Определение № 37 от 24.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2820/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 261 432/21.04.2021 година, подадена от община, против решение № 47/02.03.2021 година на Окръжен съд Видин, постановено по гр. д. № 606/2020 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Видин е потвърдил първоинстанционното решение № 2065/292110.2020 година на Районен съд Кула, първи състав, постановено по гр. д. № 95/2020 година с което са уважени предявените от Е. Т. Л.-П. против община искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на Е. Т. Л.-П. от длъжността „старши специалист ЕСГРАОН“ в община, извършено с предизвестие от 10.03.2020 година, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 1 от КТ, в резултат на което Л.-П. е възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност, а община е осъдена да й заплати сумата от 1325.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 21.04.2020 година до 25.09.2020 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска 11.06.2020 година до окончателното плащане. В подадената от община касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Е. Т. Л.-П. против общината искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Видин по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответницата по касационната жалба Е. Т. Л.-П. е подала отговор на същата с вх. № 262 232/15.07.2020 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 47/02.03.2021 година на Окръжен съд Видин, постановено по гр. д. № 606/2020 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. община е била уведомена за обжалваното решение на 24.03.2021 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 261 432/21.04.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Видин е приел за установено, че при сключване на трудовия договор с Е. Т. Л.-П. работодателя бил заложил изисквания в длъжностната характеристика за образователна степен за заемане на длъжността-средно образование, като по този начин се бел съгласил с изискванията за заемане на тази длъжност. Л.-П. отговаряла на изискванията, като била удостоверила притежаваното образование с диплома и в продължение на повече от петнадесет години заемала експертна длъжност в община. По време на изпълнение на възложената й работа към нея не били предявявани други или нови образователни или квалификационни изисквания, натрупала била опит и квалификация. Било установено, че изискванията за заемане на длъжността били същите, като единствената промяна била в изискването за образование, което не произтичало от нормативен акт, а от волята на самия работодател. При сравнението на двете длъжностни характеристики, новата и предишната не се установявали нови изисквания за заеманата от Е. Т. Л.-П. длъжност. Разпитаният по делото свидетел установявал, че нямало назначено лице, а длъжността се съвместявала от друг служител в общината. Въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ основанието за уволнение било свързано с липсата на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, като изисквания за съответната работа. Те се изразявали в определена степен и вид завършено образование и професионална квалификация, без която съответната работа не можела да се изпълнява. Тези изисквания се предвиждали в нормативните актове, в длъжностните характеристики или следвали от тях. Когато работника нямал изискуемо образование или професионална квалификация още при сключването на договора, работодателя могъл да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение с него на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ само когато изискването за образование или квалификация било предвидено в нормативен акт. Когато това изискване било въведено в последствие от самия работодател с длъжностната характеристика, работодателя не би могъл да прекрати законосъобразно взаимоотношението с него, доколкото приемайки, че и без да отговаря на тях, работника би се справил с възложената работа, той сам се отказвал от гаранцията, която му давали поставените от него изисквания и веднъж вече се бил съгласил, че притежаваните от работника образование и квалификация са достатъчни. При уволнението поради промяна в изискванията за образование било достатъчно да се докаже изискването за съответното образование което работника не притежавал. По настоящето дело както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, такова доказване не било проведено. Освен поради посоченото уволнението било незаконно и на друго основание. Дори и да съществували доказателства за променено изискване за образователна степен към датата на процесното уволнение, според въззивния съд работодателят бил допуснал злоупотреба с правото си на уволнение, с което бил нарушил принципа за добросъвестност при упражняване на трудовите права и задължения, залегнал в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ. По правило съображенията на работодателя за необходимостта от промяна на образователните изисквания за дадена трудова функция били въпрос на целесъобразност и на негова суверенна преценка и не подлежали на съдебен контрол. При довод за злоупотреба с право от страна на работодателя обаче съдът следвало и бил длъжен да извърши проверка дали изменението в изискванията за заемане на длъжността било въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл дали работодателят е действал добросъвестно. Злоупотреба с право от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ била налице, когато се установяло, че единственото му желание, ползвайки се от законово допустимо средство, каквото било правото да въведе нови изисквания за образование, било постигане на една-единствена цел-прекратяване на трудовия договор само с конкретен служител. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК община е поискала въззивното решение на Окръжен съд Видин да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси (уточнени от съда на основание т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС) за това налице ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ за прекратяване на трудовия договор с работника или служителя ако промяната на изискванията за образование и квалификация за заеманата от него длъжност е настъпила след сключването на договора и той не отговаря на тях; за това подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация за съответната длъжност и при спор за законността на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ длъжен ли е той да доказва обективната необходимост от изменението и за това следва ли работникът или служителят да обоснове твърденията си за злоупотреба с права от страна на работодателя, като изложи конкретни факти и обстоятелства в тази насока. Изложени са твърдения, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с ТР № 4/01.02.2021 година, постановено по тълк. д. № 4/2017 година на ОСГК на ВКС, решение № 4/04.02.2013 година, постановено по гр. д. № 191/2012 година, решение № 71/24.07.2013 година, постановено по гр. д. № 284/2012 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 199/04.10.2013 година, постановено по гр. д. № 81/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Така поставените от община, в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, правни въпроси са включени в предмета на делото като са били предмет на обсъждане от въззивния съдебен състав и са обусловили правните му изводи при постановяване на обжалваното решение. Същите са разрешени в противоречие с посочената от касатора съдебна практика на ВКС. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 47/02.03.2021 година на Окръжен съд Видин, постановено по гр. д. № 606/2020 година, по подадената против него от община, касационна жалба с вх. № 261 432/21.04.2021 година и такова трябва да се допусне. На община трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 106.50 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение