Определение № 121 от 29.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1200/2015 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура”, поделение „У.”, [населено място] чрез процесуален представител гл. юрисконсулт П. С. Н. срещу решение № 64 от 11.02.2015г. по в. гр. дело № 45/2015г. на Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 1768 от 25.11.2014г. по гр. дело № 4720/2014г. на Русенски районен съд и ответинкът е осъден да заплати на П. Д. Б. сумата 500 лв. – разноски за въззивното производство. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът П. Д. Б., заличен като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. К. Б. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Съобразно посочената императивна разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и с него съдът е потвърдил първоинстанционно решение на Русенски окръжен съд, с което е уважен предявеният установителен иск, че П. Д. Б. като [фирма], [населено място] не дължи на ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура”, поделение „У.”, [населено място] следните суми: 4 751,44 лв. – наем за периода м. юни 2002г. – м. май 2003г., 82 лв. – ел. енергия и ползвани ел. съоражения за периода м. март и м. април 2003г., 325,66 лв. – обезщетение за забава върху неплатен наем за периода м. юни 2002г. – м. май 2003г., 1 031,70 лв. – ДДС върху неплатените суми за наем, ел. енергия и обезщетение за забава, 301 лв. - разноски по делото и 387 лв. - юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай се касае за търговско дело – иск във връзка с вземания, произтичащи от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ – договор за наем на недвижим имот за търговска дейност. Предявеният отрицателен установителен иск е под определения минимален размер за касационно обжалване 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 19.03.2015г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение