Определение № 319 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1613/2014 г.

Образувано е по частна жалба от „М.”-ЕООД,представлявано от управителя Г. Т. А. и пълномощник адв.С. Б. срещу определение № 588/02.12.2013 г. по ч.гр.д.№7071/2013 г. на ВКС,І г.о. В частната жалба е посочено, че на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК съдът следва да отговори на въпросите:представлява ли определението за определяне на държавна такса съдебен акт, преграждащ по-нататъшното развитие на делото и подлежи ли на самостоятелен съдебен контрол този акт. Жалбоподателят счита, че определената му държавна такса е неправилно изчислена на база данъчната оценка на имота, чието опразване се претендира по делото. Моли да бъде отменено определението на ВКС за оставяне в сила определението на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу определение на Софийски градски съд за определяне на държавна такса за въззивна жалба в размер на сумата 891,86 лв. Ответниците по така подадената частна жалба О. Б. Х. и Д. И. С. не изразяват становище по нея. Настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира по делото следното: С обжалваното определение ВКС е оставил в сила определение № 1841/ 06.08.2013 г. по ч.гр.д.№ 3053/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.С него е оставена без разглеждане частна жалба ,подадена от жалбоподателя срещу разпореждането от 06.06.2013 г. по гр.д.№17131/2012 г. на Софийски градски съд, с което му е указано да внесе сумата 891,86 лв. държавна такса за подадена от него въззивна жалба срещу постановеното по делото решение. ВКС е счел, че според разрешенията, приети с ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк.д.№ 1/2001 г. ОСГК определението, с което се оставя без движение производството по делото не подлежи на самостоятелен контрол, а защитата срещу него се осъществява чрез обжалване на определението за прекратяване на делото. Приел е за аналогично положението когато е оставена без движение въззивна жалба поради невнасяне на дължимата държавна такса и е дал съответни указания. Съгласно чл.262 ал.3 ГПК се обжалва разпореждането за връщане на въззивната жалба, като в това производство се извършва проверка за правилността на дадените указания. Посочил е, че определението му е окончателно. Частната жалба е недопустима. Обжалваното определение е постановено по реда на чл. 274 ал.2 т.1 ГПК. С него е приключено производството по контрола на постановеното от въззивния съд определение, като предвиденият от законодателя процесуален път за защита е изчерпан. Съгласно чл.274 ал.2 изр.2 във връзка с чл. 274, ал. 1 от ГПК на обжалване пред ВКС подлежат само два вида определения на други състави на ВКС: такива, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и такива, за които в закона изрично е предвидено обжалване. Определението, предмет на настоящата частна жалба не е от категорията на преграждащите развитието на делото определения, нито е предвидено в закон обжалването му.С него ВКС се е произнесъл по съществото на подадена пред него частна жалба ,като е оставил в сила определение, постановено от въззивен съд. Това негово определение е окончателно и не подлежи на обжалване. Поради това частната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно гражданско дело- да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,