Решение № 6241 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10182/2025 г.

Производството по делото е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). С решение № 5907 от 30.06.2025 г., постановено по адм. дело № 840/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас е: 1) отменена по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Дева Мария“ ЕООД, ЕИК 200800019, заповед за налагане на санкции № РД-25-685/22.04.2025 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас, в частта й по т. 1, т. 2, т. 6, т. 8 и т. 10 от заповедта; 2) отхвърлено оспорването (от лечебното заведение) на заповед за налагане на санкции № РД-25-685/22.04.2025 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас, в частта й по т. 3, т. 4, т. 5, т. 7, т. 9 и т. 11; 3) осъдена Районна здравноосигурителна каса – Бургас да заплати на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Дева Мария“ ЕООД сумата от 50 лв., представляваща разноски по делото; 4) осъдена „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Дева Мария“ ЕООД да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Бургас сумата от 100 лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Сотирова, в частта му, с която издадената от него заповед в частта й по т. 1, т. 2, т. 6, т. 8 и т. 10 е отменена. По съображения за неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено в оспорената му част и да се остави в сила заповедта за налагане на санкции и в отменената й от първоинстанционния съд част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и направените съдебно-деловодни разноски. Постановеният съдебен акт е атакуван и от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Дева Мария“ ЕООД, ЕИК 200800019, действаща чрез пълномощника адв. Кокаларова, в частта му, с която жалбата й до първоинстанционния съд срещу заповедта е отхвърлена в частта й по т. 3, т. 4, т. 5, т. 7, т. 9 и т. 11. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на Бургаския административен съд да бъде отменено в обжалваната част. Претендира и присъждане на деловодните разноски. Счита касационната жалба на другата страна за неоснователна. На свой ред лечебното заведение също оспорва като неоснователна касационната жалба на административния орган. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното с тях решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита и двете касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението в атакуваните от тях негови части е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационните жалби за неоснователни. Процесната заповед от 22.04.2025 г., чиято законосъобразност е била предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, е издадена от директора на РЗОК – Бургас на основание чл. 76, ал. 4 от ЗЗО, чл. 464, ал. 3, чл. 473, ал. 5 и чл. 463, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023-2025 г. (НРД за МД за 2023-2025 г.). С нея на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД на основание чл. 455, ал. 3 и чл. 457, ал. 3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. за извършени нарушения са наложени 11 санкции „финансова неустойка“ в общ размер 2350 лв. (3 санкции по 250 лв. по точки 1, 10 и 11 и 8 санкции по 200 лв. по точки 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9). Заповедта е издадена след извършена проверка, резултатите от която са обективирани в протоколи, срещу констатациите на проверяващите в които изпълнителят на медицинска помощ по договор с НЗОК е подал възражения в законоустановения по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО срок, но въпреки поканата от директора на РЗОК – Бургас, РК на БЛС – Бургас не е излъчила свои представители в срока по чл. 75, ал. 6 от ЗЗО, и директорът е издал процесната заповед, излагайки собствени мотиви за наложените с нея санкции. За да постанови подложеното на касация решение първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 76, ал. 4 от ЗЗО, в предвидената от закона форма (в нея са изложени приетите за установени от административния орган факти и са посочени приложимите правни норми), при спазване на дължимата процедура (което обследвал). Досежно съответствието с приложимия материален закон съдът е извършил преценка по отношение на всяко от посочените от органа нарушения дали те в действителност са съставомерни. Приел е както следва: по т. 1 от заповедта – няма нарушение - действително е налице застъпващо се хоспитализиране на здравноосигурено лице (ЗОЛ) в един и същ период в две различни лечебни заведения, но доколкото лечението в „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД е прекъснато по волята на пациента, това не може да се вмени във вина на болницата; по т. 2 – няма нарушение - от представеното „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ бл. МЗ НЗОК № 7 на съответния хоспитализиран пациент личи, че в него е наличен подписът на управителя на лечебното заведение, което опровергава тезата на органа, че липсва посоченият задължителен реквизит; по т. 3 – има нарушение - установена е липса на подпис на управителя в „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ бл. МЗ НЗОК № 7, издадено на хоспитализирано ЗОЛ – т.е. действително липсва този реквизит; по т. 4 – има нарушение - тук също е установена липса на посочения реквизит - подпис на управителя в „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ бл. МЗ НЗОК № 7, издадено на хоспитализирано ЗОЛ; по т. 5 – има нарушение - при дехоспитализацията на пациента липсва подпис, удостоверяващ получаването на епикриза; по т. 6 – няма нарушение - установената при проверката липса на номер на стая и легло в титулната страница на конкретна история на заболяването, се дължи на това, че се касае за новородено бебе, което е било в съответния бокс, респ. при майка си; по т. 7 - има нарушение - установена е липса на подпис на управителя в „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ бл. МЗ НЗОК № 7, издадено на хоспитализирано ЗОЛ; по т. 8 – невписването от лекар при приемането в болницата на бременната пациентка на № от листа за планов прием, не е нарушение при работа с първичен медицински документ, понеже в случая се касае не за планов, а за спешен прием; по т. 9 - има нарушение - установена е липса на подпис на управителя в „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ бл. МЗ НЗОК № 7, издадено на хоспитализирано ЗОЛ; по т. 10 – не е извършено твърдяното нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, изразяващо се в това, че при дехоспитализацията на ЗОЛ не е връчена срещу подпис епикриза, понеже в екземпляра от епикризата, съхраняван в историята на заболяването, е положен подпис на пациентката за получаването на медицинския документ, а това, че тя не помни дали го е подписвала, се обяснява с тежкото й състояние при хоспитализацията; по т. 11 – изискването от хоспитализиран пациент (респ. от негови близки) заплащане на недължими суми за болнично лечение, покривано от НЗОК, е нарушение, извършването на което не се санира с факта на връщане от страна на лечебното заведение на неправомерно изисканата сума на платилото я лице. Извън горното, съдът е проверил дали наложените санкции съответстват на извършените нарушения и дали размерът на финансовите неустойки е в съзвучие на нормативно уреденото. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо – постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е и правилен и не страда от пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а инвокираните от касаторите възражения не могат да бъдат споделени. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед, като предвид събраните писмени доказателства и приложимия към казуса материален закон в мотивите на решението обосновано е прието, че визираните от органа нарушения в частта й по т. 1, т. 2, т. 6, т. 8 и т. 10 от заповедта не са извършени от санкционираното с нея по тези точки лечебно заведение, а нарушенията по т. 3, т. 4, т. 5, т. 7, т. 9 и т. 11 действително са извършени, правилно са квалифицирани, в резултат на което материално законосъобразно са наложени санкции за извършването им по приложими в случая разпоредби. Първоинстанционният съд (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) е проверил законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за частична основателност на жалбата на лечебното заведение срещу санкционната заповед на директора на РЗОК - Бургас, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи на страните за противното. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи в него съответстват с установените по делото обстоятелства. Изложените от Административен съд – Бургас съображения изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което той препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК към мотивите на първоинстанционното решение. С оглед гореизложеното тезите, които се силаеха да докажат процесуалните представители и на двамата касатори, за неправилност на първоинстанционното решение в съответните атакувани от тях негови части, не могат да бъдат кредитирани, като ненамиращи опора в данните по делото. Постановеният от Бургаския административен съд съдебен акт не страда от пороци, които биха обусловили неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. Поради това и акцесорните касаторови претенции за присъждане на направените деловодни разноски също са неоснователни. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,