Определение № 564 от 01.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 432/2019 г.

Производството е по чл. 288ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. В., подадена чрез адв.Р. К. срещу решение № 189/15.06.2018 г. на Сливенски окръжен съд,постановено по гр.д.248/2018г.,с което е оставена без уважение жалбата на Р. С. В. против действията на ДСИ при СлРС по изпълнително дело № 230/2018г.,по налагане на запор върху вземания,като неоснователна. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение поради нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК В изложението по чл.284,ал.3 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи бланкетно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса относно секвестируемостта на суми,постъпили по сметка на лишено от свобода лице за задоволяване на лични нужди по смисъла на чл.86,ал.1,т.4 ЗИНЗС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е процесуално недопустима по следните съображения: Редът за защита срещу подлежащи на обжалване актове на съдебния изпълнител е по чл.435 - чл.438 ГПК.Този ред предвижда произнасяне от окръжен съд като контролна инстанция с решение,а не като въззивна инстанция.Със съдебното решение,постановено в производство по чл.435 и сл.ГПК се разрешава процесуалноправен въпрос,а не се формира сила на пресъдено нещо по материалноправен спор.Съгласно чл.437,ал.4 ГПК решението на окръжен съд е окончателно и не подлежи на последващ съдебен контрол. В случая предмет на обжалване е неподлежащо на инстанционен контрол решение на Сливенски окръжен съд,постановено в производство по чл.435 ГПК,поради което касационната жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.