Определение № 115 от 29.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3935/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Е. И. С. е обжалвал въззивното решение на Софийския окръжен съд № 406 от 26.11.2019г. по гр.д.№ 928/2014г., с което е оставено без уважение искането му за тълкуване на решението по същото дело № 404, постановено на 05.08.2016г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивниото решение е неправилно, защото от диспозитива на основното решение не е ясно дали се дължат лихви върху присъдените суми по двата диспозитива – за обезсилване на първоинстанционното решение и за присъдените с въззивното решение суми.

Ответниците не са подали отговор на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Производството е по чл. 251 ал.1 ГПК.

Софийският окръжен съд е бил сезиран с искане от ответника по делото Е. И. С. за тълкуване на постановеното от същия съд въззивно решение № 404 от 05.08.2016г. по гр.д.№ 928/2014г. Мотивите за тълкуването са, че в диспозитива на въззивното решение е вписано, че се обезсилва решението на Етрополския районен съд № 14 от 10.07. 2014 г., постановено по гр. д. № 48/2008 г. за присъдените суми, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба и в частта за разноските като в тази част производството по делото е прекратено. В следващия диспозитив е осъден Е. И. С. да заплати сумата 13 508лв., съставляваща разликата между уважения размер от първата инстанция 4172.13лв. и пълната дължима сума 17 680 лв., но не става ясно дали и по двата иска се включват и лихвите и разноските.

В обжалваното решение Софийският окръжен съд е приел, че диспозитивът на решение № 404, постановено на 05.08.2016г. по гр.д.№ 928/2014г. не се нуждае от тълкуване, защото в него ясно и недвусмислено е посочено както в частта по обезсилване на първоинстанционното решение, така и в отменителната част в коя част се отменява първоинстанционното решение и какво постановява съдът вместо отменената част на решението.

В изложението за допускане на касационното обжалване Е. И. С. иска въззивното решение да се допусне до разглеждане от касационния съд на всички основания по чл. 280 ал.1 ГПК, както и на основание чл. 280 ал.2 ГПК.

В изложението за допускане на касационното обжалване по чл. 294 ал.3 т.1 ГПК се поддържа от касатора, че изводът в обжалваното решение за неоснователност на молбата за тълкуване не е мотивиран – в него не е посочено на какво основание и въз основа на кои факти съдът стига до крайния си извод. Във връзка с тези съображения са поставени следните правни въпроси:

1. Към кой момент следва да се преценява волята на съда, формирана в решението при тълкуването му по реда на чл. 251 ГПК?

2. Длъжен ли е въззивният съд да реши спора въз основа на фактите, настъпили в течение на производството, включително настъпилата в хода на производството изискуемост на притезанието и следва ли да даде собствено решение като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанции доказателства?

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото?

4.Липсата на мотиви съществено процесуално нарушение ли е и може ли да бъде отстранено от касационната инстанция?

С оглед характера на производството по чл. 251 ГПК и практиката на ВКС по прилагането му, поставените правни въпроси не са обуславящи за делото и не могат да служат като общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК. Според решение № 150 от 24.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2014 г., III г. о., решение № 23 от 26.01.2018г. по т.д.№ 2815/2017г., ВКС, ІІ т.о. и др. на тълкуване подлежи само диспозитивът на съдебното решение, когато той е неясен до такава степен, че е невъзможно да се установи каква е волята на съда и това препятства изпълнението на решението. В производството по тълкуване не се обсъждат доказателствата по делото, които са събрани преди постановяване на решението, чието тълкуване се иска, и не могат да се правят правни изводи по съществото на спора. Преценката за необходимостта от тълкуване се прави при сравнение на мотивите на решението и неговия диспозитив. Ето защо въпросите свързани с обсъждане на доказателствата и мотивиране на съдебния акт не са от значение за производството по чл. 251 ГПК. По настоящото дело въззивният съд в съответствие с посочената съдебна практика е извършил проверка на диспозитива на влязлото в сила решение и е установил, че в него няма неяснота по въпроса какви суми се дължат от ответника по делото и на какво основание. При произнасянето на съда в съответствие с практиката на ВКС, не е налице нито хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК, нито е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280 ал.2 ГПК и затова касационното обжалване не следва да се допуска. За пълнота на изложението следва да се посочи, че искането за тълкуване на въззивното решение е неоснователно и на други, по-силни основания: Диспозитивът, с който се обезсилва първоинстанционното решение не е по предявения срещу Е. И. С. осъдителен иск, а по субективно съединени искове срещу неговите сънаследници, по които ответниците са обикновени другари, следователно в тази част основното въззивното не обвързва Е. И. С.. По втория осъдителен диспозитив въззивното решение е отменено от Върховния касационен съд с решение по гр.д. № 355/2017г., І г.о., поради което тълкуването на отмененото решение е безпредметно.

По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение