Определение № 50005 от 06.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2830/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 43/08.02.2022 г., с което Софийски окръжен съд отменя решение № 149/08.06.2021 г. по гр.д. № 734/2020 г. на Районен съд – Костинброд и отхвърля иска на „Миг Транс“ ООД срещу Софийски районен съд с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ за сумата 9 867.30 лв. – обезщетение за имуществени вреди от забавеното разглеждане и решаване на гр.д. № 46704/2010 г. от Софийски районен съд в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Решението се обжалва от „Миг Транс“ ООД с искане да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: 1. За критериите и съотношението между тях при определяне на вредите, съответно за обезщетението от нарушение на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС има ли значение качеството на страната по забавеното дело при преценка на критерия предмет на производството? 2. По иска по чл. 2б ЗОДОВ съдът може ли да приеме, че не е налице причинно-следствена връзка между претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в изтекли законни лихви, и установеното „сериозно“ забавяне на съдебното производство по спора за главницата? и 3. В установяване на основанието на иска по чл. 2б ЗОДОВ обвързан ли е съдът от решението по реда на глава III „А“ ЗСВ на министъра на правосъдието или на оправомощеното от него лице, че за забавеното правосъдие държавата дължи обезщетение? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд: на първия и втория – с решение № 306/22.10.2019 г. по гр.д. № 4482/2017 г., IV-то ГО, а на третия – с решение № 42/01.07.20219 г. по гр.д. № 1914/2018 г. на III-то ГО – допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационните основания по чл. 281, т. 1 и 3 ГПК. Претендира разноските по делото. От ответника Софийски районен съд, ответник и по касация, не е постъпил отговор на касационна жалба. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че правото на ищеца по чл. 6, § 1 КЗПЧОС е било нарушено, а Софийският районен съд е надлежен процесуален субституент на държавата по предявения иск по чл. 2б ЗОДОВ. Прието е, че искът е допустим, защото по реда на глава IIIа ЗСВ ищецът е поискал, а министърът на правосъдието е определил обезщетение за имуществени вреди от забавеното разглеждане на гражданско дело с ищец Д. Б. Ч. и ответник „Миг Транс“ ООД за сумата 1 300.00 лв., с което предложение „Миг ООД“ не се е съгласил (чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ). Прието е, че по приключеното гражданско дело със сила на пресъдено нещо е установено, че Д. Б. Ч. е кредитор на „Миг Транс“ ООД по чл. 200, ал. 1 КТ за сумата 41 580.00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законните лихви от 20.12.2008 г. (датата на злополуката) до окончателното плащане. Прието е, че първоинстанционното решение е постановено от Софийски районен съд със забава от 1 година и 11 месеца и на общата сума 9 867.30 лв. възлизат законните лихви върху пресъдената главница. Въпреки установеното нарушение на правото на ищеца по чл. 6, § 1 КЗПЧОС въззивният съд е отхвърлил иска. Мотивирал се е с това, че задължението за заплащане на законната лихва е последица от липсващо доброволно изпълнение. Длъжникът не може да откаже изпълнение, защото не му е ясен размера на неговото парично задължение и чака съдът да го определи. Прието е, че целта на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, който се прилага и за отговорността по чл. 200, ал. 1 КТ, е да стимулира длъжникът да плати своевременно, а не да увеличава дълга си със законни лихви. Въззивният съд е заключил, че патримониумът на ищеца е натоварен със законните лихви поради неизпълнението, а не поради забавеното решение. При тези мотиви на въззивния съд първият повдигнат въпрос не обуславя решението в смисъла по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е отхвърлил иска не по съображения от процесуалното качество на ищеца на ответник по приключеното гражданско дело, а поради това, че вредите са по причина на поведението му на неизправен длъжник по лихвоносното парично притезание. Прочитът на въззивното решение е достатъчен, за да наложи положителен отговор на втория повдигнат въпрос – искът по чл. 2б ЗОДОВ е отхвърлен, въпреки констатираното нарушение на правото на ищеца по чл. 6, § 1 КЗПЧОС по приключеното гражданско дело. Разгледан в аспект на касационните основания, въпросът се свежда до материалноправните предпоставки на този иск. Условията са изяснени в последователно провежданата дейност по нормативно и казуално тълкуване от Върховния касационен съд и не само по иска по чл. 2б ЗОДОВ, а и за всеки в ангажиране на отговорността на държавата. Приема се, че отговорността на държавата е обективна, с деликтен характер, и изисква кумулативното осъществяване на следните условия: противоправен акт на държавен орган или длъжностно лице, вреда на частноправен субект и причинно-следствена връзка. Разгледан в този аспект, въпросът е за това, дали нарушението по чл. 6, § 1 КЗПЧОС е достатъчно за иска по чл. 2б ЗОДОВ. Отрицателният отговор, който въззивният съд му е дал, съответства на практиката на Върховния касационен съд и изключва допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Последният повдигнат въпрос обуславя решението, но по него бе уеднаквена противоречивата практика на съдилищата. С т. 2 ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк.д. № 1/2022 г. ОСГК на ВКС се прие, че съдът по иска по чл. 2б ЗОДОВ не е обвързан от решението, с което министърът на правосъдието или оправомощено от него лице е определил обезщетение в административното производство по реда на глава IIIа ЗСВ. Тълкувателното решение е задължително за съдилищата (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), а се прилага и за заварените дела (чл. 50, ал. 1 ЗНА). След приемането му по третия въпрос са изключени допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По аргумент от обратното по чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора/на ищеца остават разноските пред настоящата инстанция. При тези мотиви, съдът