Определение № 729 от 01.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 268/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.З т.1 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на СД „ Ж. - П. и сие „ против определение № 10 917 /20.05.2011 год. по ч.гр.д.№ 14 140 / 2010 год. на Софийски градски съд, ГК, IV д състав, с което е отменено и обезсилено частично разпореждане от 17. 11 2009 год. по гр.д.№ 18 054 / 2008 год. на СРС, ГО, 56 състав, както и частично потвърдено в останалата му част. Жалбоподателят навежда доводи за разминаване между предмета на исканото частично обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, от страните - кредитор и длъжник и този по който се е произнесъл съда. Моли определението да бъде отменено, като бъде постановено ново - за обезсилване издадената заповед от 16.07.2008 год. - за сумата над 8 824,98 лева от общо дължимите главница и договорна лихва. Обосновава хипотеза на допускане касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.З ГПК. Ответната страна - [фирма] - не е взела становище. Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение установи, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден акт. По допускане на касационното обжалване съдът съобрази следното: Със заповед за изпълнение на парично задължение основано на документ по чл.417 ГПК - писмено споразумение за разсрочено изпълнение на парични задължения от 04.09.2007 год., издадена на 16.07.2008 год., СД „ Ж. - П. и сие „ е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 23 634,63 лв. главница и 1885,55 лв. - договорна лихва, за периода 06.07.2006 - 04.09.2007 година. Длъжникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. В производството по образувания установителен иск по чл.422 ГПК, в съдебно заседание от 17.11.2009 год. по гр.д.№ 23653 / 2009 год. на СРС, ГО, 75 състав, страните са постигнали спогодба, констатираща дължима по споразумението, послужило като основание за издаване заповедта за изпълнение, сума от общо 8 824,98 лева .Същевременно и в съответствие с чл. 365 ал. 2 предл. първо от ЗЗД, наред с предмета на спора, страните са установили и уредили дължимостта и на други съпътстващи вземания на ищеца към ответника, вкл. по образуваното въз основа на заповедта за изпълнение изпълнително дело - № 20087900400787 на ЧСИ per. № 790 на КЧСИ. Общо дължимите от СД „ Ж. - П. и сие „ на [фирма] суми, вкл. по процесното споразумение, са определени в размер от 18 523, 88 лв., като е сключено споразумение за тяхното разсрочено изплащане. Въз основа на постигнатата съдебна спогодба, с оглед която е прекратено производството по делото с предмет иска по чл.422 ГПК изцяло, двете страни са претендирали обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение над сумата от 8 824,98 лева. Тази сума се получава при приспадане от общата сума по заповедта - 25 520,18 лв. / 23 634,63 лв. главница + 1885,55 лв. лихва / твърдените от длъжника плащания преди и по време на образуваното съдебно производство - 4 751 лв., 1700 лв. и 10 244,20 лв. или общо 16 695,20 лева. Въз основа на молбата и приемайки, че се касае за частичен отказ от иска от страна на СД „ Ж. - П. и сие „, съдът издал заповедта, с разпореждане от 17.11.2009 год. е обезсилил същата в частта, с която е разпоредено СД „ Ж. - П. и сие „ да заплати в полза на [фирма] сума над 18 523,88 лева главница и договорна лихва от 1885,55 лева, съответно прекратявайки производството по гр.д.№ 18 054 / 2008 год. на СРС, II г.о., 56 състав в тази му част. Очевидно съдът е съобразил оставащата дължима между страните, съгласно съдебната спогодба, обща сума от 18 523,88 лв., която обаче е формирана само частично от дължима по заповедта за изпълнение на парично задължение сума - тази от 8 824, 98 лв., до размера на която кредиторът не е заявил искане за обезсилване. Въззивният съд, чието определение е предмет на настоящия касационен контрол, е приел, че оттегляне / визирайки отказ / на иска по чл.422 ГПК е направено до общ размер от 8 824,98 лв. / главница и лихва /, поради което обезсилването следва да бъде постановено за сума над 16 695,20 лв. главница, както и за договорната лихва изцяло / 25 520,18 - 8 824,98 /. С оглед тези си мотиви въззивният съд е постановил диспозитив, с който едновременно отменя и обезсилва разпореждането на първоинстанционния съд от 17.11.2009 год. в една и съща негова част - в която е обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение над сумата от 18 523,88 лева, като вместо това и в частта в която е обезсилена заповедта над сумата от 16 695,20 лева главница / макар първоинстанционното разпореждане да не съдържа обезсилване в частта в която е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение над сумата от 16 695,20 лв. и до размера на 18 523,88 лв., над който е обезсилена същата / е обезсилил разпореждането. Съответно е потвърдено разпореждането в останалата му част, с което на практика е налице противоречиво произнасяне по обезсилване на заповедта, за разликата между 16 695,20 лв. и 18 523,88 лв. - веднъж обезсилено първоинстанционно разпореждане в тази му част, а веднъж потвърдено. За да обоснове допускане на касационното обжалване СД „ Ж. - П. и сие „ се е позовало на процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 6 ал. 1 и ал.2 от ГПК - принципа на „ диспозитивното начало „ в гражданския процес, очевидно визирайки предмета на произнасянето на съда спрямо предмета на исканото с молба от 17.11.2009 год. обезсилване. Въпросът не е формулиран, а поставен с въвеждане на конкретната фактология по делото, във връзка с поисканото обезсилване на заповедта по чл.417 ГПК .Не е обоснован и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал .1 т.З от ГПК. Изложението по чл.274 ал.З от ГПК не съдържа конкретен правен въпрос по смисъла на т.1 от TP №1/2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Такъв не съставлява въпроса относно правилността на съдопроизводствените действия по приложението на чл.6 от ГПК, обусловен от конкретните факти по делото. Независимо от преждеизложеното, определението следва да се допусне до касационен контрол, предвид вероятната негова недопустимост, в съответствие със задължителните указания на TP № 1 /2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. По допустимостта на същото съдът намира следното: Както въззивният, така и първоинстанционният съд са се произнесли по искане с различен от действително заявения предмет. Първоинстанционният съд се е произнесъл в съответствие с размера на установеното между страните вземане със сключената съдебна спогодба, която в съответствие с чл. 365 ал.2 предл.първо ЗЗД урежда и други правоотношения между страните, извън предмета на иска по чл.422 ГПК, респ. на заповедта за изпълнение. Второинстанционният съд, видно от мотивите на определението му, се е произнесъл по искане с предмет обезсилване на заповедта по чл.417 ГПК за сума в общ размер от 8824,98 лева, а не „за горницата над 8 824,98 лв.", предвид междувременно извършените плащания на 16 695,20 лева при общо дължима сума от 25 520,18 лв./ главница и лихва / .Отделно от произнасянето извън предмета на искането, съдът се е произнесъл и с вътрешно противоречив и непълен диспозитив, както бе изложено по-горе. Предвид гореизложеното, въззивното и първоинстанционно определения следва да се обезсилят и делото да се върне на първоинстанционния съд, за произнасяне по действителния предмет на исканото обезсилване, съобразявайки правните последици на сключената съдебна спогодба досежно признатото за дължимо вземане от 8 824, 98 лева. Водим от горното, Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение