Определение № 424 от 13.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1549/2019 г.

ВКСI търговско отделение13.11.2020 г.докладчик Кристияна Генковска

Диспозитив

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д .№ 1549/2019г. на ВКС, I т.о., на осн. чл.631, ал.2 ГПК. СПИРА, на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, производството по т.д. № 1549/2019г. по описа на ВКС, Търговска колегия, първо отделение, до приключване на конституционно дело № 9/2020г. на Конституционния съд на Република България. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

С определение № 373/ 09.08.2019г. ВКС, ТК, І отделение, е спрял производството по делото до произнасяне на СЕС по дело С-647/18г. С определение на Съда на Европейския съюз, Шести състав, от 15.01.2020г. по преюдициално дело С-647/18г. е постановено, че отправеното преюдициално запитване е недопустимо. След като дело С-647/18г. на СЕС е приключило, то са отпаднали и процесуалните пречки за движение и разглеждане на подадената частна касационна жалба, по която е образувано настоящето производство. Спряното на осн. 631 ГПК частно касационно производство подлежи на възобновяване служебно от съда. С обжалваното определение въззивният състав от Окръжен съд-Перник е потвърдил определение за отказ на съдията по вписванията при РС-Перник на молба на „Корпоративна търговска банка ”АД /н/, с която е поискано на основание чл. 21, ал.3 ЗОЗ и чл.22а от ПВ да бъде извършено вторично вписване/ отбелязване в имотния регистър на вписан по § 5, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22 от 13.03.2018г./ в ТРРЮЛНЦ особен залог върху търговското предприятие на „Елит Петрол” АД, в чиито активи се включва процесния недвижим имот- бензиностанция, чрез подреждане в книгата на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър. Съдът е установил, че към заявлението са приложени в оригинал едно удостоверение за вписани по партидата на „Елит Петрол” АД в ТР обстоятелства, заверено копие на договор за особен залог от 15.12.2011г., ведно с приложение, документ за платена държавна такса и извадка от партидата на залогодателя в ТР. За да потвърди отказа на съдията по вписванията, окръжният съд е приел, че възможността за подновяване на вписването по реда на § 5, ал.3 от ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22 от 13.03.2018г./. е обвързана със срок - 6-месеца от влизането в сила на този закон. Достигнал е до извод, че при липса на специална уредба, този срок касае вписването във всички регистри и при вписване на особен залог на търговско предприятие в 6– месечния срок следва да се извърши и вписването в регистрите по чл. 21, ал.3 от ЗОЗ, а в настоящият случай искането е постъпило на 08.02.2019г. след изтичане на 6- месечния срок. Същевременно съдът е счел, че дори да се приеме, че срокът е спазен, не са налице условията по ПВ за вписване /първоначално или подновяване/ в имотния регистър на особения залог на търговското предприятие. Решаващият състав е посочил, че в молбата на банката е изложено твърдение за заличаване на вписан вече особен залог, което твърдение не може да обоснове искане за подновяване. При липса на съществуващо вписване не може да се извърши и подновяване. Не са били изпълнени и условията на чл.22а, ал.4, във връзка с чл.18 ПВ за подновяване на вписване на договора за особен залог, тъй като молбата от кредитора не е представена в два екземпляра. Съдът е заключил, че дори и да се приеме, че съдията по вписванията е бил сезиран по реда на чл. 22а, ал. 1 от ПВ с искане за първоначално вписване в имотния регистър на удостоверението за вписване на особен залог в търговския регистър, то изводът за неоснователност на жалбата остава непроменен. Изложени са съображения, че по силата на чл.22а ПВ в нотариалните книги се извършва не вписване на обстоятелства, а вписване на актове относно залог на търговското предприятие чрез подреждането в книгата по чл.33, б."д" ПВ на удостоверенията за вписване на залога в търговския регистър. Посочено е, че в случая удостоверението за вписване на залога в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, поради което на основание чл. 22а, ал.1 и ал.4 вр. чл. 8, ал.2 от ПВ, за да се извърши вписването, следва да се представи оригинал и официално заверен препис от договора за особен залог или два нотариално заверени преписа от същия, което не е направено. Също така, съдът е намерил, че първоначално вписване в имотния регистър не би могло да се извърши и поради липсата на представени доказателства пред съдията по вписванията за изпълнение на изискванията по чл.264 ДОПК. Въззивният състав е посочил, че разпоредбата на §5, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22 от 13.03.2018г./ не регламентира специален ред за извършване на вписване в имотния регистър, поради което е приел, че вписванията стават в производството, уредено в ПВ. След като е констатирал, че последният не предвижда правила за възстановяване на особен залог, е заключил, че при постъпило искане съдията по вписванията може да извърши първоначално вписване в имотния регистър или подновяване на такова, като във всяка една от двете хипотези, е задължен да извърши проверката по чл. 32а, ал.1 ПВ. Дори и да се извърши първоначално вписване на особения залог чрез това действие няма да се постигне целеният от банката резултат, основан на разпоредбата на § 5, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22 от 13.03.2018г./, а именно възстановяване противопоставимост на трети лица на особения залог по реда му съобразно първоначалното вписване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като обуславящи изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: „1/ Кое е релевантното действие, обуславящо спазването на установения от § 5, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/13.06.2018г./ 6-месечен срок, когато на основание посочената разпоредба, молителят е поискал подновяване на особен залог на търговско предприятие?; Следва ли този срок да обхване вписване във всички регистри по чл.21, ал.2 и ал.3 ЗОЗ, с оглед на противопоставимостта на залога на трети лица или срокът се счита спазен със заявяване на обстоятелството в ТРРЮЛНЦ?; 2/ Следва ли на основание чл.18 ПВ, във вр. чл.22а, ал.4 ПВ, молителят освен посоченото в чл.22а, ал.1 ПВ удостоверение за вписване на залога в Търговския регистър (ТРРЮЛНЦ), да представи и два броя от молбата за извършване на исканото вписване или установеното от законодателя изискване в чл.22а, ал.4 ПВ, към който намира приложение чл.18 ПВ, когато се иска вписване по реда и при условията на чл.22а ПВ, се отнася само и единствено до броя на представените от заявителя удостоверения за вписване на залога в ТРРЮЛНЦ?; 3/ Какъв е видът на вписването на обстоятелства с правно основание §5 ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/13.03.2018г./, както и с оглед на вида на вписването – какъв следва да бъде предметният обхват на проверката, извършена от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1 ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание §5 ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/13.03.2018г./, във вр. чл.22а ПВ?; В този случай приложими ли са чл.8 и чл.9 ПВ, както и чл.264 ДОПК, които установяват изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в имотен регистър по чл.22а ПВ?; 4/ Следва ли на основание чл.22а ПВ, когато в удостоверението за вписване на залога в ТРРЮЛНЦ не се съдържа описание на заложеното имущество, за което се иска вписване, молителят да представи договора за особен залог, заверен от служител от ТРРЮЛНЦ, или е достатъчно на съдията по вписванията да бъде представено копие от вписвания в ТРРЮЛНЦ договор за учредяване на особен залог?”. С определение от 20.10.2020г. по к.д.№ 9/2020г. Конституционният съд на Република България е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на §5, ал.1-4, §6, ал.1-2, §7 и § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп.ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБН(обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.). Решението по конституционното дело е от значение за произнасянето по частната касационната жалба по настоящото дело. То е свързано с приложението на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН, която е била обсъждана от въззивния съд. Ето защо и на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК производството по делото следва да бъде спряно до приключване на производството по к.д.№ 9/2020г. на Конституционния съд. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение

Цитирани разпоредби

24