Определение № 1267 от 20.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3981/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на СУ „Св. Св. К. и М.“, [населено място], чрез адв. П. против решение № 123/30.06.2023 г. по в.гр.д. № 250/2023 г. на Окръжен съд Ловеч, с което като е отменено решение № 174 от 12.05.2023 г., постановено от Районен съд Ловеч по гр.д. № 173/2023 г., са уважени предявените от О. Н. П. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на заповед № 283/31.01.2023 г. на директора на СУ „Св. Св. К. и М.“, [населено място] за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „заместник директор по учебната част и за заплащане на обезщетение за незаконно уволнение в размер на 15,65 лв. за периода от 01.02.2023 г. до 08.02.2023 г., ведно със законната лихва от 09.02.2023 г. до окончателното изплащане. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил действащата след 01.01.2016 г., в резултат на измененията в чл.328, ал.1, т.10 КТ, съдебна практика относно фактическия състав на това основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК следните въпроси: 1/ На кое от описаните в чл.328, ал.1 ГПК основания работодателят може да прекрати договор с работник или служител, сключен след придобиването, но преди упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. преди придобиване на качеството „пенсионер“; 2/ Дали липсата на качеството „пенсионер“, поради неупражняване на придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е пречка за работодателя да прекрати трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ с работник или служител, договорът с който е сключен след придобиване от последния на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но преди упражняването му /преди придобиване на качеството „пенсионер“/, при условие, че предходното му трудово правоотношение е било прекратено на същото правно основание. Допълнителният критерий е обоснован с доводи, че с оглед демографската криза в страната, все повече хора продължават да работят след като са придобили и /или не/ упражнили правото си на пенсия, което положение наложи и направените от законодателя изменения в КТ – създаването на новата т.10б на чл.328, ал.1 КТ, по която е формирана съдебна практика относно предпоставките на това основание и относно релевантния момент, към който са налице същите – от упражняване на правото на пенсия, а не от придобиване на правото на пенсия, като се цитира съдебна практика на ВКС – решение № 218 от 19.06.2015 г. по гр.д. № 7139/2014 г. на IV г.о. и решение № 266 от 27.11.2015 г. по гр.д. № 1012/2015 г. на III г.о. по приложението на чл. 328, ал.1, т.10а КТ / след 01.01.2016 г. – чл.328, ал.1, т.10б КТ/. Насрещната страна – О. Н. П. не е депозирала отговор на касационната жалба. За да отмени решението на първата инстанция, с което предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са отхвърлени и да постанови друго, с което да уважи същите, въззивният съд е приел от фактическа и правна страна следното: със заповед № РД-12-321/05.07.2021 г. е прекратен трудовия договор на ищцата, заемаща длъжността „директор“, считано от 05.07.2021 г. поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; на същата дата с ищцата е сключен, на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ, нов трудов договор за длъжност „заместник директор по учебната дейност“; с разпореждане от 18.07.2022 г. на ТП НОИ Л., на ищцата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл.68, ал.1 и 2 КСО, считано от 11.07.2022 г.; със заповед № 283/31.01.2023 г. на директора на училището, трудовият договор с ищцата е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“. При така установените факти, въззивният съд е приел, че работодателят незаконосъобразно е упражнил правото си на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като не е налице посоченото от него основание на чл.328, ал.1, т.10 КТ. От данните по делото е безспорно установено, че последният трудов договор с ищцата от 05.07.2021 г. е сключен с нея след като вече е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и след като работодателят преди това е прекратил трудовия й договор именно на това основание – „придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“. Посочено е че това основание има еднократно проявление, тъй като правото на пенсия се придобива веднъж и към точно определен момент. В конкретния случай ищцата е придобила право на пенсия по реда на чл.68 КСО преди сключване на трудовия договор от 05.07.2021 г. за длъжността „заместник директор по учебната дейност“, поради което няма как това основание да бъде използвано отново от работодателя при нововъзникналото трудово правоотношение. Категорично е установено, че при сключването на трудовия договор от 05.07.2021 г. ищцата вече е била придобила право на пенсия по чл.68 КСО, като този юридически факт е възникнал преди сключване на трудовия договор, а не след неговото сключване и е използван от работодателя като основание за прекратяване на предходния трудов договор с нея за длъжността „директор“, считано от 05.07.2021 г. При така изложените от въззивния съд решаващи мотиви по спора, повдигнатия от касатора въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не обуславят допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Настоящият състав на ВКС намира, че повдигнатите въпроси нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за незаконосъобразност на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. Въззивният съд не е давал разрешение за възможните безвиновни основания по чл.328, ал.1 КТ, на които работодателят би могъл да прекрати трудов договор с работник или служител, сключен след като последният вече е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не е упражнил това си право, т.е. преди да придобил качеството „пенсионер“, нито е разсъждавал дали липсата на това качеството, е пречка за работодателя да прекрати трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ с работник или служител, договорът с който е сключен след придобиване от последния на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решаващите изводи на въззивния съд са, че след като веднъж трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, след което с нея е сключен нов безсрочен трудов договор, прекратяването на последния на същото основание, се явява незаконосъобразно, тъй като това основание /предвиден от закона юридически факт/ има еднократно проявление, тъй като правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, се придобива веднъж и към точно определен момент. Ако се приеме възможност за повторно уволнение на ищцата по чл.328, ал.1, т.10 КТ, при положение, че работодателят знае, че тя е придобила право на пенсия и вече е използвано това основание за прекратяване на предходно й трудово правоотношение, би означавало да се допусне злоупотреба с право от страна на работодателя и да се нарушат основни принципи на Кодекса на труда - защита на работниците и законоустановеност на основанията за уволнение. Чрез сключване на новия трудов договор с ищцата, работодателят е приел, че я назначава като равен на останалите служители, без оглед на възрастта й и респективно може да я уволни на всички други допустими основания по КТ, но не и на известното му вече, а в случая и упражнено от него основание по чл.328, ал.1, т.10 КТ. При липса на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се обсъжда сочения допълнителен селективен критерий. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,