Определение № 628 от 19.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 292/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2258 от 16.10.2019 г. по т.д. № 2781/2019 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, с което е потвърдено решение № 732 от 16.04.2019 г. по т.д.н. № 7983/2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, седми състав, за спиране на производството по делото, на основание чл.632, ал.5, вр. ал.1 ТЗ, с дадени указания на кредиторите на М. М., осъществяващ търговска дейност като ЕТ с фирма „М и Д М. М.” /н/, ЕИК[ЕИК], и на длъжника, че ако в едногодишен срок от вписване на решението в ТР, не поискат възобновяване на производството, същото ще бъде прекратено, а търговецът – заличен. В жалбата се поддържат касационни доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Касационният жалбоподател оспорва правилността на изведения от съда извод за наличие на кумулативните предпоставки на чл.632, ал.5, вр. ал.1 ТЗ за спиране на висящото производство по несъстоятелност – липса на налично имущество на длъжника, което да покрие разноските в производството по несъстоятелност и липса на привнесена от кредиторите сума за покриване на разноските, в дадения от съда срок. Твърди се, че под „достатъчно имущество” по см. на чл.632 ТЗ следва да се разбира съвкупността от парично оценими права на едно лице, които са на достатъчно висока стойност, за да могат да покрият разноските в производството по несъстоятелност, а не само бързо ликвидни парични средства. Според касатора, въззивният съд неправилно е приложил стеснително тълкуване на понятието „достатъчно имущество”, което е довело до незаконосъобразност на постановеното решение. Отделно от това, в жалбата се поддържа, че със свикването на едно единствено, непроведено поради неявяване на представители на кредиторите, общо събрание на кредиторите, с дневен ред по чл.639б, ал.4 ТЗ, СГС не е изпълнил дадените му с Решение № 34 от 04.01.2019 г. по гр.д. № 5086/2018 г. указания от САС. Сочи, че указанията от САС са дадени, като е взето предвид наличието на достатъчно имущество на длъжника, поради което еднократният опит за свикване на общо събрание на кредиторите от съда по несъстоятелността и последвалото го решение за спиране на производството, представляват заобикаляне на целения резултат и по същество – неизпълнение на задължителните указания на САС. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. Понятието „достатъчно имущество” по см. на чл.632, ал.2 ТЗ обхваща ли и по-бавно ликвидни активи на несъстоятелния длъжник, които са на значителна стойност, или обхваща само и единствено бързо ликвидни парични средства и 2. За да се приеме, че са изпълнени указанията на горестоящия съд в производство по несъстоятелност за продължаване на процесуалните действия, чрез свикване на общо събрание на кредиторите с дневен ред по чл.639б, ал.4 ТЗ, достатъчно ли е свикването на едно общо събрание на кредиторите, което не се е състояло, поради неявяване на представители на кредиторите на така свиканото общо събрание, или съдът следва да положи повече усилия за свикване на друго общо събрание. В постъпил по делото писмен отговор от ЕТ „М и Д – М. М.”, чрез процесуален пълномощник, се оспорва искането за достъп до касация, а по същество се твърди, че въззивното решение е правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна, в определения преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови атакуваното решение, с което е потвърдил решението на съда по несъстоятелността за спиране на производството по несъстоятелност на ЕТ „М и Д – М. М.”, на основание чл.632, ал.5, вр. ал.1 ТЗ, съдебният състав на Апелативен съд – София е съобразил, че: с оглед непроведеното общо събрание на кредиторите с дневен ред по чл.639б, ал.4 ТЗ /каквото е указано да се проведе при постановено от САС възобновяване на производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.2 ТЗ – решение от 04.01.2019 г. по гр.д. № 5086 от 2018 г./, с определение от 01.04.2019 г. СГС е определил сумата за разноски, която следва да бъде привнесена от кредиторите за продължаване на производството, с указания за последиците от неизпълнение на указанията; в дадения триседмичен срок, считано от вписване на определението по чл.629б ТЗ в книгата по чл.634в, ал.1 ТЗ, никой от кредиторите не е внесъл сумата. Поради това и предвид липсата на налични парични средства за посрещане на текущите разходи в производството по несъстоятелност, или други бързо ликвидни вземания, събирането на които да обезпечи нормалното протичане на производството по несъстоятелност, АС-София е приел за правилно постановеното от СГС решение за спиране на производството. Решаващият състав на Апелативен съд – София не е възприел доводите на УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД, че с продажбата на недвижимия имот – единствен установен актив от имуществото на длъжника, могат да се осигурят достатъчно средства за продължаване на производството по несъстоятелност. Изложени са съображения, че този недвижим имот не представлява достатъчно бързо ликвидно имущество по см. на чл.639б, ал.4 ТЗ, чиято бърза продажба би осигурила достатъчно средства за издръжката на производството по несъстоятелност, а от друга страна, за пристъпване към продажба по този ред е необходимо даване на съгласие от кредиторите, но общо събрание с този дневен ред не се е състояло, поради неявяване на представители на кредиторите. Настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Първият формулиран от касатора въпрос не отговаря на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е изцяло относим към оплакванията в жалбата за материална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и към поддържаните, но невъзприети от решаващия състав на САС, доводи на УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД, че и по-бавно ликвидните активи на несъстоятелния длъжник следва да се включват в понятието „достатъчно имущество” по см. на чл.632, ал.2 ТЗ. Отговорът на този въпрос предпоставя осъществяване на касационна проверка за съответствие на решението с материалния закон, каквато е недопустима в селективната фаза по чл.288 ГПК. В този смисъл са и разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това, крайният правен извод на въззивната инстанция е основан не само на преценката, че недвижимият имот на длъжника, представляващ принадлежаща площ към Цех за пластмаси и трансформатори в стопански двор „Промишлени дейности” в кв.Суходол, не представлява достатъчно бързо ликвидно имущество по см. на чл.639б, ал.4 ТЗ, но и, че за даване на разрешение на синдика да го продаде, преди да е постановено осребряване, е необходимо и предварително съгласие на събранието на кредиторите. Констатирана е липса на такова съгласие, като една от предпоставките за реализиране на предвидения в чл.639б, ал.4 ТЗ особен случай на продажба на имущество от масата на несъстоятелността, преди да е постановено осребряване, поради неявяване на представители на кредиторите на насроченото общо събрание на кредиторите с дневен ред по чл.639б, ал.4 ТЗ и невъзможност, по тази причина, да се вземе надлежно решение. Формулираният въпрос, свързан с изпълнението на дадени от Апелативен съд - София указания на съда по несъстоятелността за продължаване на процесуалните действия по делото чрез свикване на общо събрание на кредиторите с дневен ред по чл.639б, ал.4 ТЗ, не е обусловил решаващата правна воля, обективирана в атакуваното решение. За да потвърди решението на СГС за спиране на производството по несъстоятелност, постановено на основание чл.632, ал.5, вр.ал.1 ТЗ, въззивният съд е приел за установено, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по несъстоятелността, поради което и предвид невъзможността за приемане на решение от кредиторите по чл.639б, ал.4 ТЗ, са дадени указания за привнасяне на съответните разноски по реда на чл.629б ТЗ. Констатирано е, че дадените надлежни указания са останали неизпълнени в рамките на предоставения срок, считано от вписване на определението на СГС в книгата по чл.634в ТЗ. Дори и да се приеме, че при произнасяне по въззивната жалба на УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД срещу решението на СГС за спиране на производството по несъстоятелност, апелативният съд е следвало, наред с проверката за правилност на определението по чл.629б ТЗ, да прецени и законосъобразността на предхождащите го действия на съда по несъстоятелността - във връзка с предвидения в чл.639б, ал.4 ТЗ субсидиарен способ за обезпечаване на разноските за водене на производството, поставеният въпрос не попада в обхвата на общата селективна предпоставка, съгласно разясненията в цитирания по-горе акт на нормативно тълкуване. Констатациите на въззивния състав за насрочено, но несъстояло се общо събрание на кредиторите, с дневен ред – вземане на решение за продажба на имущество от масата на несъстоятелността, необходимо за издръжка на производството по несъстоятелност, съгл. чл.639б, ал.4 ТЗ, са релевантни единствено към допълнителните мотиви за отхвърляне доводите на въззивника за налично имущество на длъжника /наред с мотивите, че посоченият имот не представлява достатъчно бързо ликвидно имущество по см. на чл.639б, ал.4 ТЗ/. Тези констатации обаче не са обусловили крайния правен извод на апелативния съд за наличие на предпоставките за спиране на производството по несъстоятелност и за правилност на постановеното в този смисъл решение на Софийски градски съд. Липсата на основната селективна предпоставка не предпоставя произнасяне по соченото от касационния жалбоподател допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение