Определение № 423 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 166/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу определение от 24.01.2012г. по в.ч.гр.д.№185/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 01.12.2011г. по гр.д.№13979/2011г. на Пловдивски районен съд за връщане на исковата молба и прекратяване на делото. Ответникът по частната жалба Д. К. П. взема становище за недопускане на касационното обжалване поради непосочване от жалбоподателя на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Претендира разноски. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна и е процесуално допустима. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи като основания за допускане на касационно обжалване на въззивно определение чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, не сочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен от въззивния съд и който счита, че е разрешен при противоречива съдебна практика; който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Наведените доводи за неправилност на въззивното определение не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те са относими към проверката правилността на обжалваното определение, която се провежда само ако бъде допуснато касационна обжалване. Върховният касационен съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т.1, ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. За пълнота следва да се посочи, че в частната касационна жалба се съдържа позоваване на практика на ВКС, която обаче се отнася до случаи когато извършителят на деянието е останал неоткрит, докато в разглеждания случай наказателното производство е прекратено на друго основание. Т.е. посочените съдебни актове не съставляват доказателство за противоречива съдебна практика, тъй като не са разгледани еднородни случаи с процесния. Предвид изложеното касационно обжалване не следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о.