Определение № 33 от 25.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна, чрез процесуален представител адв.Банков, срещу решение от 06.03.2020г., постановено по в.гр.д.№6/2020г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 07.11.2019г. по гр.д.№1048/2019г. на Провадийски районен съд, за уважаване на предявения от С. В. П. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата С. В. П., чрез процесуален представител адв.Д., оспорва наличието на основание за допусане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е прието за установено в отношенията между страните, че С. В. П. не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 5884,92лв., представляваща стойност на ел. енергия по фактура № 0280911933 от 28.05.2019 г., начислена след корекция на сметката за периода от 31.01.2017 г. до 30.01.2018 г., за обект на потребление, находящ се в [населено място], на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е приел, че по предявения иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на процесната сума, не е доказано по безспорен начин дължимостта на исковата сума и наличието на основание и законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на абоната, както и че с оглед на това се явява недоказано от ответника „Енерго– Про продажби” АД, че процесна сума му се следва. Прието е от въззивния съд, че: в резултат от намесата в софтуера, част от ел.енергията е отчитана по невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа, която освен че не осигурява възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване, което е в нарушение на нормативните изисквания, но и липсват данни в кой часови диапазон е потребявана натрупаната в скрития регистър ел.енергия и дали изобщо е потребена от ищеца, а не от преходен абонат, тъй като липсват данни към датата на монтиране на СТИ, дали тази тарифа е била нулирана. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение по въпросите: 1“При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД“; 2“Има ли право доставчикът на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ /обн.ДВ, бр.98 от 12.11.2013г./, както и при сега действащите ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр.35 от 30 април 2019г./, при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия на доставчика, в които не е предвиден изричен ред за уведомяване при извършване на корекция по смисъла на разпоредбата на чл.98а, ар.2, т.6 ЗЕ“; 3“Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012г. и при действието само на чл.48, 49, 50, 51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013г.“; 4“Следва ли крайният снабдител с електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн., ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ /обн., ДВ, бр.98/2013г., в сила от 16.11.201г./. Първият от поставените от касатора въпроси предпоставя в себе си, че констатираното при проверката количество електроенергия в регистър, който не е активиран за търговски отчет /1.8.3/, както и констатираната разлика в данните между сбора от количествата електроенергия по активираните за търговски отчет /видими регистри/ и общото количество, отразено в сумарния регистър, е потребена от абоната, но неотчетена електроенергия. Възззивният съд е изложил съображения, защо намира, че безспорен и категоричен извод в такава насока не може да бъде обоснован. За да отговаря на изискванията за общо основание за допускане до касационна проверка поставеният въпрос не следва да се отнася до правилността на обжалваното решение, до възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или до обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Ето защо първият въпрос не отговаря на изискванията за общо основание. Вторият от поставените въпроси касаторът неоснователно счита, че се отнася до решаващите мотиви на въззивното решение, какъвто би бил случаят, ако спорът е разрешен априори поради липса на предварителни процедури за защита на потребителите /така е посочено и в приложеното от касатора решение на ВКС, с което сочи, че е въззивното решение/. Настоящият случай не е такъв. По конкретния спор още в първоинстанционното решение е посочено, че основният спорен въпрос в отношенията на страните е потребено ли е от ищеца фактурираното количество електрическа енерегия. Както се посочи, решаващите мотиви на въззивното решение са, че по конкретното дело не е установено, че извършената корекция на сметката на ищеца е за реално потребена от него електрическа енергия. Поради това не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос. Третият от поставените въпроси, така както е формулиран, предпоставя в себе си по конкретното дело да е прието за установено, че едностранно коригираната сметката на потребителя се отнася до потребена от него електрическа енергия, докато в случая въззивният съд решаващо е приел в мотивите на решението си, че по делото не е установено тази електрическа енергия да е потребена от ищеца, а не от преходен абонат, тъй като липсват данни към датата на монтиране на СТИ, дали тази тарифа е била нулирана. Т.е. поставеният от касатора въпрос предпоставя да се приеме различна от приетата от въззивния съд фактическа обстановка по конкретното дело, респ. - неправилност на изводите на въззивния съд от фактическа страна, каквато проверка касационната инстанция извършва при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато, а не в производството по допускане на касационната жалба. Същото се отнася и до четвъртия от поставените от касатора въпроси, поставен за разрешаване, както е посочено в него: „при доказано неточно отчитане на електромера на клиента“, каквото доказване в обжалваното въззивно решение не е прието да е проведено по конкретното дело. Следва да се приеме, че поставеният въпрос не отговаря на изискванията за общо основание. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за касационното производство в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. Отделение