Определение № 5238 от 18.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2526/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 3501/15.05.2024г., подадена от М. А. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. И. от АК-В., срещу решение № 43 от 21.03.2024г. по в.гр.д. № 514/2023г. на Варненския апелативен съд, І граждански състав, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 979 от 07.08.2023г. по гр.д. № 1283/2022г. на Варненския окръжен съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, [населено място], положителни установителни искове за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че М. А. А. е собственик на недвижими имоти, находящи се в [населено място],[жк], местност „Вилите“, а именно: ПИ с ид. [№] по КККР на [населено място] с площ от 8 117 кв.м., ведно с построените в него сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], със застроена площ от 237 кв.м. и сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], със застроена площ от 53 кв.м., на основание наследствено правоприемство от своята майка Е. А., тя - по наследяване от своя баща М. З., а той чрез изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 1933г. до 1955г. и предявен в условията на евентуалност иск за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на имотите на основание изтекла в негова полза придобивна давност - за 1/4 ид. част от имотите в периода от 13.01.2009г. (смъртта на баща му) до предявяване на иска, а за останалите 3/4 ид.части - давностно владение в периода от 17.04.2015г. (смъртта на майка му) до предявяване на иска с присъединяване на владението на своята майка в периода от 14.07.1966г. до 17.04.2015г. и на нейния наследодател в периода от 1933г. до 1966г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и са присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално - неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции бъдат уважени със законните последици. Оплакването за недопустимост на обжалваното въззивно решение произтича от твърдението, че със същото въззивният съд не се е произнесъл по всяка една от заявените с исковата молба претенции отделно, нито в мотивите, нито в диспозитива, като се твърди, че съдът не е изложил никакви мотиви по фактите и по правното основание на евентуално съединения иск, въпреки че е отхвърлил главния иск. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани процесуалноправни и материалноправни въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, респ. произнасянето на касационния съд по тях би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - допълнителни основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните: 1.Допустимо ли е изцяло препращане на мотиви от главния иск към евентуалния иск, когато за всеки от тях е приложима различна по време на действие материално правна норма, твърдение, че различен субект осъществява правно релевантния факт (в случая владение) и когато е различен периодът, в който всеки е осъществявал фактическа власт, а идентичността между главния и евентуалния иск е само относно обекта на спорни права, който обаче е имал различен статут в различните времена и в този смисъл, кога това препращане не нарушава изискването на чл. 236, ал.2 ГПК. 2.Следва ли въззивният съд, който е намерил за правилно решението на първоинстанционния съд, в частта му относно главния иск, да изпълни съдържанието на въззивното решение с мотиви, от които да се изведе преценка на всички доказателства събрани в хода на процеса, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните включително и на тези посочени във въззивната жалба, или е достатъчно също като първоинстанционния съд да приеме, че е налице идентичност между предмета на делото и двата иска (главен и евентуален) и да декларира препращане към мотивите към главния иск. Ако съществува хипотеза, при която това е допустимо, то тогава токова въззивно решение само по правилността ли може да бъде преценявано от касационния съд. 3.За възможността да се приеме, че конкретен обект на правото на собственост е държавна собственост само на базата на отразените данни в АДС, без в същия да се сочи конкретно придобивно основание. По въпроса се поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 321 от 14.10.2011г. по гр. д. № 1167/2010г. на ВКС, I г. о., решение № 269 от 3.08.2012г. по гр. д. № 643/2011г. на ВКС, I г. о. 4.По въпроса за приложение на чл. 86 ЗС, в контекста на изменението на текста, прието със § 1 на ЗР на ЗДЗС ( обн. ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп. - ДВ, бр. 18 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2022 г.) по отношение на висящите прозиводства по искове за собственост. По въпроса се поддържа допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 3/24 февруари 2022г. на КСРБ, обн ДВ., бр.18 от 04 март 2022 г. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, [населено място], представляван от директора П. С. М., чрез процесуалния представител адвокат Р. Г., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с подадената на 14.06.2022г. искова молба, уточнена с допълнителни молби от 11.07.2022г. и от 25.07.2022г., ищецът е навел твърдения, че е собственик на недвижими имоти, находящи се в [населено място],[жк], местност „Вилите“, които по действащата КККР на [населено място] представляват ПИ с ид. [№]5, с площ от 8 117 кв.м. и построените в него сграда с ид. [№] със застроена площ от 237 кв.м. и сграда с ид. [№] със застроена площ от 53 кв.м., на основание наследяване от своята майка Е. М. А., тя - по наследяване от своя баща М. Н. З., а той чрез изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 1933г. до 1955г. В условията на евентуалност е навел твърдението, че е собственик на имотите на основание изтекла в негова полза придобивна давност - за 1/4 ид.част от имотите в периода от 13.01.2009г. (смъртта на баща му А. А. А.) до предявяване на иска, а за останалите 3/4 ид.части - давностно владение в периода от 17.04.2015г. (смъртта на майка му Е. М. А.) до предявяване на иска, с присъединяване на владението на своята майка в периода от 14.07.1966г. до 17.04.2015г. и на нейния наследодател в периода от 1933г. до 1966г. Посочил е, че поземленият имот е бил завладян от родителите на дядо му М. - Н. и Е. З. в началото на 20-ти век. Те изградили стопанска постройка, а по-късно през периода от 1935г.-1939г. била построена и малка жилищна постройка (вила) за семейството. В уточняващата молба от 11.07.2022г. твърдял, че двете процесни сгради били налични в имота преди 1935г. През 1956г. майката на ищеца Е. М. З. е сключила граждански брак с баща му А. А. А. и младото семейство останало да живее в процесния имот заедно с бащата на Е. - М. З.. В този имот се е родил и ищеца. Сестрата на Е. - Н. М. Б. се омъжила в [населено място] и посещавала имота само през лятото. М. З. починал през 1966г. (а съпругата му е починала преди него през 1940г.) и зачитайки волята му имотите да останат в наследство на дъщеря му Е., другата му дъщеря Н. (лелята на ищеца) се е отказала от наследството на баща си. През 2009г. е починал бащата на ищеца, а през 2015г. - майка му. Твърди, че за посочените по-горе периоди, всеки от родствениците му и негови праводатели, а след смъртта на родителите му - и самият ищец, са осъществявали владение върху имота и са го своили, поради което и същият е бил придобит на оригинерно правно основание - от дядото на ищеца за период най-дълго от 20 години (изтекъл към 1955г.), а след смъртта му по наследяване от неговата майка, а след нейната смърт - по наследяване от самия ищец, евентуално - въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност - за 1/4 ид.част от имотите в периода от 13.01.2009г. (смъртта на баща му) до предявяване на иска, а за останалите 3/4 ид.части - давностно владение в периода от 17.04.2015г. (смъртта на майка му) до предявяване на иска, с присъединяване на владението на своята майка в периода от 14.07.1966г. до 17.04.2015г. и на нейния наследодател в периода от 1933г. до 1966г. Наведени са били твърдения че ответното дружество е вписано в кадастралния регистър като собственик на имотите и в допълнителната молба от 11.07.2022г. е посочено, че ответникът е предприел действия за отдаването на процесните имоти под наем чрез обявяването на публичен търг. В депозирания от ответното дружество отговор на исковата молба е оспорено придобиването на процесните имоти от ищеца на посочените в евентуалност придобивни основания. Посочено е, че до 20.12.2004г. имотите са били публична държавна собственост, предоставени на МОН за изпълнение на функциите му по организиране и координиране на държавната политика в областта на ученическия отдих, туризъм и спорт. Имотите се ползвали за нуждите на Национален център за ученически отдих и туризъм към МОН (открит със заповед на министъра на образованието и науката през 1993г.), преобразуван в Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт като самостоятелно юридическо лице - държавно обслужващо звено (през 1998г.). Последвало е сливането му с Квалификационно-възстановителен център, [населено място] през 2001г. и е образуван Национален център за отдих, възстановяване и спорт, който е стопанисвал процесните имоти. На 24.01.2005г. с учредителен акт на министъра на образованието и науката е образувано ответното дружество като ЕООД и процесните имоти след като са били преобразувани през 2004г. в частна държавна собственост, са били внесени в капитала на дружеството като апортна вноска. С решение от 2006г. ответното дружество е било преобразувано в ЕАД. Владението върху имотите е било предадено на дружеството от Национален център за отдих, възстановяване и спорт въз основа на заповед № РД-09-376/16.03.05г. на министъра на образованието и науката. Възразено е, че дори и преди 1944г. праводателите на ищеца да са били собственици на имотите, то същите са били одържавени и правото им на собственост от държавата е преминало в патримониума на ответното дружество. Фактическата власт върху имотите е била упражнявана непрекъснато от дружеството от момента на неговото учредяване и придобивна давност не е могла да тече против държавата на основание чл. 86 ЗС до 20.12.2004г., а след това евентуална придобивна давност е спряла да тече на осн. § 1, ал. 1 ЗД на ЗС (обн. ДВ, бр. 46 от 06.06.2006г.). В обжалваното решение са изложени съображеиня, че за да е налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато, да е спокойно (да не е установено с насилие или по скрит начин), да е явно (да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си). Посочено е, че с оглед предявените положителни установителни искове за собственост, доказателствената тежест за установяване на правнорелевантните факти на осъществяване на фактическата власт върху имота непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено в продължение на посочените от ищеца периоди, с намерението за своене на имота от неговите праводатели, респективно от самия ищец, както и настъпването на наследствено правоприемство, е върху ищеца. Взето е предвид, че в мотивите на ТР № 4/2012г., постановено на 17.12.2012г. от ОСГК на ВКС, обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането, но именно субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът (чл.69 ЗС) предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Посочено е, че в случая, извън производството, няма данни ищецът или неговите праводатели да са се позовали на последиците на придобивна давност. От фактическа страна досежно твърденията, съдържащи се в исковата молба и уточненията към нея е прието, че от представените от ищеца удостоверения за наследници, издадени от [община], е установено, че ищецът е единствен наследник по закон на своята майка Е. М. А., починала на 17.04.2015г., както и на своя баща А. А. А., починал на 13.01.2009г. От своя страна Е. М. А. е била наследница заедно със своята сестра Н. М. Б. на баща им М. Н. З., починал на 14.07.1966г., вдовец към датата на смъртта си. От представената молба на Н. Б. и удостоверение, издадено от ВРС на 20.08.2004г. е установено, че същата се е отказала от наследството, останало след смъртта на баща й М. Н. З. и отказът е вписан в особената книга на съда под № 66/2004г. С протоколно определение от 04.11.2022г. е прието за безспорно установено между страните, че към 1944г. собственик на процесните имоти е бил наследодателят на ищеца М. Н. З., като в същото съдебно заседание представителят на ответника е оспорил твърдението на ищеца, че след 1944г., когато се е осъществило одържавяването на имотите, владението е било осъществявано от наследодателите на ищеца. Посочено е, че по делото са събрани гласни доказателства като свидетелката К. е заявила, че е била приятелка на майката на ищеца и че от 1952-53г. познава семейството му; изложила е, че ищецът притежава имот във вилната зона над[жк], който в последно време много се е променил - преди е имало овошки и лозя, които били поддържани от дядото М., починал през 1966г. В имота е имало селскостопанска постройка с буре и декорация, в която дядото М. си е правел ракия. Освен това в имота е имало и една красива вила, на която бил написал „Вила Я.“. След смъртта на дядо М., в имота останали да живеят майката и бащата на ищеца. След като С. е починал, нещата се променили. Други хора в имота не са живели освен посочените лица. Сестрата на Е. си е идвала от [населено място] само през лятото. В имота продължавал да живее ищецът М., ползвайки вила „Я.“. Имотът е с площ около 6.5-7 дка, като свидетелката е допълнила, че познава имота от 1960г. и оттогава не е виждала ученици да посещават този имот-имало е лагерници, но в друг имот, който се намирал на около 500-600 метра от имота на М.. Посочила, че процесният имот е ограден и има порта. Последно е видяла имота през 2019г. Взето е предвид, че свидетелката С. е заявила, че е снаха от 1970г. в семейство, което е обработвало място, съседно на имота на ищеца М.. Познавала се е с родителите на ищеца, с които са се събирали на пикници. Заявила е пред съда, че имотът, който тяхното семейство е обработвало, е бил около 3 дка, а този на родителите на ищеца - около 6-7 дка или малко по-голям, като имотът на родителите на ищеца е ограден и тъй като нямали път до мястото си, свидетелката и семейството й минавали през мястото на Е. и С., които им отключвали. Виждала е сестрата на Е. да посещава имота през лятото като гостенка и да идва на плаж. В имота постоянно са живеели М. и родителите му. Заявила е, че не знае за претенции към имота на трети лица. Посочила, че в имота е имало стопанска постройка, в която стоварвали грозде и правели вино, а семейството на ищеца живеело в една къщичка, на която имало нещо изографисано. Не е виждала никога имотът да е ползван като ученически лагер-виждала е ученици, които отиват на плаж, но в района не е виждала да има почивна база. Взето е предвид, че свидетелят Р. заявил пред съда, че се е запознал с ищеца през 2003г. и бил поканен от него да го посети в имота, който се намира в м. „Вилите“. В него имало къща с интересна архитектура и отпред с надпис „Я.“. Майката на ищеца е правила сладко на свидетеля от смокините в двора. Родителите на ищеца са живели в този имот и са починали в него. В имота имало и още една стопанска сграда за животни, която била доста изоставена. Свидетелят заявил, че не може да повярва, че в имота е имало лагер - такъв е имало през два имота от имота на ищеца. Свидетелят не е виждал други хора да обитават процесния имот. Последният е бил ограден. Знае имота само като такъв на М., на майка му и баща му. По представените от ответника писмени доказателства въззивният съд е взел предвид, че с Постановление № 38/07.05.1974г. на МС и ЦС на Българските професионални съюзи е възложено на различни органи на изпълнителната власт и обществените органи да подобрят работата и да продължат изграждането на единната система за отдих и туризъм съобразно предходно Постановление № 10/13.04.1973г., като в същото е посочено, че Разпореждане № 93 на Бюрото на МС от 10.05.1973г. за отреждане на терени за нуждите на обществения отдих и туризъм в Т., Варненски и Бургаски окръг, следва да се изпълнява в зависимост от нуждите на Комитета за отдих и туризъм от терени и възможностите за обезщетяване на собствениците на имотите. С друго Постановление № 169/31.12.1975г. са приети решения за увеличаване на легловия фонд за ускоряване развитието на отдиха, туризма и лечебно- оздравителната дейност на децата, учениците и студентите. В същото е посочено, че ръководството на отдиха и туризма на децата, учениците и студентите да се извършва съответно от Министерство на народната просвета, от Комитета за наука, технически прогрес и висше образование и ИК на ОНС. На последните е възложено да отредят до 30.10.1976г. терени за строителството на ученически и студентски бази за отдих и спорт за следващите две петилетки. Взето е предвид, че според § 10 от ПЗР на Постановление № 151/04.08.1993г. на МС на РБ за изпълнението на ЗДБ за 1993г., от 01.01.1994г. регионалните звена „Ученически лагери“ и др. посочени бази и домове, преминават на финансиране чрез МОН. От публикувана в ДВ, бр. 108/24.12.1993г. заповед № РД-14.33/13.12.1993г. на министъра на образованието и науката е прието за установено, че на основание чл. 10, ал. 3 ЗНП е открит Национален център за ученически отдих и туризъм при Министерството на науката и образованието като ЮЛ, с определен предмет на дейност, численост на персонала и директор. Посоченият център е преобразуван, считано от 01.01.1999г. на Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт като държавно обслужващо звено към МОН - заповед № РД-14-110/29.12.1998г. на министъра на образованието и науката. С нова заповед № РД-14-122/14.12.2001г. на МОН е преобразуван чрез сливане Националният център за ученически отдих, туризъм и спорт и Квалификационно-възстановителният център-София, в Национален център за отдих, възстановяване и спорт, като всички активи на сливаните ЮЛ е разпоредено да преминат към новия правен субект. Взето е предвид, че с решение № 1005/20.12.2004г. на МС на РБ са обявени имоти публична държавна собственост за имоти - частна държавна собственост, съгласно приложения № 1 и 2 и на министъра на образованието и науката е вменено в задължение да образува ЕООД на базата на недвижимите имоти, заедно с движимите вещи в тях, съгласно приложения № 1 и № 2. В приложение № 2 към т. 1 и 4 е представен списък на недвижимите имоти, предоставени за внасяне в капитала на ЕООД по т. 4, сред които към Регионално звено-Велико Т. е посочен имот в [община], А., терен с площ от 7.8 дка и брой вид сгради - 60Б. Съобразено е, че на 24.01.2005г. министърът на образованието и науката е учредил ЕООД „Ученически отдих и спорт“, [населено място], с капитал в размер на 22 497 700 лв., формиран на базата на стойността на апортираните от държавата недвижими имоти - частна държавна собственост, заедно с движимите вещи в тях, съгласно Приложение № 2 към т. 1 и 4 от Решение № 1005/20.12.2004г. на МС на РБ. Описани са и непаричните вноски под формата на апорт на недвижимите имоти, сред които е и почивна база „А.“, находяща се в [населено място],[жк], състояща се от 60 бунгала и земя с обща площ от 7 800 кв.м., заедно с движимите вещи. Дружеството е регистрирано в Търговския регистър при СГС по ф.д. № 14268/04г. с решение № 1/27.01.2005г. Със Заповед № РД-09-376/16.03.2005г. на министъра на образованието и науката е наредено Националният център за отдих, възстановяване и спорт да предаде на ЕООД „Ученически отдих и спорт“, [населено място] владението върху имуществото, представляващо непарична вноска на държавата в капитала на дружеството. „Ученически отдих и спорт“ ЕООД, [населено място] е преобразувано в ЕАД с решение от 10.02.2006г. на СГС. Посочено е, че Акт за публична държавна собственост № 848/07.04.1998г., одобрен от областен управител -В., е съставен на основание чл. 2, ал. 2, т. 4 ЗДС, чл. 68, ал. 2 ЗДС и чл. 147 ППЗДС, писмо № 08-00-725/08.10.1996г. на МОН и касае недвижим имот в [населено място], Почивна база на РЦУОТ[жк], представляващ: земя 7 800 кв.м., бараки 49 бр., построени 1965г., бараки 7 бр., построени 1967г., бунгала 4 бр., построени 1992г., вила със ЗП от 50 кв.м., построена 1939г., баня 25 кв.м., построена 1979г., склад от 30 кв.м., построен 1989г., тоалетна със ЗП от 25 кв.м., построена 1963г., кухня-склад със ЗП от 250 кв.м., построена 1981г., стая за съдове с площ от 15 кв.м., построена 1970г. Посочено е, че правата върху имота са предоставени на МОН, РЦУОТ, [населено място], писмо № 08-00-725/08.10.1996г. на МОН, като в забележките е отбелязано, че съгласно заповед № РД-04-7706-381/02.09.2005г. на областния управител на В., в челната страница на акта вместо „публична“, да се чете „частна“ и със заповед № АО-06-7703-26/17.01.2006г. на областния управител имотът е бил отписан от актовите книги. Съобразено е, че в АДС от 1998г. е отбелязано още, че за имотите е бил съставен по-рано АДС № 401/07.05.1987г. Взето е предвид, че на 23.06.2005г. е бил съставен КНА № 40/23.06.2005г. за собственост върху недвижими имоти от нотариус Ал. Г., рег. № 194 на НК, [населено място], с който „Ученически отдих и спорт“ ЕООД, [населено място] въз основа на представени писмени доказателства е било признато за собственик на ПИ в [населено място], район „А.“, землище[жк], м. „Вилите“, с площ от 7 800 кв.м., съставляващ № 2225 по КП 1958г., ведно с построените в имота обекти: бунгало (голямо, ново), построено 1995г. с площ от 39 кв.м., вила „Я.“, построена 1939г. с площ от 50 кв.м., бараки 4 бр., построени 1992г., бараки (големи) 4 бр., построени 1967г., бараки 48 бр., построени 1965г., столова-кухня, построена 1981 г. с РЗП от 250 кв.м., 2 бр. бани (малка и голяма), построени 1981г. и 1979г., тоалет, построен 1963г. с площ от 30 кв.м. и сграда-продукти, построена 1984г., с площ от 23 кв.м. Този КНА е бил поправен с НА за поправка № 43/20.07.2005г. относно вписания размер на данъчната оценка на имотите. При съставянето на КНА са били представени цитираните по-горе АДС № 848/07.04.1998г., решение № 1005/20.12.2004г. на МС на РБ, списък на недвижимите имоти, предоставени за внасяне в капитала на „Ученически отдих и спорт“ ЕООД, [населено място], извлечение-разпечатка на сметка „203“ - сгради от баланса на дружеството, решение за фирмената регистрация на дружеството и съответните удостоверения за ДО и скица на имотите. Прието е за установено, че за периода 2006-2007г. са били учредявани трудови правоотношения между „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, [населено място] и различни физически лица за длъжности с място на работа в РЗ „Велико Т.“, ПБ „А.“,[жк], [населено място], като „готвач“, „помощник- готвач“, „перач“,„спасител на плажа“, „чистач“, касаещи само летните месеци. В поименното щатно разписание на дружеството, в сила от 01.01.2007г. е вписана длъжността „домакин“ на ПБ „А.“. Посочено е, че за целите на облагането по ЗМДТ, регистриран като собственик по декларирани данни в информационния масив, актуален към 19.12.2022г. на ПИ с идентификатор [№] ведно с построените в него сгради - едноетажна жилищна сграда с идентификатор [№] със ЗП от 53 кв.м. и стопанска постройка с идентификатор [№], е „Ученически отдих и спорт“. Отразено е, че всички задължения за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2021 г. по партидата са били платени. Констатирано е, че през 2017г. въз основа на решение на СД на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД е обявено провеждането на търг с тайно наддаване за отдаване под наем срочно и възмездно на собствената на дружеството почивна база „Г. А.“, поземлен имот, находящ се в [населено място], район „А.“, землище „Г.“, м. „Вилите“, с площ от 7 800 кв.м., съставляващ ПИ № 2225 по КП на местността от 1958г., ведно с построените в обекта сгради. Със заповед № РД-09-103/17.09.2020г. на изпълнителния директор на ответното дружество е прекратен открития с негово решение № РД-10- 32/12.08.2020г. нов търг с тайно наддаване за отдаване под наем на почивната база „А.“ в [населено място], район „А.“, представляваща ПИ с идентификатор [№] с площ от 8 101 кв.м. по кадастралната скица, ведно с построените 16 бр. едноетажни сгради, посочени с идентификатори, включително и процесните - с идентификатор [№] и идентификатор [№], поради несъответствие на подадената от единствения участник оферта с условията на тръжната документация. От показанията на свидетеля В. (бивш служител на ответното дружество за периода от 01.06.2016г. до 12.11.2018г., заемал различни длъжности - „експерт инвеститорски контрол“, „главен експерт управление на собствеността“), е прието за установено, че дружеството разполага с имот в [населено място],[жк], като свидетелят заявил, че веднъж служебно е посещавал трите бази в[жк]и трябвало да посети и базата в[жк], но се затруднил при намирането й. Посетил база, която се оказало, че е на „Централен кооперативен съюз“. Оттам портиер ги упътил и им показал съседен имот, който бил заключен и не могли да влязат, но видели в имота две тухлени сгради. Предполага, че това е бил търсеният имот. Едната сграда била около 200 кв.м., а другата подобна на нея. Никого не са видели в имота. Свидетелят посочил, че този лагер не е работил, а и не вижда по какъв начин е могъл да работи. Не си спомня да е участвал в подготовката за обявяване на конкурси и търгове за наемане на процесната база, макар и да си спомня за направен опит за подготовка на документи за отдаването му под наем през 2017г. Посочено е, че свидетелката К., заемаща длъжността „управител“ на собствен на дружеството хотел в [населено място], започвайки работата си там от 2015г., е заявила, че дружеството разполага с база в[жк], м. „Вилите“, но по същата не са правени ремонти много отдавна и за същата няма резервации от много години. Споделила пред съда, че е минавала с колеги през тази почивна база и са констатирали лошото й състояние. Последно са минали през 2021г. и видели, че всичко е порутено, бунгалата са дървени и всичко е занемарено. Свидетелката не помни дали е имало врата на имота, споделя, че са минали само с колата и не са влизали в имота. Посочено е, че от заключението на първоначалната СТЕ, е установено, че за местността е налице изготвен КП 1950г., който няма данни да е бил одобрен с нарочна заповед, но е бил технически използван при изработката на следващия КП - този от 1968г. През 2008г. е била одобрена КККР и по този план имотът е с идентификатор 10135.5507.85. Изготвена е комбинирана скица за процесния имот, съобразно отразяванията в КП 1950г. и КК 2008г. Според скицата ПИ с идентификатор 10135.5507.85 попада върху два имота по първия КП - ПИ 1251 и ПИ 1272. От комбинирана скица между КП 1968г. и КК 2008г. е установено, че процесният ПИ по КК се припокрива почти изцяло с имот пл. № 2225 по КП 1968г. с разлика от 121 кв.м. Вещото лице е заявило, че е налице ОУП за цялата община и в същия процесният ПИ е предвиден за ниско жилищно застрояване с понижени показатели. Няма ПУП и приложена регулация, но имотът е включен в строителните граници. Въз основа на заключението на допълнителната СТЕ, е прието за установено, че в КП 1950г. са били отразени общо 6 постройки, едната от които под № 1А представлява навес с площ от 132 кв.м., а другата е под № 3А - масивно едноетажно жилище, с площ от 51 кв.м. Поземленият имот в сегашните си очертания по действащата КК е бил разположен върху два означени в КП 1950г. имоти - пл. № 1272 с площ от 4 986 кв.м. (разположен почти изцяло върху този имот) и върху част от имот пл. № 1251 (целият с площ от 5 714 кв.м., но разположен само върху площта му от 3 179 кв.м.). Записванията в разписните листи за двата поземлени имота с пл. № 1272 и пл. № 1251 е съответно „Неустановен. Празно място“ и „Неустановен. Лозе“. В следващия КП 1968г. процесният поземлен имот е имал очертанията и площ почти идентични на актуално отразените по действащата КК - бил е отразен като пл. № 2225, с площ от 8 321 кв.м. и с посочване в разписния лист - „Пионерски лагер, гр. В. Т.. Двор“. В този КП върху имота са били отразени общо 73 постройки, от които 52 бр. по-малки бараки, 4 бр. по- големи бараки, 5 бр. бунгала, 5 жилищни сгради, 5 други сгради, една от които паянтова. Под № 64 и № 65 са означени две едноетажни масивни жилища с площ съответно 180 кв.м. и 50 кв.м., а под № 70 - масивно едноетажно жилище с площ от 51 кв.м. Почти всички сгради са били разположени в имот пл. № 1272 по КП 1950г. В одобрената през 2008г. КК процесният имот е нанесен с идентификатор [№], с площ от 8 101 кв.м., ведно с построените в него общо 21 бр. едноетажни сгради, посочени с идентификатори от [№] до [№]. За всички е посочено, че са изградени през 1947г. За процесния имот с идентификатор [№] е отбелязано в регистъра, че е жилищна, еднофамилна, масивна, едноетажна сграда с площ от 53 кв.м. За имоти с идентификатори [№] и [№] е посочено, че са жилищни, еднофамилни, масивни, едноетажни, съответно с площ от 192 кв.м. и 45 кв.м. Действащата КККР е изменена през 2014г. относно процесния ПИ и изменението се състои в увеличение на неговата площ с 16 кв.м. (в северозападната му част) - имотът станал с обща площ от 8 117 кв.м. Като собственик на имота е записано „Ученически отдих и спорт“. През 2018г. в действащата КККР върху процесния имот са отразени 16 бр. сгради. За процесните сгради с идентификатор [№] и с идентификатор [№] е отбелязано съответно: вилна сграда, едноетажна, еднофамилна, с площ от 53 кв.м. и сграда за обществено хранене, едноетажна, с площ от 237 кв.м. Вещото лице е обяснило, че първата от двете сгради се е появила за първи път в КП'50г. и там отговаря на сграда № 3А, с площ от 55 кв.м., а втората сграда е отразена едва през 2014г., съгласно посочена заповед на началника на СГКК-В., като тя обединява в себе си сграда с № 85.1 и № 85.3 по КККР от 2008г. Освен това на мястото на сегашната сграда с № 22 (237 кв.м.) е имало отразена голяма постройка с площ от 132 кв.м. още в КП 1950г. Взето е предвид, че съпоставяйки описаните в АПДС № 848/07.04.1998г. постройки с отразените в КККР от 2008г., вещото лице е посочило, че в КККР не са били отразени описаните в АПДС 49 бараки с площ по 14 кв.м., 7 бараки с площ по 20 кв.м., 4 бр. бунгала с площ по 20 кв.м., баня с площ от 25 кв.м. и стая за съдове с площ от 15 кв.м. Вилата с площ от 50 кв.м., описана в АПДС съответства на сграда № 08 с площ от 53 кв.м. по КККР от 2008г. Кухнята/склад с площ 250 кв.м. от АПДС отговаря на две сгради с обща площ от 237 кв.м. (сграда № 01 от 192 кв.м. и сграда № 03 с площ от 45 кв.м.) по КК от 2008г., а в КК от 2014г. са обединени в сграда № 22 с площ от 237 кв.м. В КП'68г. сградата съответства на 2 сгради с обща площ от 230 кв.м. (сграда № 64 с площ от 180 кв.м. и сграда № 65 с площ от 50 кв.м.), а преди това отговаря на сграда № 1А по КП 1950г. На скица № 6 вещото лице е отразило и разположението на помещенията в сграда с № 22 (с предназначение - сграда за обществено хранене) по ККК от 2018г. - общо 4 помещения. При осъществената съпоставка на всички индивидуализиращи белези на имотите, описани в АПДС № 848/07.04.1998г. и на тези в КНА № 40/23.06.2005г., вещото лице е достигнало до извода, че е налице съвпадение относно поземлените имоти - съвпадение по кадастрален № 2225, по площ - 7 800 кв.м. и по 5 граници; съвпадение е налице и по отношение на описаните сгради - 56 бараки, 1 бунгало, относно вилата от 50 кв.м., банята, склада, тоалетната и стаята за съдове. При сравнението между описаните в АПДС № 848/07.04.1998г. имоти и тези, отразени и описани по действащата КК процесни имоти, вещото лице е достигнало до извода, че относно поземления имот (пл. № 2225) с площ от 8 321 кв.м. (по действалия КП 1968г.) и процесния с идентификатор [№] с площ от 8 117 кв.м., е налице припокриване на площ от 8 043 кв.м. Намерена е такава идентичност и по отношение на описаната в АПДС вила с площ от 50 кв.м. и процесния имот с идентификатор [№] (вилна сграда с площ от 53 кв.м.), както и по отношение на описаната в АПДС кухня/склад с площ от 250 кв.м.и отразената с идентификатор [№] сграда за обществено хранене с площ от 237 кв.м. (разликата е относно записаното предназначение на сградата). Съобразено е, че според вещото лице при огледа на място на сградата с идентификатор [№] с геодезическо заснемане на граничните точки по контура на сградата се установило следното: тя е със застроена площ от 237 кв.м., съществува на терена, но не е използваема, тъй като е в окаяно състояние - пред самосрутване (покривът е пропаднал или липсва покривно покритие на места, стените са обрушени, дограмата е компроментирана и без остъкляване). В заключението си експертът е посочил, че в същата местност по КП 1968г. има отразен имот с пл. № 1699, с площ от 4 755 кв.м., за който в разписната книга към плана е записано „пионерски лагер“ с неустановен собственик. По действащата КК 2008г. имотът е с идентификатор [№], с площ от 4 745 кв.м., с неустановен собственик и предназначен за ниско застрояване. Въздушното разстояние между процесния ПИ с идентификатор [№] и посочения имот, е 30 м. Вещото лице е допълнило, че при огледа на процесния имот е установило, че същият е ограден от всички страни и се влиза в него от западната му посока, но има и вход със стълбище. Към момента завареното положение е такова, каквото е било заснето при изработването на КККР от 2008г. При огледа си експертът е установил, че поземленият имот е силно залесен с дървесна горска и храстова растителност, имало и плодни дръвчета, поради което видимостта му е била ограничена, но въпреки това е видял наличието на сградите, отразени и в КК. Относно отразяването на постройките в КП 1968г. е посочил, че те са с означението „ПЖ“ и строителни книжа за същите не е срещал. От допълнителното заключение по СТЕ, е установено, че процесният имот с идентификатор [№] с площ от 8 117 кв.м. съвпада/припокрива се с части от два имота по КП 1950г. - върху част от 3132 кв.м. от имот 1251 и върху част от 4 743 кв.м. от имот 1272. Върху графичната извадка от КП 1968г. относимият имот № 2225 е с площ от 8 321 кв.м., собственик - Пионерски лагер, [населено място], предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - пасище. Процесният имот с идентификатор [№] с площ от 8 117 кв.м. съвпада/припокрива се с 8 043 кв.м. от имот 2225 и върху малки части от общо 74 кв.м. от съседни имоти. Посочено е, че регулационните разработки, извършени в относимата част от територията на м. „Вилите“ са: ЗРП 1991г. (проект), ПУП- ПРЗ 2005г. и ПУП-ПРЗ 2008г. Проектът на ЗРП от 1991 г. не е бил одобряван и в него за процесния имот е бил предвиден парцел X. в кв. 2, чиито регулационни граници съвпадат с имот пл. № 2225 по КП 1968г. (с изключение на северната граница, където е била проектирана [улица] м.). Този парцел е бил предвиден за „училище“. Мероприятието не е реализирано. По ПУП-ПРЗ е налице одобряване само за съседни УПИ – [№] (предвиждане на тупикова отсечка за осигуряване на достъп до имота) и УПИ [№] и УПИ [№], в кв. 2 (предвиждане на тупикова улична отсечка). Предвижданията и на този ПУП не са реализирани. Констатирано е, че по делото няма данни за извършено отчуждаване на земята в границите на сегашния процесен поземлен имот. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че ищецът не доказал неговите праводатели и самият той да са осъществявали непрекъснато, несмущавано и явно демонстрирано по отношение на всички останали правни субекти владение, с намерението за своене на процесните недвижими имоти. Прието е, че в процесния поземлен имот е имало изградена около 1939г. жилищна постройка (с наименование върху същата „Вила „Я.“) и стопански постройки, едната от които е била по-голяма, представляваща навес с площ от 132 кв.м. (съгласно заснемането им в КП 1950г.), но няма данни кой е построил сградите, като може да се приеме, че най-късно до около 1963г. в имота са живели дядото на ищеца - М. З. и неговата дъщеря Е. и съпруга й А. (с когото се твърди, че са сключили граждански брак през 1956г.). Съобразено е, че в посочения КП 1950г. не е отразена чия собственост е имота. От съставения АПДС № 848/07.04.1998г. е отразен момента на изграждането на множество постройки в процесния поземлен имот като най-старата представлява масивната тоалетна със ЗП от 25 кв.м., изградена през 1963г., а след това е налице индикация за извършено масирано строителство върху целия поземлен имот за периода от 1965г. (49 бараки), 1967г. (7 големи бараки), 1970г. (стая за съдове), 1979г. (баня), 1981г. (преустройство на стария навес в кухня/склад са със ЗП от 250 кв.м.), 1989г. (склад) и 1992г. (бунгала 4 бр.), при което построените към 1968г. постройки са били отразени в КП 1968г. В този план имотът е отразен като „Пионерски лагер, [населено място]“. Посочено е, че с оглед на това съдът не приема за достоверни показанията на свидетелките К. и С., които сочат, че в имота непрекъснато е живяло цялото семейство на ищеца и в имота не е имало нито други постройки (освен вилата и стопанската постройка, където дядо М. си правел ракия), нито ученически лагер, нито почиващи ученици, а напротив - сочи се, че семейството на ищеца е заключвало портата на изцяло оградения, голям вече по площ според плана от 1968г. имот (пл. № 225, с площ от 8 321 кв.м.) и са пропускали семейството на св.С. (по спомените й след 1970г.), за да достигнат до обработваното от тях съседно място. Посочено е, че за имота е бил съставен предходен акт за публична държавна собственост още от 07.05.1987г., а последващо съставеният АПДС от 07.04.1998г. е на осн. чл. 2, ал. 2, т. 4 ЗДС (който в редакцията си към датата на съставянето на акта гласи, че публична държавна собственост са други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване) и чл. 147, т. 1 от действалия към него момент ППЗДС (който е имал редакцията, че актове за държавна собственост се съставят за всички недвижими имоти и вещни права - собственост на държавата, вкл. и за сградите заедно с прилежащия към тях терен, ако е възможно да се определи такъв, намиращи се извън границите на населените места и селищните образувания, включително сградите, построени в земи от държавния горски фонд). В АПДС от 07.04.1998г. е посочено, че правата върху имота са предоставени на МОН, РЦУОТ, [населено място], писмо № 08-00- 725/08.10.1996г. на МОН. Прието е, че най-късно от 1965г. държавата е започнала да упражнява права върху имота, използвайки го за нуждите на ученически отдих и изграждайки в него съответните необходими за това постройки като съобразно Постановление № 151/04.08.1993г. на МС на РБ за изпълнението на ЗДБ за 1993г., от 01.01.1994г. регионалните звена „Ученически лагери“ и др. посочени бази и домове, са преминали на финансиране чрез МОН, поради което и министърът на образованието и науката е открил Национален център за ученически отдих и туризъм при МОН като ЮЛ, който е бил преобразуван, считано от 01.01.1999 г. на Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт като държавно обслужващо звено към МОН, а от 2001г. последният е преобразуван чрез сливане с Квалификационно-възстановителният център-София и станал Национален център за отдих, възстановяване и спорт. Съобразено е, че всички активи на сливаните ЮЛ са преминали към новия правен субект като до 2004г. имотът е бил публична държавна собственост според съставените АПД № 401/07.05.1987г. и № 848/07.04.1998г., когато с решение № 1005/20.12.2004г. на МС на РБ е обявен за имот частна държавна собственост. Прието е, че в изпълнение на това решение министърът на образованието и науката на 24.01.2005г. е учредил ответното ЕООД „Ученически отдих и спорт“, [населено място], с капитал в размер на 22 497 700 лв., формиран на базата на стойността на апортираните от държавата недвижими имоти-частна държавна собственост, заедно с движимите вещи в тях, сред които е и почивна база „А.“ към Регионално звено-Велико Т., находяща се в [населено място],[жк], състояща се от 60 бунгала и земя с обща площ от 7 800 кв.м., заедно с движимите вещи, като владението върху същите е било предадено на дружеството в изпълнение на заповед № РД-09-376/16.03.2005г. на министъра на образованието и науката от Националният център за отдих, възстановяване и спорт. Със заповед № АО-06-7703-26/17.01.2006г. на областния управител на В. имотът е бил отписан от актовите книги. Посочено е, че на 23.06.2005г. дружеството се е снабдило с КНА № 40/23.06.2005г. за собственост върху недвижими имоти, с който въз основа на горните писмени доказателства, същото е било признато за собственик на процесния поземлен имот, индивидуализиран по данните от КП 1968г. като имот пл. № 2225, включително и с процесната вила и столова-кухня, построена 1981 г. с РЗП от 250 кв.м., като имотите са били включени в сметка „203“ - сгради от баланса на дружеството. Съобразено е, че за периода 2006-2007г. са били учредявани трудови правоотношения между „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, [населено място] и различни физически лица за длъжности с място на работа в РЗ „Велико Т.“, ПБ „А.“,[жк], [населено място], като „готвач“, „помощник-готвач“, „перач“,„спасител на плажа“, „чистач“, а в поименното щатно разписание на дружеството, в сила от 01.01.2007г. е вписана длъжността „домакин“ на ПБ „А.“. Изложени са съображения, че поради това съдът не кредитира показанията на св. Р., който сочи, че през 2003г. е посещавал имота в м. „Вилите“, в която живеели ищеца и родителите му във вила „Я.“ и в същия имот не е имало никакви други постройки, освен доста изоставената сграда за животни, като е съобразено и обстоятелството, че според вещото лице към настоящия момент са налични отразените още през 2008г. в КККР 16 бр. постройки (а през 2008г. те са били 21 бр.). Съдът не е кредитирал и показанията на останалите две свидетелки, че ищецът продължава да ползва имота и живее във вила „Я.“, имайки предвид описанието на целия имот от вещото лице, съобразно извършения оглед на имота през 2023г. - същият е обрасъл от всякаква растителност и е дори трудно да се видят всички постройки в него, както и онагледяването на състоянието на процесната вила „Я.“ от снимката, представена от ищеца. Посочено е, че изключително лошото състояние на имота е установено и от показанията на св. В. и св. К., които са посочили, че е невъзможно ползването на имота, предвид порутените сгради и неподдържането му като и двамата са заявили, че в имота не са заварили никого. Посочено е, че за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2021г. ответното дружество редовно е заплащало и дължимите за декларирания от него за целите на облагането с МДТ недвижим имот, както и че през 2017г. и 2020г. са били обявявани от ответното дружество и търгове за отдаване на процесния имот под наем, които са останали безуспешни поради липса на кандидати или поради нередовни тръжни документи. Формиран е решаващ правен извод, че ищецът не е доказал нито придобиването на имотите от неговия дядо М. З. по давност за периода от 1933г. до 1955г., а от него по наследяване - от неговата майка, а от нея по наследяване - от самия ищец, нито придобиването на имотите от самия ищец чрез придобивна давност - за 1/4 ид.част от имотите в периода от 13.01.2009г. (смъртта на баща му) до предявяване на иска, а за останалите 3/4 ид.части - давностно владение в периода от 17.04.2015г. (смъртта на майка му) до предявяване на иска с присъединяване на владението на своята майка в периода от 14.07.1966г. до 17.04.2015г. и на нейния наследодател в периода от 1933г. до 1966г., поради което предявените главни и евентуални искове за собственост са отхвърлени на заявените основания. При така изложените от въззивния съд съображения и при съобразяване на поставените от касатора правни въпроси и съдържащите се в касационната жалба оплаквания, настоящият състав приема, че са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че постановеното от въззивния съд решение не е вероятно недопустимо като основание за допускане на касационното обжалване. Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата недопустимост. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, което се свързва с липсата на абсолютните процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за неговото предявяване, ненадлежното му упражняване. Съдебният акт е недопустим и когато съдът се е произнесъл извън пределите на диспозитивното начало и исканата защита, ако не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал такъв, който не е предявен. В случая, с оглед посочените критерии съдебният акт не може да бъде оценен като вероятно недопустим. Изложените от касатора доводи следва да бъдат преценявани като част от оплакванията, свързани с липсата на надлежно произнасяне по евентуалния иск, във връзка с които касаторът поставя първия и втория въпрос в изложението към касационната жалба. Преценявайки наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по тези два въпроса, настоящият състав приема, че липсата на конкретни мотиви по евентуалния иск както и необсъждането на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност при произнасянето по този иск обосновава необходимостта касационното обжалване да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правен въпрос, обобщен в рамките на първия и втория въпрос от изложението и уточнен от съда според правомощията му (т. 1 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС) както следва: Нарушава ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК липсата на конкретни мотиви по евентуалния иск, както и необсъждане на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност в хипотеза като настоящата, при която фактическите твърдения по този иск са относими към различен период от време и различно правно основание спрямо главия иск. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение