касационен контрол. Претендира се присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

За да потвърди първоинстанционния акт, въззивният съд е приел, че предявените от ПК „Напред” искове с правно основание чл. 74 ТЗ са основателни. Възприел е изводите на първоинстанционния съд за наличие на материално – правна легитимация в полза на ищеца – акционер в „Пирдоп - А” АД – и в полза на ответника – акционерно дружество, провело общо събрание на датата 30.06.2017 г., на което са взети решения по пет точки от дневния ред. Изцяло е споделил мотивите на първостепенния съд по реда на чл. 272 ГПК относно наличието на допуснати нарушения по чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ и чл. 224, ал. 1 ТЗ - липса на конкретни предложения за решения по включените в дневния ред въпроси и липсата на изготвени писмени материали, свързани с дневния ред на събранието. Наред с това, е изложил собствени мотиви относно наличието на сочените нарушения като се е позовал на практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 187/25.05.2016 г. по т. д. № 1514/2014 г. на ВКС. Апелативен съд София е анализирал приобщените като писмени доказателства три протокола с дати 16.06.2017 г. и 21.06.2017 г., с които ищецът се е домогвал да докаже неуспешните си опити да се снабди с писмени материали, релевантни за възможността да се запознае и подготви за насроченото на 30.06.2017 г. общо събрание. Отчел е и обстоятелството, че акционерното дружество нито е изразило твърдения, нито представило доказателства, че в предвидения от чл. 224 ТЗ срок са били налични и на разположение на акционерите писмени материали, нито, че към поканата за събранието е бил приложен проект на решения по отделните точки от дневния ред, а в същото време естеството на решенията предпоставя задължителна подготовка на писмени материали по дневния ред на събранието. Въззивният съд е преценил, че, с оглед липсата на каквито и да е предложения за решения по дневния ред, то изследване степента им на конкретност е безпредметно да бъде осъществявана.

Не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационната жалба до контрол относно законосъобразност на постановеното от Апелативен съд София решение.

Атакуваното решение не е очевидно неправилно. Тази квалифицирана форма на неправилност е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения селективен критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.

Първи, втори и трети въпроси, формулирани от касатора, не удовлетворяват селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси, които касаят правомощията на съдa по чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235 ГПК и задължението му да постанови своето решение съобразно приложените и приобщени по делото доказателства. В практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, която сочи жалбоподателят, както и служебно известната на настоящия състав такава, а именно: решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ІІ ТО, решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ІV ГО, решение № 10/04.07.2011 г. по гр. д. № 533/2010 г. на ІІІ ГО, решение № 147/11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на ІІ ТО, решение № 221/18.01.2013 г. по т. д. № 1270/2011 г. на ІІ ТО се приема, че въззивната инстанция има задължението да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в мотивите към решението. В случая съставът на Апелативен съд София, макар да е приложил разпоредбата на чл. 272 ГПК, е обсъдил изложените във въззивната жалба оплаквания, касаещи прилагането на материалния закон, респективно правилността на обжалваното решение, изготвил е собствени мотиви, в които е отразил извършения от него анализ на събраните пред първата инстанция писмени доказателства. Оплакванията на касатора са продиктувани от поддържаните във въззивната жалба негови твърдения, че в поканата за свиканото на 30.06.2017 г. общо събрание са вписани проекти за решения, което не отговаря на възприетите от въззивния съд факти при обсъждане на същата покана. Обстоятелството, че страната счита изводите на въззивния съд за неправилни е ирелевантно към основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като във фазата на селекция Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалвания въззивен акт, съответно не проверява дали въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка по спора или обсъдил събраните по делото доказателства. Ето защо, на този етап няма как да бъде даден отговор на въпроса дали е правилна преценката на въззивния съд относно приетите за неустановени факти, които по твърдение на касатора следва да бъдат подведени под хипотезиса на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ. Не може да се приеме, че е удовлетворен селективния критерий на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Въпроси четири и пет са обусловили изхода на спора, но по отношение на тях не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – да са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Обратно на твърденията, изложени от касатора, по приложението на чл. 224 ТЗ има постановени решения по реда на чл. 290 ГПК – решение № 66/19.05.2010 г. по т. д. № 832/2009 г. на ТК, I ТО, решение № 107/13.10.2010 г. по т. д. № 1123/2009 г. на ТК, I ТО, решение № 216/20.01.2014 г. по т. д. № 45/2013 г. на I ТО, решение № 187/25.05.2016 г. по т. д. № 1514/2014 г. на II ТО /цитирано и от Апелативен съд София/, решение 12/07.04.2014 г. по т. д. № 3088/2013 г. на II ТО, решение № 264/01.10.2014 г. по гр. д. № 2531/2014 г. на IV ГО. В тях се приема, че акционерното дружество следва да изготви и предостави на разположение на акционерите писмени материали по точки от дневния ред на свикано общо събрание, когато те са с предмет избор на членове на съвета на директорите и на надзорния съвет, приемане на годишния доклад за дейността на дружеството, годишния финансов отчет, годишния одиторски доклад и др., т. е. когато изискването за изготвяне на такива материали произтича директно от закона или естеството на решенията предпоставя необходимост от предварително запознаване и анализиране на обемна или специфична информация. Доколкото изискването за предварително изготвяне на материали гарантира адекватното упражняване на правото на глас, то неспазване на това правило рефлектира върху законосъобразността на приетите решения. Въззивната инстанция не се е отклонила от приетото в цитираната по – горе практика на ВКС, съобразявайки, че точките в дневния ред за свиканото на 30.06.2017 г. общо събрание касаят приемане на годишен финансов отчет на дружеството за 2016 г., приемане изменение на Устава и избор на съвет на директорите.

Наличието на формирана практика по приложението на чл. 224 ТЗ, по отношение на която не е доказана необходимост да бъде осъвременявана, изключва приложение на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както беше посочено по – горе.

Шестият въпрос е хипотетично зададен, доколкото не е обсъден в мотивите на въззивното решение. Въпросът не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е необходимо да се изследва наличието на допълнително твърдения селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касационната инстанция намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд София.

При изхода на спора и направено от ответника по касация искане, следва да му бъдат присъдени разноски в доказания по делото размер – 1 120 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС