Определение № 153 от 04.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2778/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Г. И. К., З. Ж. К. и Ж. Н. Я., подадена чрез адвокат Д. Д., против въззивно решение № 260051 от 01.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 377/2020 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 194 от 03.08.2020 г. по гр. д. № 83/2020 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД: 1. от Г. И. К. и З. Ж. К. за осъждане на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД да им заплати сумата от 31 000 лв. обезщетение за лишаване от ползване в периода 29.01.2015 г. - 28.08.2017 г. на собствения им ПИ с идентификатор № *** по КККР на [населено място], общ. К., обл. Д., с площ от 373 кв. м., и съществуващото в него водостопанско съоръжение - хидроглобус със застроена площ от 25 кв. м., ведно със законната лихва от датата на исковата молба; 2. от Ж. Н. Я. за осъждането на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД да му заплати сумата от 29 000 лв. обезщетение за лишаване от ползване в периода 28.08.2017 г. - 28.01.2020 г. на собствения му ПИ с идентификатор № *** по КККР на [населено място], общ.К., обл. Д., с площ от 373 кв. м., и съществуващото в него водостопанско съоръжение - хидроглобус със застроена площ от 25 кв. м., ведно със законната лихва от датата на исковата молба и са присъдени съдебни разноски. Касаторите считат, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД в писмен отговор, подаден чрез адвокат Д. К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страна, която имат интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира следното: Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, тъй като ищците не са установили, че са били собственици на процесното водостопанско съоръжение през процесните периоди и, че то е било използвано без основание от ответното дружество. По делото е установено, че с н.а. № 132/28.08.2017 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ. К., обл. Д., представляващ ПИ № 111 /със стар пл. № 468, а по КККР, одобрена 2009 г., представляващ имот с идентификатор *** с площ от 373 кв. м. и начин на трайно ползване - водостопанско съоръжение, ведно с построените в него бетонова площадка и основи на водно съоръжение - хидроглобус със застроена площ от 25 кв. м. и водостопанското съоръжение - хидроглобус, между купувача Ж. Н. Я. и продавачите Г. И. К. и З. Ж. К.. Последните са се легитимирали като собственици пред нотариуса с н.а. № 167/30.12.2008 г. /вписан под № 161, том 42, дело № 9834/2008 г./, съгласно който Д. И. К. и М. В. К. са им продали горепосочения ПИ, едно с изграденото в него водостопанско съоръжение. Прехвърлителите К. са се легитимирали като собственици пред нотариуса с к.н.а. № 17/15.11.2007 г. /вписан под № 26, том 13, вх. рег. № *, дело № 8624/2007 г./, с който е удостоверено правото на собственост на М. В. К. върху горепосочения ПИ, ведно с изграденото в него водостопанско съоръжение, въз основа на следните писмени доказателства: 1. н.а. № 56/23.11.2006 г. /вписан под № *, том *, вх. рег. № 16181, дело № 9249/2006 г./, съгласно който „Ракурс“ ООД, в ликвидация, с ликвидатор Д. И. К., продава на М. В. К. ПИ № *по плана на землището на [населено място] с площ от 373 кв. м., представляващ прилежащ терен към водостопанско съоръжение /праводателят се е легитимирал като собственик с договор за доброволна делба от 23.10.2006 г. /непредставен по делото/; 2. н.а. № 107/19.02.2007 г. /вписан под № 183, том 3, вх. рег. № 2813, дело № 1070/2007 г./, съгласно който „Ракурс“ ООД /като правоприемник на СД „Ракурс-К. и син“, прекратено без ликвидация/, в ликвидация, с ликвидатор Д. И. К., продава на М. В. К., хидроглобус, построен в имот пл. № 468 по плана на [населено място] /праводателят се е легитимирал като собственик с н.а. №*/11.02.1997 г./; 3. н.а. № */02.11.2007 г. /вписан под № *, том 9, вх. рег. № *, дело № 8237/2007 г./, с който е удостоверено правото на собственост на М. В. К. върху ПИ № *по плана на землището на [населено място] с площ от 373 кв. м., ведно с построените в него бетонова площадка и основи на водно съоръжение - хидроглобус със застроена площ от 25 кв. м., въз основа на писмени доказателства - цитирания н.а. № 56/23.11.2006 г. Съгласно представения н.а. № *, том 2, дело № 656/11.02.1997 г. /озаглавен нотариален акт за прехвърляне право на собственост на правоимащи по реда на чл. 48, ал. 8, т. 2 ППЗСПЗЗ/ правоимащите на заличената по ЗСПЗЗ организация - бивше ТКЗС [населено място], представлявани от Д. Г. Ж. /пълномощно рег. № 9363/07.08.1996 г./ прехвърлят на СД „Ракурс-*и син“, [населено място] следния недвижим имот: хидроглобус - като съоръжение, построено в имот пл. № 468 по плана на [населено място], срещу талони на правоимащите в брой на стойност 400 000 лв. /неденом./, които прехвърлителят е получил напълно и в брой от приобретателя. Според посоченото в н.а. при съставянето му са били представени и договор за продажба от 25.09.1996 г., разпределителен протокол от 25.09.1996 г. и фактура № 113/25.09.1996 г.Според удостовереното от ДА „Архиви“, дирекция „РДА“ - Варна, отдел „Държавни архиви“ - Добрич на 02.12.2002 г. при извършената справка по документите на архивен фонд № 1016 - Обединено ТКЗС - [населено място], съдържащ документи за периода 1958 г.-1996 г., не са били открити договор за продажба, разпределителен протокол и фактура от 25.09.1996 г. със страни правоимащите на бивше ТКЗС [населено място]. Според удостовереното от [община] на 01.12.2020 г. при извършена справка в архива на [община] не са били открити документите договор за продажба, разпределителен протокол и фактура от 25.09.1996 г. със страни правоимащите на бивше ТКЗС [населено място]. Според цитирания н.а. № 139/11.02.1997 г. пълномощникът на правоимащите лица, т. е. на общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, упълномощен с пълномощно от 07.08.1996 г. /към която датата не е съществувала нормата на § 29 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ в редакция към ДВ бр. 79/17.09.1996 г./ е прехвърлил от тяхно име имущество на прекратената организация по § 12 /бивше ТКЗС [населено място]/, т. е. съсобствено между тях, представляващо хидроглобус, като съоръжение, построено в имот пл. № 468 по плана на [населено място], на трето лице - СД „Ракурс-К. и сие“, но не срещу парична сума, а срещу предоставени от дружеството приобретател /което не е правоимащо лице/ талони на правоимащи, които от своя страна са били получени от прехвърлителя, т. е. от правоимащите. Цитирана е нормата на чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ /която няма т. 2/, но не са упоменати документи, свързани с проведен търг по реда на посочената норма, т. е. по реда на Наредба за търговете. Същевременно се цитирани договор за продажба, разпределителен протокол и фактура от 25.09.1996 г., каквито документи се установи, че не са съхраняват в ДА „Архиви“ в архивен фонд № 1016 - Обединено ТКЗС - [населено място], съдържащ документи за периода 1958 г. – 1996 г., нито в [община] /съгласно § 28, ал. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ документите на организацията по § 12 от преходните и заключителните разпоредби се предават по опис и се съхраняват от кмета на населеното място, където е било седалището на организацията/. Независимо от горното към 1996 г. не би могло да се проведе търг от ликвидационен съвет, т. к. дейността им е прекратена през 1995 г. по силата на закона. От своя страна правоимащите /явно прехвърлители по н.а. № 139/1997 г. чрез своя представител/ могат да получат към 1996 г. дълготрайните активи срещу полагащите им се дялове, а не срещу заплащане на цена, докато в н.а. се цитира фактура от 25.09.1996 г. Предмет на н.а. № 139/1997 г. е само съоръжението без земята. Земята, върху която са разположени сгради на прекратени организации по § 12, и прилежащият терен към тези сгради не подлежи на реституция и е със специфичен режим на разпореждане - чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ и чл. 45 и следващите от ППЗСПЗЗ, който също няма данни да е бил изпълнен. Дори и при прехвърлянето на съоръжението и прилежащата земя да са били спазени всички нормативни изисквания по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за разпореждане със сграда на прекратена организация и прилежащата й земя, то, за да може ищците /съответно праводателите им/ да придобият право на собственост с цитираните н.а., с оглед специфичния характер на съоръжението, следва да бъде установено, че това е било имущество на такава организация. Видно от разпоредбите на чл. 24 ЗВ няма пречка водостопанско съоръжение да бъде частна собственост, но то трябва да е с такова естество, че да е предназначено единствено за обслужването на конкретния потребител, съответно да обслужва само неговия имот, докато процесното съоръжение е такова, с което се осъществява водозахранването на цялото [населено място]. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 5 ЗВ публична общинска собственост са земите от пояс I на санитарно-охранителните зони на водовземните съоръжения и съоръженията за водоснабдяване на населените места в общината, с изключение на тези по чл. 15 и чл. 24, т. 11 /тези които са публична държавна собственост и тези, които са самостоятелни съоръжения за питейно-битово обслужване/. Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около източниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди публична държавна собственост са земите, заети от най-вътрешния пояс I на СОЗ на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, публична държавна собственост и на водоизточниците на минерални води по чл. 14, т. 2 от Закона за водите, а публична общинска собственост са земите на най-вътрешния пояс I на СОЗ на водоизточниците и съоръженията, с изключение на тези по ал. 1. Условие за придобиване на собственост от общината по силата на закона е водостопанските съоръжения да са били преди това държавна собственост е изградените от ТКЗС, върху земя на член кооператори, със средства на ТКЗС и предназначени да обслужват нуждите на ТКЗС водностопански съоръжения са част от имуществото на ТКЗС /част от дълготрайните му активи/, а след прекратяването им по силата на закона съсобствено между лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ и съответно е допустимо разпореждане с тях по реда, предвиден в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. От представянето на горецитираните писма от ДА „Архиви“ и [община] за липсата на посочените в н.а. № 139/1997 г. договор, протокол и фактура от 25.09.1996 г. не следва извода, че процесното водостопанско съоръжение е изградено от ТКЗС [населено място], върху земя на неговите член кооператори и със средства на ТКЗС. В тази връзка и не би могло да се приеме, че то е било част от дълготрайните активи на прекратената организация по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ - ТКЗС, [населено място], които са станали съсобствени между лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ и съответно собствеността е била транслирана по горецитираните н.а., нито земята би могла да бъде придобита от купувач на този актив, нито пък подлежи на възстановяване по реда на ТКЗС, т. к. попада и в хипотезата на чл. 10б ЗСПЗЗ, вр. § 1в ДР на ППЗСПЗЗ. Според обясненията на вещото лице при извършване на справка в счетоводството на ответника му е било посочено, че процесното водостопанско съоръжение е било заведено като актив на ВиК, [населено място] от 1954 г. /т. е на държавното тогава предприятие/ и е имало балансова стойност, но след договор от 2016 г. се счита за публична общинска собственост и не е актив на ВиК, [населено място]. На 07.03.2016 г. по реда на чл. 198п ЗВ е сключен договор между Асоциация по ВиК на обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация“ООД, [населено място], и „Водоснабдяване и канализация“ ООД, [населено място]/с променена правна форма и наименование от 24.08.2016 г. във „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД/ като оператор на водоснабдителната и канализационната система на обособената територия, влизащ в сила от 01.05.2016 г. за срок от 15 години. Съгласно чл. 198в, ал. 4, т. 7 ЗВ при сключване на договора с оператора, АВиК действа от името и за сметка на собствениците на публичните активи. Публични активи според договора са активите, посочени в приложение I, както и всички други активи, намиращи се на обособената територия и необходими за предоставяне на услугите на територията, които съгласно действащото право са или ще станат собственост на държавата или общините, членове на АВиК /напр. водоснабдителни