Определение № 326 от 19.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2112/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Национална здравноосигурителна каса/НЗОК/-гр.София, ЕИК[ЕИК] срещу решение №134 от 30.05.2019 г., постановено от АС-Варна по в.т.д. №206/2018 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение №70 от 18.01.2019 г., постановено по т.д. №997/2018 г. на ОС-Варна, В ЧАСТТА, с която касаторът е осъден да заплати на „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р Марко Антонов Марков-Варна“ЕООД –гр. Варна ЕИК[ЕИК] сумата от 42 115 лева- стойност на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки и извършени амбулаторни процедури за м. юни 2016 г. в следствие на надлимитна дейност по договор № 030797/26.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и доп.споразумение към него и договор №031903/26.05.2016 г. за амбулаторни процедури, ведно със законната лихва от подаване на ИМ-27.06.2018 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.2 и чл.280 ал.2 ГПК. Ответната по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен така предявения иск, въззивният състав се е позовал на следното: Между страните са сключени на основание чл.59 от ЗЗО процесните договори за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и за извършване на амбулаторни процедури. Основните задължения за изпълнителя са да оказва договорените услуги, съгласно утвърдените медицински стандарти, във вида, обема и сложността, съответстващи на договорените, както и да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност. На това задължение съответства насрещната престация на възложителя да заплаща определените обеми и цени на извършената и отчетена дейност, съдържащо се в чл. 3 и от трите договора. Организирането на дейността по предоставяните медицински услуги и заплащането им е дефинирано както в ЗЗО, така и в ЗБНЗОК за 2016 г., Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1 и 2 от ЗБНЗОК за 2016 г., като основните процедури са възпроизведени и в индивидуалните договори. При извършването на тази дейност следва да се съблюдават правата на гражданите и по-специално на здравно осигурените граждани за свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и за свободен избор на изпълнител - чл. 4, ал. 1, чл. 35 от Закона за здравното осигуряване, чието реализиране се извършва от НЗОК чрез закупуване от изпълнителите на медицинска помощ на здравни дейности, определени по вид, обем, цена, в съответствие с този закон - чл. 2, ал. 3 330. Финансовата рамка на тази реализация е заложена в ЗЗО - чл. 22 - чл. 32 и е доразвита в ЗБНЗОК за 2016 г., където е предвидено планиране на разходите, включително и за закупуване на медицинска помощ, и последващ анализ и корекция според отчетеното изпълнение - чл. 23, ал. 2, чл. 25, чл. 26, ал. 2 ЗЗО и чл. 4 ЗБНЗОК за 2016 г.. Основание за отказ от заплащане на изпълнителя, поради изчерпване на лимитите, не е предвидено в нормативната база. Следователно при положение,че всяко здравноосигурено лице има право да получи медицинска помощ от лечебно заведение, сключило с НЗОК индивидуален договор по чл.59 ЗЗО, лечебното заведение няма право да отказва тази помощ,независимо от това,че тя се явява надлимитна. От тук следва, че доколкото липсва уредба на това, за чия сметка са средствата за предоставянето на тази медицинска помощ, то същите следва да се поемат от страна на нейния възложител-НЗОК. Уговорките в договор № 03797 и доп.споразумение към него в обратен смисъл са нищожни като такива в противоречие с императивните разпоредби на ЗЗО-чл.4,чл.45 и чл. 47. Същите противоречат и на съдържанието на самия договор за постоянно осигуряване на болнична медицинска помощ и 24- часово изпълнение на лечебна дейност/чл.5 т.1 и т.9 от договора/. За неоснователно е прието възражението на НЗОК, че плащане на надлимитно предоставената медицинска помощ не се дължи и поради непредоставяне в предвидените в договора срокове на фактура и спецификация. Съгласно клаузата в чл.28 от договора тези срокове се отнасят само за услугите предоставени в рамките на договорения лимит, но не и за тези извън него. Следователно уговорените срокове не се отнасят за отчитане на дейности по предоставяне на медицинска помощ от болничното заведение над този лимит. По изложените съображения искът за заплащане на сумата от 42 115 лева- стойност на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки и извършени амбулаторни процедури за м. юни 2016 г., ведно със законната лихва от подаване на ИМ-27.06.2018 г. до окончателното плащане, в следствие на надлимитна дейност по договор № 030797/26.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и доп.споразумение към него и договор №031903/26.05.2016 г. за амбулаторни процедури е счетен за основателен. В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК не се формулират от страна на касатора правни въпроси. Твърди се, че приетото с обжалваното въззивно решение е в противоречие с РКС №2/22.02.2007 г. по конст.дело №`12/2006 г. на КСРБ -основание са допускане на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1,т.2 ГПК. Относно наличие на основание за допускане до касация настоящият състав на ВКС,Второ т.о. намира следното: Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. От страна на касационния жалбоподател не се формулира конкретен правен въпрос, което е самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване/така т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед правна прецизност следва само да се отбележи, че приетите разрешения от въззивния съд не противоречат на цитираното решение на Конституционния съд, в което произнасянето е относно Закона за бюджета на НЗОК, а не по ЗЗО, уреждащ спорните отношения между болничното заведение на НЗОК. Относно наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност, настоящият състав на ТК на ВКС намира следното: От страна на този касатор се прави искане за допускане на касационно обжалване, което се основава на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК,изразяваща се в неправилно приложение на материалния закон-съответните посочени от касатора разпоредби на ЗЗО и ЗБНЗОК. За да е налице обаче очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е „очевиден“ подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, на приетите за установени факти или тълкуване на закона. В случая наличието на такъв недостатък, нито се обосновава от цитираните по-горе оплаквания, нито е налице: проверката за основателността на наведените конкретни оплаквания, изложени по-горе, предполага отново пълен анализ на отношенията между страните и тълкуване на законовите норми, което изключва възможността да е налице очевидна неправилност. Така наведените оплаквания касаят правилността на обжалваното решение, без обаче да представляват такива за очевидната му неправилност и следователно няма как по тях съдът да се произнесе в производството по чл.288 ГПК. В полза на ответника по КЖ следва да се присъдят разноските в настоящата инстанция в размер на 1800 лева-платено възнаграждение за изготвяне на отговор на КЖ, съгласно съдържанието на приложеното преводно нареждане. Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което