Определение № 1986 от 26.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 345/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. А. М., [населено място], обл. Стара Загора срещу решение № 384/30.10.2024 г., постановено по в.т.д.№ 324/2024 г. от Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 77/05.03.2024 г. по т.д.№ 405/2022 г. на Старозагорския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касаторката против „Групама застраховане“ ЕАД, [населено място] иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над сумата от 130000 лв. до 180000 лв., ведно със законната лихва от 24.06.2022 г. Касаторката поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Третото лице помагач ЗД „Евроинс“ АД, [населено място] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по въведените в жалбата основания за неправилност на първоинстанционния акт, които са свързани само с определения размер на обезщетението за неимуществени вреди над сумата от 130000 лв. до 180000 лв. При прилагане на критериите по чл.52 ЗЗД решаващият състав е отчел вида и характера на получените от пострадалата телесни увреждания; степента на търпените от нея физически болки и страдания, вследствие на уврежданията; продължителността на възстановителния период; проведените няколко оперативни интервенции във връзка с получените травми и остатъчните проблеми от някои от тях, както и с оглед на съществуващите белези по лицето, шията и десния крак на увреденото лице. Решаващият състав е отчел също и преживяната стресова реакция от причинените множество физически травми и настъпилите негативни промени в психическото състояние на пострадалата - затваряне в себе си, затруднена социална адаптация, нарушения на съня, тревожност, чувство на безпътица и отчаяние, а наред с това и трайната промяна в начина й на живот вследствие на претърпените увреждания. Апелативният съд е преценил и възрастта на пострадалата и времето на настъпване на процесния инцидент, доколкото обезщетението се определя именно към този момент. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката заявява основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като очевидната неправилност на обжалваното решение е изведена от доводи, аналогични на въведените по реда на чл.280, ал.1 ГПК правни въпроси. Позовавайки се на противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС, касаторката поддържа и евентуално основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. „Критерии за приложение на принципа за справедливото възмездяване на претърпените от ищеца болки и страдания, пряка и непосредствена последица от настъпилия деликт, който принцип е интегриран в чл.52 ЗЗД. Какво включва справедливото обезщетяване на неимуществените вреди: само преживяване на самото страдание или и понасянето му?“; 2. „Длъжен ли е решаващият съд да извърши задълбочена и всестранна преценка на всички онези обстоятелства и доказателства, които имат значение за претърпените от касатора неимуществени вреди, както и да изложи съображения при определяне на размера на дължимото обезщетение?“ и 3. „Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл.52 ЗЗД на дължимото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми, както и да се съобрази със съдебната практика при сходни казуси на ВКС?“. Поставените въпроси са мотивирани с недостатъчна оценка на множеството получени от пострадалата травми, които били определени от вещото лице като „политравма“, при което търпените болки са силни, възстановяването е продължително, включително с болничен престой и три оперативни интервенции, създадените неудобства при обслужването, негативното отражение върху психиката и остатъчните болки с оглед на възрастта (65 г.). Въведените въпроси следва да се обобщят като въпрос за прилагане на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, по който въпрос е формирана задължителна съдебна практика на ВС - ППВС № 4/23.12.1968 г., както и постоянна практика на ВКС, обективирана включително и в цитираните в изложението решения. Според тази практика понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. От значение за оценката на претърпените неимуществени вреди от причинени телесни увреждания на пострадалото от деликт лице са възприети характерът и тежестта на увреждането; начинът и обстоятелствата, при които е извършено; интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания; прогнозите за отзвучаването им; възрастта на пострадалия и намаляването на работоспособността; социално – икономическите условия в страната към момента на деликта, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства, които са от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. В случая, както е отбелязала и касаторката в жалбата, въззивният съд подробно е посочил всяко едно от телесните увреждания, начина и продължителността на лечението му и остатъчните проблеми. Решаващият състав се е позовал на заключението на вещото лице именно с оглед на преценката, че травмите могат да се обединят под понятието “политравма”, което като ситуация се характеризира със силна болезненост и шокова характеристика на повечето физиологични параметри - забавяне на сърдечния ритъм, учестяване на дихателните екскурзии, снижаване стойностите на кръвното налягане, забавяне на съзнателните и мисловните процеси. Обсъдени са установените обстоятелства във връзка с изпитвана денонощна, ежеминутна болка, която води до психични промени. Съобразена е нейната продължителност, като е отразен за всяко от увреждания периодът на възстановяване. Въззивният съд се е позовал и на извършения клиничен преглед на 04.12.2023 г. от вещото лице по делото, за да прецени остатъчните проблеми - за болки в дясното коляно, дясната гривнена става, шията и главата, които се засилвали при студено време и налагали използване на две помощни средства. Изрично е обсъден и процесът на възстановяване – ползването на чужда помощ, както и емоционалното отражение на уврежданията на пострадалата. Извършена е преценка на социално-икономическите условия в страната към момента на събитието. С оглед на направената констатация на изложените от въззивния съд съображения касационната инстация намира, че в обжалвано решение са обсъдени и анализирани посочените от касаторката обстоятелства. Изводът, който се налага е, че чрез поставените въпроси се изразява несъгласие с фактическите изводи на съда, което по своята същност представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение. Касаторката изисква директен отговор относно правилността на обжалвания акт по отношение на приетия за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, но такъв отговор се дължи по съществото на спора във фазата на касационното производство по чл.290 ГПК. Предвид релевираните оплаквания, основани на различния размер на обезщетенията, присъждани по сходни казуси, следва да се отбележи, че по делата за обезщетения за неимуществени вреди се съобразяват общите критерии за определянето им, а разликата в присъжданите размери произтича от конкретиката във фактите и обстоятелствата по всеки спор. При наличието на формирана практика на ВКС, в съответствие с която е постановено обжалваното решение, не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, евентуално по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и ВКС не установи от мотивите на въззивния акт явна необоснованост или нарушение на логическите правила, за да коментира въведеното основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 150 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд