Определение № 1651 от 14.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4631/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. А. Ч. и А. С. Ч. срещу въззивно решение № 112 от 15.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 665/2021 г. на Пернишкия окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 260763 от 25.06.2021 г. по гр. д. № 7566/2018 г. на Пернишкия районен съд, с което по предявения от Р. Й. М., Я. Б. М. и Я. Б. М. против касаторките иск с правна квалификация чл. 108 ЗС е признато за установено, че ищците са собственици на основание договор за покупко-продажба и наследствено правоприемство на 550/1460 ид.части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], с площ от 1864 кв. м /идентичен с парцел *-* в кв.49, с площ от 1460 кв. м, по плана на селото от 1976 г./, ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 68 кв. м, и ответниците са осъдени да им предадат владението върху имота. По делото е установено, че с договор за покупко-продажба от 29.01.1999 г., обективиран в нотариален акт № 22/1999 г., А. М. Ч. и А. С. Ч. са продали на Б. Р. М. процесния имот. Последният е починал на 19.08.2003 г. и е оставил за свои наследници по закон ищците в първоинстанционното производство, които са негови преживяла съпруга и деца /ответниците са дъщеря и преживяла съпруга на А. М. Ч./. От заключението на изслушаната пред въззивния съд съдебно-почеркова експертиза е установено, че подписите в посочения нотариален акт в графа продавачи са изпълнени от А. М. Ч. и А. С. Ч., а в графа купувач е изпълнен от Б. Р. М.. След закупуването на имота ищцата Р. М. и нейният съпруг започнали да ремонтират къщата, която била недовършена, след което семейството живяло там до неговата смърт през 2003 г., а след това започнали да ходят по-рядко. Същите декларирали имота по реда на чл. 14 ЗМДТ и през годините заплащали дължимите данъци и такси за него, като през определен период от време го отдали и под наем. Ответниците живеели в находяща се в същото дворно място барака, като през 2011 г. се нанесли в къщата на ищците и не ги допускали в нея. Впоследствие били отстранени, но по-късно отново се нанесли в сградата и живеят в нея понастоящем. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че сключеният договор за покупко-продажба е валиден и е породил вещноправно действие, поради което легитимира ищците за собственици на процесния имот. Във връзка с възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност е прието, че същото не е направено в срока по чл. 133 ГПК и е преклудирано /отговорът на исковата молба е подаден от лице без представителна власт и в указания от районния съд срок процесуалното действие не е изрично писмено потвърдено от ответниците, нито е представено пълномощно на това лице/. Независимо от това възражението е разгледано и прието за неоснователно по съображения, че дори да се приеме, че и след продажбата на имота ответниците са запазили фактическата власт върху него, същата съставлява държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС и не може да доведе до придобиване на имота по давност. Наред с това е посочено, че установените по делото скрити „нанасяния” в жилищната сграда, които са били възможни поради достъпа им до съсобствения терен, не могат да се приемат като владение, при положение, че не е било явно и постоянно установено и демонстрирано спрямо ищците, а и от началото на тези действия през 2011 г. до предявяването на настоящия иск през 2018 г. давностният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС не е изтекъл. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересуваната страна е направила възражения за нищожност; 2. Когато процесуалното действие е извършено от адвокат без представителна власт, длъжен ли е съдът да даде указания на страната да потвърди извършеното процесуално действие по реда на чл. 101 ГПК; 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани; 4. Когато правнорелевантните факти се доказват със свидетелски показания, длъжен ли е съдът при оценка на свидетелските показания, в рамките на процеса по събиране на гласни доказателства да прави в мотивите на постановеното решение оценка на свидетелските показания по следните критерии – начина, по който свидетелите са узнали тези факти /присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др./, както и способността и желаните на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си; 5. Длъжен ли е въззивният съд да уважи искания на страната, които водят до правилно събиране на допуснати от въззивния съд доказателства, несъбрани неоснователно от първоинстанционния съд; 6. Длъжен ли е въззивният съд служебно или по искане на страната в процеса да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевентен факт по делото, когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за необоснованост на първоинстационното решение и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; и 7. Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на своето решение приетото заключение наред с всички останали доказателства. Релевира и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение. Ответниците по жалбата Р. Й. М., Я. Б. М. и Я. Б. М. са подали писмен отговор, в който е изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1./ Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Първият въпрос е поставен във връзка с направен в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване довод, че въззивният съд е бил длъжен да изследва въпроса за нищожността на сделката с процесния имот поради нарушаване на нотариалното правило неграмотно лице да полага отпечатък от пръста, вместо да полага подпис, като по този въпрос се позовава на противоречие с ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Според приетото с това тълкувателно решение съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението за нищожността на правни сделки или на определени клаузи от тях, които са от значение за решаване на правия спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В случая твърдяното от касаторките основание за нищожност не произтича пряко нито от сключения договор за покупко-продажба, от който ищците черпят права, нито от събраните по делото доказателства, според които А. Ч. може да полага подпис върху документи, респ. че същата е подписала посочения договор като продавач, поради което въззивният съд не е следвало да се произнася служебно по този въпрос. Вторият поставен въпрос няма обуславящо изхода на спора значение, тъй като в случая независимо от приетото от въззивния съд, че възражението за изтекла в полза на касаторките придобивна давност не е направено своевременно, тъй като отговорът на исковата молба е подаден от лице без представителна власт, същият е разгледал подробно това възражение като е обсъдил събраните във връзка с него доказателствата по делото и го е приел за неоснователно. По отношение на следващите два свързани въпроса, отнасящи се до задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи, нито е налице противоречие с посочената от касаторите казуална практика на ВКС. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно остави в сила, отмени или измени първоинстанционното решение. В случая мотивите на въззивната инстанция са ясни и формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. В допълнение следва да се отбележи, че визираното в чл. 12 ГПК задължение на съда да прецени всички доказателства по делото не означава задължение за тяхното поименно посочване и изброяване, респ. за изрично изразяване на мотиви по всяко от тях, а необсъждането на конкретни аргументи и доводи на страната може да основе наличие на основание за допускане на касационно обжалване, само ако това би имало значение за крайния извод на съда за основателността на предявения иск. Обстоятелството, че жалбоподателите не са съгласни с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излагат аргументи за неправилност на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в настоящото производство по чл. 288 ГПК. По отношение на петия поставен въпрос касаторите релевират основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да излагат никакви доводи за наличието на визираните в т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, които по отношение на него липсват. В случая въззивният съд се е произнесъл по направените от касаторите доказателствени искания, като една част от тях уважил, а друга част е оставил без уважение поради недопустимост, респ. тяхната неотносимост към делото. В тази връзка, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че обстоятелството дали продавачът А. Ч. е имал трудово правоотношение извън страната в периода 1999 г. - 2001 г. е неотносимо към предмета на спора, поради което въззивният съд не е бил длъжен да издава повторно съдебно удостоверение за неговото установяване от НОИ. Шестият въпрос също не е решен в противоречие със сочената от касаторките многобройна практика на ВКС, тъй като в случая въззивният съд е допуснал съдебно-почеркова експертиза за установяване автентичността на подписите, положени върху оспорвания договор за покупко-продажба от 1999 г., която е дала категорично заключение, поради което според установената практика той не е имал задължението да допуска нито повторна, нито тричленна експертиза по този въпрос. Още по-малко въззивният съд е следвало да допуска експертиза за изясняването на въпроса дали е възможно подписите в нотариалния акт да са положени върху бял лист хартия преди нанасяне на печатарския текст. В тази връзка следва да се отбележи, че нотариалният акт в тази му част представлява официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила. Последният въпрос е поставен поради направено в изложението оплакване, че в мотивите на обжалваното решение липсва обсъждане на приетото от въззивния съд заключение на вещото лице, което не съответства на посочените по-горе съображения на съда за постановяването на съдебния акт. Ето защо този въпрос не може да предпостави допустимостта на касационното обжалване, нито е налице противоречие във връзка с него със соченото от касаторите решение № 10 от 09.02.2022 г. по гр. д. 1921/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о. Във връзка с релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК касаторите се позовават на ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което въззивното решение е недопустимо при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като считат, че въззивният съд е следвало да спре настоящото дело, тъй като по него е засегнат въпрос, който е бил предмет на тълкуване по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, по което е постановено на 27.04.2022 г. цитираното по-горе тълкувателно решение. Образуваното тълкувателно дело обаче не представлява преюдициален спор по смисъла на посочената разпоредба /обуславящото дело може да бъде гражданско, наказателно, административно/ и въззивният съд не е имал нито правото, нито задължението да спре делото на това основание. Образувано тълкувателно дело по обуславящ изхода на спора по конкретно дело правен въпрос е основание за неговото спиране, само когато то е висящо пред ВКС съгласно чл. 292 ГПК. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответниците по жалбата сумата 800 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,