Определение № 1869 от 03.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 41/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Брит инвест“ АД срещу решение № 514 от 21.07.2023 г. по т.д. № 856/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 2068/03.11.2017 г., постановено по т.д. № 2172/2016 г. по описа на СГС, в обжалваната част, са отхвърлени предявените от „Брит инвест“ АД срещу „К Консултинг“ ЕАД искове по чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, вр. чл.92 ЗЗД за сумата 802 061 евро, представляваща остатък от вземане за главница по договор за заем от 30.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 14.09.2015 г. до окончателното й изплащане, сумата 61 391,08 евро - възнаградителна лихва, уговорена в чл. 3, ал. 2 от договора за заем, и сумата 111 620,16 евро - неустойка по чл. 14 от договора за заем, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно предвид постановяването му в противоречие с процесуалния закон. Излага, че въззивният съд хронологически последователно и точно е отразил съществуването на спорните материални права – вземанията по договора за заем от 30.04.2013 г., техният носител – „Глобал агро трейд“ ЕООД и валидното прехвърляне на вземанията по договора за заем от 30.04.2013 г. от стария кредитор и цедент „Глобал агро трейд“ ЕООД на новия кредитор, цесионер и ищец по делото „Брит инвест“ АД с договор за цесия от 30.04.2015 г., който е породил действие спрямо длъжника и ответник по делото „К Консултинг“ ЕАД от 09.07.2015 г. – момента на уведомяването му за цесията. Сочи, че за установяване на последните факти е проведено пълно и главно доказване от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Изтъква, че не е спорно по делото, че процесните права по договор за заем от 30.04.2013 г. са прехвърлени в хода на съдебния процес с договор за цесия от 10.06.2016 г., сключен между „Брит инвест“ АД и „Процес“ ООД, събран по делото като писмено доказателство и връчен на ответника „К Консултинг“ ЕАД на 01.08.2016 г., от която дата е проявил действие спрямо него. Оспорва като противен на закона – чл. 226, ал. 1 ГПК, извода на въззивния съд, че с оглед прехвърлянето на процесните вземания в хода на съдебния процес „Брит инвест“ АД не е материалноправно легитимиран да търси изпълнение на договора. Поддържа, че последната процесуална норма дава право на ищеца да продължи да води делото до неговото завършване, независимо от настъпилото в хода на делото прехвърляне на спорните права. Счита, че в тази хипотеза хода на делото продължава с първоначалната страна, която се явява процесуален субституент на правоприемника на материалното право. По тези доводи моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендира присъждането на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Задължен ли е бил въззивният съд в обжалваното въззивно решение да приложи нормата на чл. 226, ал. 1 ГПК спрямо „Брит инвест“ АД с оглед осъщественото прехвърляне на процесното материално право на „Процес“ ООД и да признае, че „Брит инвест“ АД е активно материалноправно легитимиран да иска произнасяне по същество в настоящия съдебен процес? Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с практиката по Тълкувателно решение № 79 от 30.XII.1977 г. по гр. д. № 68/77 г. на ОСГК, решение № 977 от 10.05.1976 г. по гр. д. № 512/76 г. на ВКС I ГО, и решение № 60137 от 08.11.2021 г. по гр. д. № 1277/2021 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО.

2. Явява ли се праводателят „Брит инвест“ АД процесуален субституент в съдебното производство на правоприемника си „Процес“ ООД по отношение на спорното материално право след влизане в сила на 01.08.2016 г. на договора за цесия от 10.06.2016 г. за процесното материално право между тези две страни? Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с практиката на ВКС по решение № 111 от 12.07.2018 г. по т. д. № 1892/2017 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и решение № 88 от 29.07.2016 г. по гр. д. № 5719/2015 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО.

3. Ако „Брит инвест“ АД се явява по силата на нормата на чл. 226, ал. 1 ГПК процесуален субституент по отношение на процесното право на своя правоприемник „Процес“ ООД и притежава активна материалноправна легитимация, неправилен и незаконосъобразен ли се явява изложеният основен и единствен мотив на АС - София във въззивното решение за отмяна на първоинстанционното решение, че „Брит инвест“ АД не е материалноправно легитимиран да търси изпълнение по договора за цесия от 30.04.2015 г., което води до неоснователност на предявената от него искова претенция и същата следва да се отхвърли? Сочи произнасяне на въззивния съд по въпроса в противоречие с практиката по Тълкувателно решение № 79 от 30.XII.1977 г. по гр. д. № 68/77 г. по описа на ОСГК на ВС, и решение № 56 от 01.04.2016 г. по гр. д. № 19/2016 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО.

По всички въпроси моли решението да бъде допуснато до касационно обжалване при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Излага доводи, че решението е очевидно неправилно, с което обосновава искането си за допускането му до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК.

Ответникът по касация, „К Консултинг“ ЕАД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на въззивното решение, като сочи, че ищецът е бил длъжен да съобрази процесуалното си поведение с настъпилата правна промяна и да иска осъждане не в своя полза, а в полза на новия носител на материалните права. Оспорва като неправилни изводите на въззивния съд по приложението на чл. 648 ТЗ, като поддържа, че с обявяването на сделката по иск по чл. 646 ТЗ или чл. 647 ТЗ за относително недействителна отчужденото имущество подлежи на реституция – третото лице дължи връщане на полученото в масата на несъстоятелността, а в неговия патримониум възниква право на вземане срещу несъстоятелното дружество за връщане на даденото. Изтъква, че предявяването на осъдителния иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ е необходимо, за да бъде проведено принудително изпълнение, но в процесния случай атакуваната сделка има за предмет прехвърляне на вземане, което не е погасено с плащане, поради което и не би могло да бъде постигнат осъдителен диспозитив. Оспорва като противни на закона и изводите на въззивния съд по приложението на чл. 223 ГПК. По тези доводи моли да не бъде допуснато касационно обжалване, а ако касационно обжалване бъде допуснато, то обжалваното решение да бъде оставено в сила предвид постановения правилен краен резултат по отхвърляне на исковете като неоснователни.

Третото лице помагач, „Глобал агро трейд“ ЕООД – в несъстоятелност, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на въззивното решение и стриктно приложение от въззивния съд на правилото на чл. 226 ГПК, като сочи, че ищецът е бил длъжен да съобрази процесуалното си поведение с настъпилата правна промяна и да иска осъждане не в своя полза, а в полза на новия носител на материалните права. Изтъква, че обратното би означавало да се присъдят права на страна, която вече не ги притежава. Сочи, че касационната жалба е основана на смесването на термините процесуална и материална легитимация от ищеца. Поддържа, че постановеният краен резултат е правилен, освен по изложените от въззивния съд мотиви, и по поддържаните доводи в сезиралата съда въззивна жалба. По тези съображения моли да не бъде допуснато касационно обжалване, а ако касационно обжалване бъде допуснато, то обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение след обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е приел, че установената по делото фактическа обстановка обосновава извод за неоснователност на предявените от „Брит инвест“ АД срещу „К Консултинг“ ЕАД искове, противно на възприетото от първоинстанционния съд в обжалваната част на първоинстанционното решение.

Посочил е, че ищецът „Брит инвест“ АД основава исковата си претенция срещу „К Консултинг“ ЕАД на договор за цесия от 30.04.2015 г., с който „ Глобал агро трейд“ ЕООД му е прехвърлил вземанията си към „К Консултинг“ ЕАД, произтичащи от договор за заем от 30.04.2013 г. и анекси към него, сключени между „Глобал агро трейд“ ЕООД като заемодател и „К Консултинг“ ЕАД като заемополучател. Изтъкнал е, че в доказателствена тежест за ищеца по предявените искове е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение между цедента и ответника по договор за заем, предоставянето на заетата сума, размера на претендираната главница, възнаградителна лихва, размера на претендираната неустойка за забава, наличието на валидно правоотношение по договор за цесия между заемателя и ищеца и уведомяването на ответника за цесията.

Приел е, че се установява по категоричен начин, че ищецът ,,Брит инвест“ АД не е титуляр на процесното вземане към „К Консултинг“ ЕАД, респ. няма активна материалноправна легитимация по спора, но не по поддържаните с въззивната жалба доводи с оглед постановеното по иск по чл. 647 ТЗ решение за обявяване на договора за цесия от 30.04.2015 г. за относително недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността. Подчертал е, че отменителните искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ са конститутивни по своя характер като чрез тях се търси съдебна защита на преобразуващи субективни права. Изтъкнал е, че с уважаването им не се установява абсолютна, с действие по отношение на всички и изначална, нищожност на атакуваните сделки или действия, а се предизвиква правна промяна, изразяваща се в обявяване от съда на относителната недействителност на разпоредителната сделка или действие, спрямо посочените в разпоредбата на чл. 649, ал. 5 ТЗ лица- синдика, длъжника и всички кредитори в производството по несъстоятелност. Посочил е, че тъй като обявяването на относителната недействителност предполага наличие на валидна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици между страните, които са я сключили, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо посочените по-горе лица, с влизането в сила на решението, с което иск по чл. 647 ТЗ е уважен със сила на присъдено нещо е установено и че сделката е породила правни последици между сключилите я страни. В този смисъл се е позовал на практиката по решение № 67/18.08.2020 г. по т.д. 465/2019 г. по описа на ВКС.