мрежи, отвеждащи канализационни колектори и др./. На оператора се предоставя от АВиК изключителното право да стопанисва, поддържа и експлоатира съществуващите и бъдещите публични активи, като той се задължава да стопанисва, експлоатира и поддържа активите с дължимата грижа и в съответствие с добрите инженерни практики и плана за стопанисване, експлоатация и поддръжка на активите. Страните са потвърдили, че всички публични активи, включени в приложение I към датата на влизане в сила на договора, са предоставени на оператора за ползване. Представен е окончателен протокол от 29.01.2016 г., сключен между МРРБ и кмета на [община], за разпределение на собствеността на активите - ВиК системи и съоръжения публична държавна и публична общинска на територията на [община] между държавата и [община] съгласно чл. 13, чл. 15 и чл. 19 ЗВ, изготвен на осн. § 9, ал. 5 ПЗР на ЗИДЗВ, обн. ДВ, бр. 103/2013 г. Неразделна част от окончателния протокол е приложение I Протокол за разпределение на собствеността на активите - ВиК системи и съоръжения между държавата и [община]. В приложение I под № 63, инвент. № 10265, е посочена кула водоем, с обем 100 куб. м., находяща се в землището на [населено място] с балансова стойност 179, 65 лв., дата на завеждане 01.09.1954 г., публична общинска собственост съгласно чл. 19 ЗВ. Процесното съоръжение е заведено като публичен актив, публична общинска собственост, предоставено за стопанисване с договора от 07.03.2016 г. на ответника като оператор на водоснабдителната и канализационната система на обособената територия. Изложени са съображения, че след като не е установено, че то е било част от дълготрайните активи на прекратената организация по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ - ТКЗС, [населено място], ищците не могат да се легитимират като негови собственици с представените нотариални актове, т. к. праводателите им не са били такива, а съоръжението е станало общинска собственост по силата на ЗМСМА, а съгласно ЗВ то е и публична общинска собственост, която по силата на договора от 2016 г. ответното дружество страна разполага с правото да използва, т. е. ползването не е без основание. Относно поземления имот е посочено, че няма доказателства горното ползване на ПИ да е осъществявано за процесните периоди от въззиваемото дружество. А според заключенията на двете цитирани експертизи и обясненията на в.л. в о.с.з. фактически на място ВиК операторът използва само съоръжението водоснабдителна кула с постамента от 25 кв. м., а останалата площ на ПИ /след 1-2 м. от съоръжението/ независимо, че би следвало да е с характер на СОЗ, не е оградена, достъпът до нея е свободен и се използва /видимо обработвана/ за земеделски нужди - засята е с пшеница. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поставят следните правни въпроси: 1. „Съществува ли правна норма, която да обявява за държавна или общинска /публична или частна/ възстановената собственост на прекратените по реда на ЗСПЗЗ селскостопански организации ТКЗС/АПК?“; 2. „При неоспорване на нотариалните актове, легитимиращи страната по тях като собственик по реда на чл. 193 ГПК, съществува ли процесуална възможност съдът да дава допълнителни указания за събиране на доказателства относно това право на собственост на представилата ги страна, която по този начин се е легитимирала за собственик?“; 3. „Може ли съдът под процесуалната форма на „указание“ и липса на оспорвани на представени доказателства относно правото на собственост да премества тежестта на доказване от неоспорилата ги страна към страната, която ги е представила?“; 4. „Може ли съдът да приема, че дадените от него указания за събиране на доказателства по иначе неоспорено право на собственост не са изпълнени и да приеме последиците от това изпълнение, като го счете за недоказано при положение, че при оспорване на доказателствата, удостоверяващи правото на собственост, доказателствената тежест е за оспорващата страна, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК?“; 5. „Съществува ли ограничение за възстановяване на правото на собственост на прекратените по реда на ЗСПЗЗ селскостопански организации ТКЗС/АПК, произтичащо от вида, характеристиката и предназначението на притежаваното от тях имущество?“; 6. „Следва ли съдът да зачете обвързващата материална доказателствена сила на неоспорените нотариални актове относно принадлежността на правото на собственост?“; 7. „Следва ли съдът да зачете наличието и съдържанието на писмени доказателства, които са описани като представени по неоспорен нотариален акт и които вече не е съществувал в съответните архиви?“; 8. „Длъжен ли е бил съдът да установи негодността на приетото от него заключение на експертиза, която е изготвена от вещи лица въз основа на данни, събрани от разговор с ненаименовани служители на ответника? Могат ли експертите да събират гласни доказателства – свидетелски показания /твърдения/?“ и 9. „Длъжен ли е съдът да обсъди годността на приетото заключение на експертиза, независимо от опорването й или не, когато изрично е неправено твърдение за нейната негодност?“. Сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, твърди противоречие с решение № 67/27.07.2009 г. по гр. д. № 187/2008 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 81/13.08.2018 г. по гр. д. № 2973/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., Тълкувателно решение № 11/2012 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, решение № 173/27.07.2010 г. по гр. д. № 5166/2008 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 468/02.07.2010 г. по гр. д. № 921/2009 г. на ВКС, І г. о., решение № 28/13.05.2019 г. по гр. д. № 2212/2018 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 2056/13.10.1958 г. по гр. д. № 5916/1958 г. на ВС, ІІ г. о., решение № 1510/12.10.1956 г. по гр. д. № 6329/1958 г. на ВС, І г. о. и решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, ІV г. о. Според касатора е налице и основание по чл.280, ал.2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав не намира обжалваното определение да е очевидно неправилно. Настоящият касационен състав намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване по поставените въпроси. Поставените първи и пети въпроси не са с предвиденото в процесуалния закон съдържание, същите са твърде общо зададени и не се свързват с конкретни оплаквания на касаторите в касационната жалба. Втори, трети, четвърти, шести и седми правни въпроси относно легитимиращото действие на нотариалните актове и възможността да приеме нещо различно от установеното в тях право на собственост при условие, че не се оспорват, не могат да послужат за допускане на касационното обжалване. От една страна не кореспондират с данните по делото – направеното от ответното дружество с отговора на исковата молба възражение, че ищците никога не са били собственици на процесния имот и изграденото в него водно съоръжение, а от друга по предявен иск за заплащане на обезщетение за ползване на имот по чл. 59 ЗЗД, съдът изследва дали ищецът е собственик на имота и без да е наведено такова възражение и в доказателствена тежест на ищеца по иска е да докаже правото си на собственост. Ето защо въпросите са неотносими. Поставените осми и девети въпроси за задължението на въззивния съд да събира служебно доказателства са относими, но същите не са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочената от касаторите практика. Съгласно приетото в т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК това правомощие на въззивния съд се проявява при въведено с въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако допълнителното изслушване на експерт е необходимо във връзка със служебно прилагане на императивна материалноправна норма. При наличието на някоя от тези предпоставки въззивният съд служебно /дори при отсъствие на изрично искане и формулирани задачи в тази насока/ назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт. В случая въззивният съд не се е отклонил от това принципно разрешение, допуснал е комплексна съдебно-техническа експертиза, в решението е изложил съображения, как следва да се кредитират заключенията по първоначалната и комплексната експертизи и ги е ценил, наред с останалите писмени доказателства по делото. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ЗЗД на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 2100 лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ [населено място]