Обобщил е, че при съобразяване последиците от обявяването на договора за цесия от 30.04.2015 г. за относително недействителен с влязлото в сила решение по иска по чл. 647 ТЗ, се явяват несъстоятелни доводите на жалбоподателите, че с влизане в сила на решението по отменителния иск с обратна сила е отпаднало основанието, с което „Брит инвест“ АД се легитимира като носител на вземането и кредитор на „К Консултинг“ ЕАД и че съставлява юридически факт, който изменя материалните правоотношения между страните по договора за цесия от 30.04.2015 г. Допълнил е, че с успешно проведения отменителен иск е установена със сила на пресъдено нещо непротивопоставимостта на договора за цесия спрямо кредиторите на несъстоятелността, или че след влизане в сила на решението последиците от договора за цесия се считат за ненастъпили по отношение на кредиторите на несъстоятелността от момента на сключване на сделката, но същата е породила действие между страните. Подчертал е, че идентично е действието на решението и по отношение на „К Консултинг“ ЕАД, участвало в производството по това дело като трето лице помагач. Изтъкнал е, че целената с уважаване на иска по чл. 647 ТЗ правна последица от атакуваните сделки е възстановяване на масата на несъстоятелността в състоянието, преди тяхното извършване, тоест връщане в масата на несъстоятелността на правата/ вземанията /вещите /имотите, предмет на обявените за недействителни сделки. Посочил е, че в случая, въпреки наличието на предпоставките за това - уважен иск по чл. 647 ТЗ, синдикът на „Глобал агро трейд“ ЕООД – в несъстоятелност, не е предявил нито в условията на обективно съединяване, нито в отделно производство осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ срещу цесионера - „Брит инвест“ АД за връщане в масата на несъстоятелността на вземането, предмет на обявената за недействителна сделка /договор за цесия/. Добавил е, че действително по предявен от синдика на „Глобал агро трейд“ ЕООД срещу „К Консултинг“ ЕАД осъдителен иск е постановено влязло в сила решение № 207/20.12.2019 г. по т.д. 141/2019 г. на ОС-Враца, с което „К Консултинг“ ЕАД е осъдено да заплати на „Глобал агро трейд“ ЕООД – в несъстоятелност, суми, дължими по договор за заем, сключен между тях на 30.04.2013 г., вземането по който договор е прехвърлено на „Брит инвест“ АД с договора за цесия от 30.04.2015 г., но е подчертал, че в това производство цесионерът -ищец „Брит инвест“ АД не е участвал, поради което по отношение на него решението не формира СПН.

Обобщил е, че предвид установената по делото фактическа обстановка и по гореизложените правни изводи приема, че сключеният между „Брит инвест“ АД и „Глобал агро трейд“ ЕООД договор за цесия е породил действие между тях и по силата на този договор „Брит инвест“ АД е придобил вземането на цедента спрямо „К Консултинг“ ЕАД, произтичащо от договора за заем, респективно е станал негов кредитор.

Изтъкнал е, че нова промяна в субектите на облигационното правоотношение е настъпила с договора за цесия от 10.06.2016 г., сключен между „Брит инвест“ АД като цедент и „Процес“ ООД като цесионер, доколкото с него са прехвърлени вземанията на „Брит инвест“ АД срещу „К Консултинг“ ЕАД, предмет на т.д. 21772/16 г. по описа на СГС, описани по идентичен начин на описаните такива в договор за цесия от 30.04.2015 г. Посочил е, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Счел е, че в случая договорът за цесия от 10.06.2016 г. и уведомлението до длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е представено в хода на първоинстанционното производство с молба вх.№ 86868/18.07.2016 г., която молба, ведно с договора за цесия и уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, са връчени на длъжника - „К Консултинг“ ЕАД на 01.08.2016 г. Приел е, че доколкото липсва законово предвидена форма за уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД следва да се приеме, че към този момент- 01.08.2016 г., цесията е породила действието си и по отношение на длъжника. Подчертал е, че ефектът от уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт, опровергаващ активната материалноправна легитимация на ищеца като титуляр на процесното вземане към „К Консултинг“ ЕАД, доколкото то вече е прехвърлено с договора за цесия от 10.06.2016 г. на „Процес“ ООД. Счел е, че сключеният на 10.06.2016 г. договор за цесия е произвел действие спрямо длъжника и от момента на връчване на уведомлението за цесията - 01.08.2016 г., за длъжника е възникнало задължение да престира на новия кредитор ,,Процес“ ООД. По тези доводи е приел, че ищецът „Брит инвест“ АД не е активно материалноправно легитимиран да търси изпълнение по договора за цесия от 30.04.2015 г., което води до неоснователност на предявените от него искови претенции.

При тези правни мотиви е отменил първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърлил предявените искове като неоснователни.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от Върховния касационен съд въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Поставените от касатора първи два процесуални въпроса са свързани с оплакванията му за неправилно приложение нормата на чл. 226, ал. 1 ГПК от въззивния съд и неправилна преценка на правните последици от настъпилото в хода на делото прехвърляне на спорните права, като при съобразяване разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС въпросите могат да бъдат обобщени и уточнени в един въпрос: „Какви са правните последици от прехвърляне на спорното право в хода на съдебния общ исков процес?“

Въпросът е включен в предмета на делото и е обусловил изводите на въззивния съд, с което се покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК.

По въпроса е налице утвърдена съдебна практика.

С тълкувателните мотиви на ТР 3/19.12.2013 г. по т.д. 3/2013 г. по описа на ОСГК на ВКС, и практиката по постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 60 от 14.07.2020 г. по гр.д. 2565/2019 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, решение № 74 от 16.07.2021 г. по гр.д. 4064/2020 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, решение № 32 от 30.05.2016 г. по т.д. 95/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 6 от 17.06.2020 г. по т.д. 2174/2016 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и решение № 30 от 11.05.2022 г. по т.д. 1908/2017 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, правилото на процесуалната норма на чл. 226 ГПК, находяща се в Част Втора „Общ исков процес“ на ГПК, е изтълкувано в смисъл, че делото продължава своя ход между първоначалните страни, като по реда на чл. 226, ал. 2, изр. второ ГПК приобретателят може да замести своя праводател само със съгласието на страните и на лицето, което встъпва като страна по делото. Прието е, че ако подобно съгласие не бъде постигнато, делото продължава своя ход с участието на първоначалните страни - прехвърлителят участва в процеса като процесуален субституент на приобретателя, като процесуалната му легитимация произтича от самия закон. Посочено е, че прехвърлянето на процесното право представлява правомерно, разрешено от закона действие, тъй като с предявяването на иска ищецът не губи правото си да се разпорежда с притежаваните права. Добавено е, че конституирането на приобретателя наред с прехвърлителя не е необходимо, тъй като прехвърлителят участва като процесуален субституент на приобретателя, процесуалната му легитимация произтича от самия закон, въпреки че не е носител на материалното право и съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както за страните, така и спрямо приобретателя. В този смисъл и при преценка принадлежността на спорното материално право при приложение правилото на чл. 226, ал. 1 ГПК е счетено за ирелевантно настъпилото в хода на спора прехвърляне на правото от ищеца на трето за спора лице, в случаите когато последното не е заместило ищеца при приложение правилото на чл. 226, ал. 2 ГПК, при съответно обвързване на страните и приобретателя от силата на пресъдено нещо на решението.

Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивното решение и твърденията на касатора за произнасяне от въззивния съд в нарушение правилото на чл. 226, ал. 1 ГПК, намира, че решението следва да бъде допуснато до касация при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието му с формираната практика на ВКС.

Не следва да бъде допуснато касационно обжалване по последния формулиран от касатора въпрос, доколкото същият не отговаря на изискването да е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а представлява искане до касационния съд да провери правилността на правните изводи по обжалваното въззивно решение, което касационната инстанция не може да осъществи в производството по чл. 288 ГПК.

Изводът за допускане на касационно обжалване по преформулирания и обобщен въпрос изключва необходимостта от обсъждане на твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение